На снимката е етиопският маратонец Абебе Бикила веднага след като е финиширал на олимпийските игри в Токио през 1964 г.

Само няколко секунди преди това той е станал първият в историята маратонец с два поредни олимпийкси златни медала. Нещо повече – печели и двете си титли с нови световни рекорди.

Тълпа от репортери и фотографи се втурва към шампиона, а десетки хиляди го аплодират от трибуните. Подобно на игрите през 1960-а в Рим, на които извършва подвиг в мирно време, и в Токио никой не очаква победа от него.

Но Босоногия маратонец, както е наречен атлетът във Вечния град, е истинско явление в спорта и притежава неограничени възможности.

Удивителната история на етиопския спортист започва именно през 1960 година, когато случайно попада в олимпийския отбор.

Звездите в маратона на африканската държава са съвсем други, но по стечение на обстоятелствата именно той е сред тези, които поемат за Рим. Единият от титулярните етиопски маратонци се разболява от пневмония, а вторият е покосен от вирус непосредствено преди полета към Италия.

Тогава скандинавският треньор Они Нисканен, който е привлечен специално да подготвя спортистите на страната в предолимпийския цикъл, избира за техни заместници Абебе Вакджира и Абебе Бикила.

Когато идва време за старта, журналистите и феновете остават втрещени. Двамата Абебе от Етиопия се готвят да преодолеят маратонската дистанция… на бос крак.

По-късно Вакджира разказва как съперниците им са им се смели, но няколко часа по-късно подигравките са немислими и се чуват единствено възторжени възгласи.

Тръгват слухове, че Абебе Бикила е тичал бос, тъй като етиопците не са имали достатъчно екипировка. Треньорът Они Нисканен обаче разкрива, че бегачите му са се пуснали в маратона на боси крака съвсем умишлено, тъй като без обувки показват по-добри времена.

Огромен плюс за африканците е, че маратонът се провежда във вечерните часове, когато асфалтът вече не е толкова нагорещен.

Бикила включва „турбото“ около километър преди финала, когато изпреварва Ради Бен-Абдеселем и е ясно, че вече нищо не може да го спре. Далеч зад него остава пък фаворитът в състезанието, съветският бегач Сергей Попов.

Абебе Бикила поставя нов световен рекорд и става първият чернокож африкански спортист, спечелил олимпийско злато.

Очаквано, атлетът е посрещнат като национален герой в Етиопия, а императорът му дава военен чин и му подарява къща.

Но скоро след това в Етиопия започва военен преврат. Бикила не участва, но когато обстановката се нормализира, името му е в списъка с метежниците, и олимпийският шампион е осъден на смърт.

Съдбата има други планове. Абебе не само че не е екзекутиран, но и постига втора поредна феноменална олимпийска победа, след като е помилван от новия режим.

През 1964-та Бикила вече е добре познато име в спорта, но и на олимпийските игри в Токио не е слаган в списъка с фаворитите. Даже напротив. Всички помнят бягането му в Рим, но 40 дни преди старта в японската столица претърпява операция на апендикса.

Етиопецът обаче е неудържим и на азиатска земя и подобрява резултата си от предишната олимпиада с цели три минути.

Този път обаче Босоногия бяга с маратонки.

Атаката му на третото олимпийско злато е осуетена от контузия в коляното, която го спира на олимпийските игри през 1968 г. в Мексико Сити. Но името му остава завинаги в историята.

Двете олимпийски победи на Бикила дават огромен тласък за развитието на бягането на дълги разстояния на Черния континент. А Абебе доказва, че успехите в маратона са възможни и без скъпа екипировка.

Скоро след медалите му на олимпийската сцена в Африка започват да се откриват спортни училища, които отглеждат нови велики шампиони през следващите десетилетия.

изт. webcafe.bg