Дългата разходка се превърна в разходка в парка за разградчани

Янаки ДИМИТРОВ

Без изненади – това е заключението за сезон 2023/24 за Лудогорец, който доста преди края вдигна 13-а поредна титла. При това го направи доста по-лесно от предходната кампания, когато трепери дори в последния кръг, за да сложи златните медали на врата си.

„Лудогорец бъркаше стъпките на хорото“ – така охарактеризирахме есенния дял на разградчани в първенството. И имаше защо, след като отборът зимува на втора позиция във временното класиране, изоставайки от Черно море. През 2023-та орлите така и не намериха формата си. А под ръководството на Ивайло Петев често приличаха на разграден двор. Защитата бе много пропусклива и се чупеше, когато бе поставена под натиск. Отборното липсваше, а се разчиташе само на огромната индивидуална класа в нападение. Заради това и тимът скърцаше, допускаше „непредизвикани грешки“ и съвсем логично се стигна до освобождаването на Ивайло Петев и назначаването на врелия и кипелия Георги Дерменджиев, който на „Хювефарма арена“ се чувства като у дома си. Той веднага успя да стабилизира състава, макар и не правейки нещо особено. Първото, което направи, е да сплоти колектива. По неговия си начин успя да влезе под кожата на звездите и играта започна да се подрежда. Защитата бе стегната, а най-голямо подобрение имаше при статичните положения пред Серджио Падт и Симон Слуга. Тези ситуации бяха като ахилесова пета, но тя бе превързана. Наред с това Дерменджиев позволи на вратарите да изритват при нужда върната към тях топка, което ги извади от дупката, в която бяха изпаднали. Даде шанс и на задраскани играчи като Рик, които след това му се отблагодариха с отлични изяви.

Лудогорец направи добра зимна подготовка. А след като отпадна в плейофите за 1/8-финалите в Лигата на конференциите, му остана само едно – да се фокусира върху първенството, където трябваше да се бори с приятната изненада в първенството Черно море и ЦСКА. Късата скамейка на варненци обаче оказа влияние, както и фактът, че те се намират в непозната територия – битка за титлата. Армейците пък се оказаха колос на глинени крака. И затова вместо първенството да е ужасно като „Дългата разходка“ на Стивън Кинг, то се превърна като разходка в парка за орлите. А есенните премеждия бяха само буря в чаша вода. Якуб Пьотровски и Бърнард Текпетей правеха каквото си поискат с противниковата защита. А Дерменджиев успя както да ротира, така и да намери място заедно в състава на нападателите Квадво Дуа и Руан Крус. Разградчани бяха с класи над другите и рейд от 14 поредни шампионатни победи им осигури 13-ата титла.

Въпросът сега е „През новия сезон накъде?“. Защото се очертават отново ключови раздели. Преди година клубът бе напуснат от Кирил Десподов и Игор Тиаго. Тяхната липса бе превъзмогната. Но сега предстои да бъдат пълнени нови големи дупки – такива биха оставили зад себе си продажбите на халфа Якуб Пьотровски и фланговия нападател Бърнард Текпетей. Още от зимата ганаецът тръби, че е гледан от тимове от Висшата лига на Англия. Натам се е устремил и Пьотровски. „Трансфер? Това винаги е цел за всеки играч. Опитвам се да се представям възможно най-добре. Надявам се да съм заслужил да направя трансфер в по-силна лига и отбор, но ще видим. Моята мечта е да играя във Висшата лига. Знам, че е трудно за постигане, но ще работя, за да се случи“, каза полякът.

Лудогорец обаче е показал, че може да заменя големи имена. Защото може да си позволи да извади големи суми за играчи. И именно индивидуалната класа на футболистите му се оказва достатъчна, за да бори съперниците у нас. Мерилото за този състав са евротурнирите. А в тях обикновено се решават и съдбите на треньорите му.