Най-младият треньор в Австрия Александър Гицов направи отличен тандем с игралия у нас Митя Мьорец

ТЕОДОР БОРИСОВ

Съботната сутрин във виенския 21-ви район Флоридсдорф е приятна, макар на хоризонта да се задават буреносни облаци. Настроението на тренировъчния терен в близост до „Джоб Консултинг арена“ е приповдигнато и въздухът се оглася от шеги и закачки. Това е напълно закономерно – предишната вечер Флоридсдорфер е спечелил с 3:0 домакинството си на Хорн и се е утвърдил в средата на таблицата на австрийската Втора лига. Време за главозамайване няма и треньорският тандем на синьо-белите вече е зает с подготовката за следващия мач. Александър Гицов и Митя Мьорец понастоящем са най-сериозната българска връзка в австрийския футбол, а биографията им определено заслужава да бъде отбелязана.

Пътят на родния специалист към големия футбол

започва от школите на Септември и Славия, но постепенно любовта му към най-популярния спорт отстъпва на заден план до завършването на Националната гимназия за древни езици и култури (НГДЕК). След това Гицов заминава за Австрия, за да учи публична комуникация, но му се отваря възможност да се занимава с тренировки на деца. През 2014 г. започва работа в Хорн, където е начело на тима до 15 и 16 г., преди да се издигне до помощник-треньор на първия отбор и директор на академията. В този момент той решава да направи следващата крачка и през 2019 г. се мести във Флоридсдорфер. Обстоятелствата го извеждат до треньорския пост на първия тим, когото спасява от изпадане в първия си сезон, а през 2020-21 го извежда до най-високата позиция в новата му история – 9-ото място.

Понастоящем 34-годишният българин е

най-младият треньор в професионалния футбол в Австрия

а неотменно до него е с 4 години по-големият Митя Мьорец. Някогашният бранител има в актива си 14 мача за националния тим на Словения и е играл на най-високо ниво в 10 различни държави. Българските фенове си го спомнят от престоя му в ЦСКА (2 мача през 2008 г.) и Славия (10 мача през 2009 г.). Разговорът ни с двамата се води в своеобразната ВИП ложа на Флоридсдорфер, която само няколко часа по-рано е била препълнена от желаещи да гледат здрав футбол от второто ниво на австрийския футбол.

„За мен е отлична възможност да работя с Митя, тъй като той е играч със сериозна кариера и чрез опита си може да внесе нещо, което аз нямам – погледа на човек от съблекалнята. Имаме ясно разпределени задачи – аз отговарям за разузнаването на съперника, тактиката и офанзивната част, докато Митя се занимава с четворката защитници и статичните положения. Стараем се да се допълваме“, казва Гицов. Той и екипът му залагат на пълноценното използване на технологиите и неслучайно всяка среща се заснема в реално време. „В непрекъснат контакт съм с хората от техническия екип и им казвам кои конкретни ситуации да отрежат. Аз ги получавам на лаптопа и 5 минути преди почивката отивам в съблекалнята, за да може те да са готови за показване на телевизора на полувремето“, споделя българинът.

Примерът с тандеми като Томи Сьодерберг–Ларс Лагербак показва, че сходството в характерите е важно за отборния успех. На въпроса: „Кой измежду двамата е лошото ченге“, Мьорец казва без колебание – „Алекс“. „Ако и двамата се държим по един и същи начин с играчите, това няма да е добре за отбора“, казва словенецът. Думите са потвърдени от видяното срещу Хорн, когато дори при резултат 3:0 Гицов не спира да жестикулира и да призовава възпитаниците си към съсредоточаване. „Много съм емоционален, мразя да губя и се старая да предам това и на отбора. Понякога обаче такова поведение не е добър съветник и съм бил критикуван за отношението си към съдиите. Старая се да подобрявам това“, казва Гицов.

За да видим доколко сериозно е влиянието на тандема, нека да обърнем внимание на резултатите – във Втора лига Флоридсдорфер е на 6-ото място, само на 4 точки от втората позиция. В турнира за националната купа за пръв път в новата история на клуба бе достигнат четвъртфинал, който ще противопостави синьо-белите на елитния Волфсбергер, който през миналия сезон игра в Лига Европа. Всичко това, при положение че бюджетът на първия отбор е само 1,5 млн. евро. „Определено не ни е лесно при наличието на такава конкуренция. ГАК има бюджет от порядъка на 2-3 млн. евро, а благодарение на основния си спонсор Санкт Пьолтен разполагат с 5 млн. Вчерашният ни съперник Хорн има 4 тренировъчни терена за първия отбор и 4 за академията, а ние разполагаме само с един. Хубавото е, че в момента се строи клубна база, която трябва да е готова до лятото на следващата година“, казва Гицов. Той признава, че възнаграждението, което може да предложи клубът на новите си играчи, е от порядъка на 1500 евро на месец, а това спира имащите по-сериозни претенции родни футболисти.

Говорейки за българския футбол

няма как да не попитаме Мьорец за този период от кариерата му. „Когато подписах с ЦСКА, бях контузен и ми трябваше време да се възстановя. Не получавах достатъчно възможности, а и тогава имаше организационни проблеми в клуба. В самия колектив имаше деление на групички, което не носи нищо хубаво. За сметка на това съм само с отлични спомени от феновете на отбора, които подкрепяха тима си през цялото време. Впоследствие получих покана от Славия, които бяха много коректни към мен и изпълниха всичко, за което се бяхме разбрали предварително“, казва словенецът.

Треньорското дуо определя дисциплината като основното качество, което притежават австрийските играчи. „Темпото на мачовете тук е много високо. Някои мачове на шампиона Мура в Словения се играят на по-ниски обороти, отколкото срещите, които имаме ние. Философията на отбор като Залцбург е базирана на пресата и контрапресата и те могат да играят по този начин 90 минути“, казва Мьорец. „Проблемът е, че им липсват футболисти с фантазия. В школите

основният критерий са физическите качества

плюс повратливост и скорост на боравене с топката. Рядко се намират играчи, които да излизат от тези рамки“, допълва Гицов.

Двамата признават, че проблемите на футбола в Австрия, Словения и България са сходни. „Дори и на самите играчи понякога футболът не им е интересен. Имал съм футболисти, които не гледат нито един двубой през уикенда и когато им заговоря за тактика, започват да ме гледат странно. За тях свободното време е Playstation, Angry birds и други подобни. Този проблем тепърва ще става сериозен и след години футболът ще девалвира като продукт поради ниското качество. В основата на всичко трябва да бъде двигателната култура, а за целта трябва да се постави акцент върху часовете по физическо възпитание“, подчертава Гицов. „Когато бях дете, играех всичко – футбол, тенис, баскетбол… С приятели с часове играехме на улицата и по този начин развивахме техниката си. Сега родителите молят децата си да ходят на тренировка и си личи, когато те нямат амбиция. Спортът обаче учи на много неща, включително и в чисто човешки план“, споделя пък Мьорец.

Треньорският тандем признава, че е преминал трудно през периода, в който коронавирусната пандемия лимитираше броя на срещите и контактите с играчите, но с връщането на нормалния начин на живот Флоридсдорфер отправя поглед към горната половина на таблицата. Българо-словенският тандем има в редиците си сърбин, португалец, румънец и играч от Кабо Верде, като само времето ще покаже дали възходящият им тренд ще се запази.