Състав от 20 български спортисти ще защитава националния трибагреник на 25-ите Зимни олимпийски игри от 6 до 22 февруари, а очакванията – макар и премерени – са по-скоро оптимистични.

България отново няма да разчита на масовост, а на отделни таланти, показали, че са способни да се преборят с конкурентите от световния елит в своите дисциплини, с което да сложат край на 20-годишното очакване за медал.

Името на Владимир Илиев вече се записва в златната страница на българския олимпизъм – пет участия на Зимни игри – рекорд при мъжете. Постижение, което го изравнява с легендата в шорттрека Евгения Раданова – жената, донесла половината от всичките шест български медали от зимни Олимпиади.

Раданова се окичва със сребро на 500 метра и с бронз на 1500 метра в Солт Лейк Сити 2002, а в отново в Италия – в Торино през 2006 година, прибавя още едно сребро на 500 метра, което е и последното отличие за България на зимни Игри.

Тя има участие и на лятна Олимпиада в колоезденето на писта в Атина 2004, което я прави единственият спортист от страната с подобно постижение.

В исторически план българското участие на зимни Игри започва точно преди девет десетилетия – през 1936 година в Гармиш-Партенкирхен. Състезателите от страната дебютират в престижния форум, а в делегацията са спортисти по ски алпийски дисциплини, ски бягане и северна комбинация.

Като първи по-забележителен български резултат може да се отбележи шестото място в тройната комбинация на скиора алпиец Георги Димитров в Кортина д’Ампецо през 1956 година, след като той заема 13-о място в слалома, 18-о в спускането и 34-о в гигантския слалом.

Първият медал за България идва през 1980 година с бронза на Иван Лебанов в ски бягането на 30 километра, а единственото олимпийско злато за страната на зимни Игри печели биатлонистката Екатерина Дафовска в Нагано 1998 в индивидуалния старт на 15 километра.

В най-успешната за българските състезатели зимна Олимпиада като общ брой отличия – тази в Солт Лейк Сити 2002, Ирина Никулчина също стига до бронз в преследването на биатлона.

След Торино 2006 националите остават извън подиума на следващите четири зимни Олимпиади, като отбелязват няколко класирания в топ 10 в различни дисциплини, последното от които е деветото място на Алберт Попов в слалома в Пекин 2022. Но в контекста на огромната конкуренция и това постижение е доста сериозен успех.

Днес реалността е ясна: медалите са трудна, не и невъзможна цел, а добрите класирания са напълно по силите на родните състезатели.

Българските спортисти пристигат в Италия с надежди за пробив в първата десетка най-вече в алпийските ски, сноуборда, биатлона и ски скока.

20-годишният сноубордист Тервел Замфиров ще дебютира на зимни Игри като действащ световен шампион в паралелния слалом и победител в старта от Световната купа в паралелния гигантски слалом в Банско в средата на януари, само три седмици преди Милано-Кортина 2026.

Формата му го поставя сред фаворитите, а до него стои и опитният 36-годишен Радослав Янков – име, което повече от десетилетие държи България в елита на алпийския сноуборд. С четири победи и 13 класирания в топ 3 за Световната купа, при четвъртото си олимпийско участие Янков също е способен да се пребори за призово място, както в Банско на 18 януари, когато заслужи бронз и се качи на почетната стълбичка заедно с победителя Тервел Замфиров.

А зад тях изгрява и нова звезда в паралелните дисциплини на сноуборда – 16-годишната Малена Замфирова, която е не просто обещаваща, а реално се конкурира с най-добрите в света, като вече записа второ и трето място в стартове за Световната купа при жените.

В алпийските ски основният фокус пада върху 28-годишния Алберт Попов. Италианските писти му пасват, а формата се доближава до най-добрата в кариерата му. Победата в слалома от Световната купа в Мадона ди Кампильо през януари миналата година още повече затвърди усещането, че Попов вече не е просто участник, а реален кандидат за подиум във всеки старт.

В биатлона България ще бъде представена с пълни състави от по четирима състезатели в двата пола, а погледите ще бъдат насочени към Милена Тодорова – лидерът на женската национална селекция. 28-годишната Тодорова изпрати най-силния сезон в кариерата си за Световната купа, записвайки трето място в спринта в Оберхоф (Германия) през януари 2025-а и второ в масовия старт в Поклюка (Словения) през март. С още няколко призови класирания в последната година тя показа, че ако успее да съчетае добро ски бягане и точна стрелба, може да бъде сред претендентките.

Съпругът на Тодорова – 38-годишният Владимир Илиев, е ключова фигура в мъжкия отбор. Той нееднократно е показвал, че притежава качествата да изненада фаворитите, както го направи на Световното първенство в Йостерсунд през 2019 година, когато спечели сребро в индивидуалния старт на 20 километра. Илиев ще бъде и знаменосец на българската делегация на церемонията по откриването на Игрите на 6 февруари в Кортина, а на основната церемония в Милано националният флаг в парада на спортистите на „Сан Сиро“ ще носи фигуристката Александра Фейгин.

В ски скока 32-годишният Владимир Зографски е в най-добрата форма в кариерата си преди четвъртото си участие на зимна Олимпиада. Той записа историческо на България четвърто място в състезание от Световната купа В Рука (Финландия) през ноември, през декември се нареди шести във Висла (Полша), през януари достигна до рекордното за страната 14-о място в крайното класиране на най-престижната верига „Четирите шанци“, а дни преди старта на Игрите стигна до ново класиране в десетката за Световната купа с осмо място във Вилинген (Германия).

Българските спортисти са в последната фаза от подготовката за стартовете си на Игрите в Италия, където идват без гръмки обещания, но с добре премерени очаквания. В условията на силна конкуренция, всяко класиране в топ 10 ще бъде успех, а всеки един медал би се превърнал в истински триумф.

Изт. БТА