Жаклин МИХАЙЛОВ

Сега берем горчивите плодове на Марк Бата и неговия випуск от „умни и красиви“

В три поредни дни технологията ВАР бе напълно компрометирана по нашите стадиони. И да не ни обясняват разни бивши вратарчета, че вече нямаме право да оспорваме съдийските решения. Ще ги коментираме и още как. Защото както предвидих, че ВАР в български условия
ще се превърне в
природно бедствие
и доказателствата вече са налице. В петък лицето Георги Давидов, любимец както на футболната, така и на предходната политическа власт, се превърна в главно действащо лице на спокойното мачле пред 500 човека публика между Локомотив София и Пирин Благоевград. Хората бяха дошли да погледат футбол в приятната есенна вечер, а Давидов реши да им провали хубавото изкарване. При това в негов стил го направи с усмивка. Ама не приятна и чаровна, а зловеща, като на надзирател в Колима или Дахау. Режеше и кълцаше живо месо с неподражаемо удоволствие. И акцентът бе несъществуващата и освен това пребита дузпа в полза на Локомотив София. Е, в този случай садизмът достигна неподражаеми висоти. Първо „отряза главата“ на Пирин с напълно несъществуваща дузпа, а след това нареди да се пребие. Дори треньорът на Локомотив София не би проявил чак такава жестокост към противника. Все пак футболът е само една игра и никой не трябва да бъде унижаван ритуално!
Отмина петък, дойде събота. Естествено, на стадиона в Лудогорието всичко мина по мед и масло при рутинната победа над Черно море, а след мача словохоотливият Илиан Илиев каза, че са показали прекален респект. Защо обаче нямаха същия респект към ЦСКА 2 седмици по-рано!? Всички знаят, че на Лудогорец се свири най-лесно, защото каквото и да се случи, те вземат своето. И Волен Чинков изкара много лесен мач. Отсъди си дузпата, Живко Атанасов направи две-три гримаси и всичко приключи. Съвсем различна бе картината на „Българска армия“. Кабаков през цялото време не бе на себе си, което не му е за първи път. Неговата дузпа за ЦСКА не беше чак толкова цинична, колкото тази на Давидов, но също е в графата несъществуващи нарушения. Някой паднал, ама дали е бутнат, е друг въпрос. И все пак Кабаков доказа, че се е поочукал, защото не нареди пребиване. А какво му костваше да го направи!
И апотеозът дойде в неделя на иначе много зрелищния мач между Локомотив Пловдив и Левски. И просто нямаше как съдията да се включи хармонично в спектакъла. Това не е по силите на лицето Никола Попов. Недоумявам как този изсвири 200 мача в елита. Ако бях на мястото на съдийската комисия и два не бих му дал. Та точно Попов

сложи кръст на
технологията

но неговия случай бе малко по-особен. Другите отсъждаха смешни, спорни и несъществуващи дузпи, а той правеше обратното – не виждаше наглед очевидни нарушения в наказателното поле. Два пъти играчи на Локомотив Пловдив влязоха в контакт със сини защитници и в двата случая имаше основания за посочване на бялата точка, а той се направи на ударен. Но не дузпите бяха основния провал на Попов. Самото използване и неизползване на системата, както и дейността на ВАРаджиите в буса вече се оказва огромен проблем. А в буса на „Лаута“ е бил Георги Давидов.
И ако за дузпите Никола Попов може да измисли нещо, то как ще обясни, че даде двеминутно продължение на първото полувреме при четири минути спиране на играта след първия гол на Левски. Всъщност точно в този момент присъствието на ВАР в българския футбол бе напълно компрометирано. В другите първенства този гол въобще нямаше да бъде преглеждан или в най-добрия случай щеше да се приключи в 30 секунди. Щеше да се гледа дали Здравко Димитров е в засада, или не. И понеже въобще не беше в засада, въпросите отпадаха. 30 секунди, не повече! Самото разглеждане на ситуацията през три различни елемента противоречи изцяло на духа на ВАР. Да си представим, че ще имаме такива 5 или 6 момента и това е половин час време, в което публиката наблюдава как съдията си говори нещо в ухото. Не затова бе въведен ВАР.
Твърдо и категорично курсът на Петър Петров преди въвеждането на ВАР

не е свършил
никаква работа

Както можеше да се очаква, ние сме крайно неподготвени за ВАР. И затова си има причина. Тя се дължи на „отличната селекция“ на консултанта за 10 хиляди евро месечно Марка Бата. Той произведе тази кохорта бездарници и безхаберници, които сега опорочават всеки мач. Но са добре сложени и в отлична кондиция.
Изводът е, че веднага българският футбол трябва да бъде освободен от Драгомир Драганов, Валентин Железов, Георги Давидов, Волен Чинков, Никола Попов, Ивайло Стоянов. С изключение на Железов всичките са международници. Тези да ги махат, защото гарантирам, че на някой мач ще стане страшно и наказани до живот ще бъдат футболисти и треньори, а не съдия. Следващата група остава на изпитателен срок, но ако рецидивират същите грешки, и те аут от футбола. И така до пълното прочистване на авгиевите обори. Неприятно е, но дотам сме се докарали. Пак повтарям, това е наследството от онзи уникален специалист Марк Бата. Толкова ли нямахме Наско Узунов, Любе Спасов, Димо Момиров дори за Антон Генов си спомням вече с умиление. Кой по-добре от нашите ще научи реферите на българско свирене на мачове. Лошо, хубаво, поне има приемственост.
Наблюдава се една странна закономерност в последните години. Бивши футболисти много настървено хващат микрофона и тръгват да се правят на спортни журналисти. Момчета, първо, не сте учили за тази работа, второ, има и други места, където сте не по-малко необходими. Журналистите може и да не са играли професионално футбол, но за тях това не е приоритетно условие. Трябва добре да боравят със словото, а затова се иска учене и четене. Не е необходимо условие да си играл 200 мача в А група, за да коментираш от екрана. Но да свириш като съдия е повече от необходимо да си практикувал футбол, поне до ниво старша възраст. Доскоро имаше съдии с доста добра кариера като футболисти и се виждаше как те четат и разбират правилно футбола. И как не опорочават всеки мач, както випускът на Марк Бата. Тук е моментът да напиша, че и французинът тежи на съвестта на сегашното БФС. Като се правят на невинни за всичко, да им се припомни и това тяхно прегрешение.
Оставам с убеждението, че футболистите не искат да стават рефери, а това не е добре. Никак не е добре. И затова хора като Никола Попов, Георги Давидов, Валентин Железов

ни опъват
нервите
всеки път

Една от причините е, че не разбират футбола, защото не са го играли. И в тяхната ценностна система изконните интереси на играта ги няма. „Випускът“ на Марк Бата гледа да добута мача и ако е напечен, да го докара до равен. И доказателството е пред очите ни. В Англия, когато се посочи табелката с 4 минути, се играе до 4,59. У нас, когато се посочи табелката 4, се играе до 3,59. И най-радостният миг на родния съдия е краят на мача. А трябва да му се свири още и още. Локомотив Пловдив и Левски трябваше да играят 55 минути първо полувреме и 100 минути за краен сигнал. Как обаче да стане, като на съдията му се иска мачът да е свършил, преди да е започнал. Точно заради това съдийската мъка на това поколение трябва бъде прекратена преждевременно. Оставката на шефа на комисията не върши работа, трябва да се поискат оставките на цялото международно направление. Кабаков да го оставят, защото той е надеждата на УЕФА и ФИФА. Кой знае, може някой ден да свири финал на ШЛ или ЛЕ и България да се прочуе със съдия.