Желю СТАНКОВ

Почти всички футболни треньори могат да лавират, да правят промени, по-големи или по-малки, само Веласкес е твърд като стомана и не мърда от утвърдения от самия него стереотип. Колегите му по света, а и в България често прибягват до корекции, къде с вътрешни размествания, къде с нова постройка, но треньорът на сините действа така, сякаш в договора му има клауза, че ако премине, макар и за един мач или само за едно полувреме към 3-5-2, ще му бъде наложена глоба. Веласкес можеше да изненада колегата си от Септември с огледална схема, ако не от началото на мача онзи ден, то след почивката. Тези играчи на Левски имат достатъчно мачове при Станислав Генчев и нямаше да се затруднят. Както не го направиха символичните домакини от 1300 центрирания пред вратата на Шейтанов, преди да настъпи 1301-ото, при което Сангаре вкара като в Стара загора и донесе трите точки. Които всъщност са стихотворението, което Веласкес ни рецитира цяла пролет. Ама ние бихме, ама вижте класирането, твърдо втори сме. И се чуди и се мае Хулио какви са тези викове, призоваващи го за оставка. Естествено, че ще се прави на луд и няма да знае към кого са насочени скандиранията. Той оставка няма да подаде, ще си чака уволнението, ще си вземе заплатите до края на договора и няма да му трябва да раздава шезлонги в Майорка през лятото. Къде ще намери такъв сигурен кеш?!

В зората на демокрацията в българската преса имаше популярна рубрика „За кого бие камбаната“, с името на едноименния роман на Ърнест Хемингуей. А нашият случай е – за кого беше оставката. В никакъв случай не е за някой от масажистите или за домакина на Левски, не е и за ръководството, защото за тях скандиранията са с друга стилистика и словесен арсенал. А си има и плакат, който не мърда. Така, че господин Хулио Веласкес не трябва да си прави оглушки, не че това нещо ще промени като негови последващи (без)действия. Така или иначе, Сираков няма да го бави, шефът си е калкулирал в бюджета целия разход по привличането, престоя и уволнението на испанския треньор.

А докато го изгонят, Хулио ще си прави каквито си иска експерименти, без да променя схемата. Ще разчита на бърз преход в двете посоки от бавните Охене и Гошо Костадинов и това е положението. Това, че та тях им опонира игра в центъра, без да се случва нещо интересно в първите 30 и в последните 30 метра, не му нарушава спокойното ежедневие. Да, срещу Септември имаше изключение, но срещу научения и по-потготвен тим на Черно море нямаше.

ПРОЧЕТЕТЕ ЦЕЛИЯТ АНАЛИЗ НА ЖЕЛЮ СТАНКОВ В ДНЕШНИЯ БРОЙ НА „ТЕМА СПОРТ“!