Янаки ДИМИТРОВ

През пролетта Хулио Веласкес свърши задачата, поставена му от ръководството – завръщане в евротурнирите. При това испанецът успя да класира Левски за втората по сила континентална надпревара – Лига Европа. Стори го благодарение на завоюваното второ място в класирането и дубъла на Лудогорец. За сините обаче щеше да е доста по-емоционално да стигнат до тази квота през турнира за Купата на България. А всъщност испанецът май подцени единствения двубой, в който игра в него. Той започна в Първа лига с три поредни победи над Лудогорец (2:1), Хебър (4:1) и Спартак Вн (2:0). И тогава дойде четвъртфиналът за „Тича“. До онзи момент Веласкес разчиташе на една и съща стартова единайсеторка. Но на 26 февруари срещу Черно море направи доста рокади, включително използва нова халфова линия. И загуби с 0:1 във Варна. Тимът на Илиан Илиев не предложи нищо неочаквано – здрава игра, печелене на първа и втора топка, дебнене на момента. Но Левски не бе готов за това нещо. И в крайна сметка загуби един от най-важните си, ако не и най-важният двубой, през пролетта. В първенството обаче тимът на Хулио Веласкес успя да се възползва от срива на моряците и Ботев Пд. И така взе сребърните медали, които бяха отчетени като голям успех. Та дори испанецът го определи за историческо постижение.

Факт е обаче, че Левски винаги трябва да се бори за трофеи. Предишната суша продължи 13 години и бе прекъсната точно с купата. Това отличие трябва да бъде приоритет за испанеца в предстоящия сезон, защото към този момент не е сериозно да се твърди, че сините имат сили да детронират Лудогорец в първенството. Хубаво е в Левски да има играчи, които знаят как се печелят трофеи. Такива липсват и във визитката на Веласкес. Така че е добре да се постарае повече през тази кампания и в този турнир. Защото има ли купи, има и повече последователи. Респективно – и повече пари (б.а. – може да се изброява още). А както е казал Мечо Пух – „Колкото повече, толкова повече“.