Една от най-ярките емблеми на Левски щеше да навърши 80 години
Жаклин МИХАЙЛОВ
На 19 юни 1942 година е роден един от най-специалните футболисти на футболен клуб Левски. Избрах да употребя прилагателното специален пред велик, гениален, неповторим, несравним, за да не събудя в някои хора неприязън. Защото най-вече в средите на окупаторите на Левски името на Жоро Соколов
буди
неприятни
чувства
а няма защо. Те, бялата част от Левски–Спартак, го победиха и унищожиха във футболен и човешки план. Неглижираха го и го извадиха от историята на клуба. Приживе той си отиде напълно забравен и отчужден от любимия си клуб. Сега, близо 20 години по-късно, може и да се появи тук-там някой ред за Жоро, но той пак ще бъде в познатото до болка „неуспял да разгърне таланта си“. Това дори го пише в официалния източник за информация Уикипедия. Това петно му е лепнато на Жоро Соколов и след неговата кончина. Пропагандата в неговия случай си е постигнала напълно целта.
Всъщност за по-младите читатели да напиша все пак кой е Георги Соколов. Ще се постарая да го направя без силни прилагателни и сравнения. Футболист на Левски през цялата си кариера от 1958 година до началото на 1969. Седемте мача в Дунав Русе не ги броя, защото те са част от неговото унижение. Дебютира на малко повече от 16 години в първия тогава отбор на сините. Когато през 1969 година пристигат бяло-сините узурпатори, е първият, на който посочват вратата. Защото е прекалено различен от целите и задачите, които си поставя новият обединен клуб Левски-Спартак. Жоро изиграва близо 300 мача със синия екип. Срещу името му стоят близо 80 гола. Поне от вечната статистика не са успели да го зачеркнат! Георги Соколов е неизменна част от атомното нападение на Левски, като до него са другите магьосници – Георги Аспарухов, Александър Костов, Христо Илиев-Патрата, Теко Абаджиев. Това нападение си остава най-великото в цялата история на клуба. Името на Соколов завинаги е записано като първия голмайстор на Левски в европейски клубен турнир. Георги Соколов представлява Левски при първото участие на България на световно първенство през 1962 година. Играе два мача на турнира в Чили. Мачовете и постиженията в десетгодишната му кариера категорично показват, че не е нереализиран талант заради слабостите на характера му.
Дотук със сухата статистика, защото Жоро, който е наричан гальовно от левскарите Соколето и Йогата, е много повече от числа и цифри. Жоро е вулкан от емоции. Така ми е предаден споменът за него от щастливците, които са го гледали как бродира по футболния терен. За 50 години не се намери нито един фен на футбола в България, който да подцени или да отрече, че той е бил футболен гений. Всяко негово движение на терена е създавало ярки спомени. А както много пъти е писано, футболът е за публиката. И артистът, доставил най-голямо удоволствие на публиката, е
човекът, който
угасна самотен
в столичния квартал „Иван Вазов“. Иронично, Жоро живееше до стадиона на своите най-големи душмани – спартаковци. Тези, които насилствено му отнеха правото да играе футбол в любимия Левски. И оттам нататък цялата митология как той сам си е виновен за всичко. Как ще е виновен Георги Соколов, като цялата държавна и партийна машина застава срещу него? Какво е могъл да направи, за да „реализира“ своя талант? Кой го е подкрепил в онези тежки за него моменти в началото на 1969 година? И тези, които го съдят, да се поставят на неговото място. Млад човек на 26 години в разцвета на футболната си кариера е лишен от възможността да прави нещото, което умее по-добре от всеки друг. И трябва да гледа отстрани как другарите му печелят мачове и се радват на народната любов. А той е превърнат в заличена история. И всичко това дори без видима причина. Какво толкова у Жоро Соколов е пречило на народната власт? И отговорът е много елементарен. Хората са го обичали, а в онези времена е трябвало да бъде обичана Партията. И нейните вождове и учители. Такива самородни, ярки хора като Жоро са отивали в Слънчев ден и Белене. Жоро и по този тънък лед е вървял доста време с неговия буржоазен произход.
Дълги години името на Жоро Соколов беше забранено за споменаване на „Герена“. Сега има нова приливна вълна на автентично левскарство и се очертава Соколето посмъртно да се завърне в родния си дом. И това ще бъде един грандиозен ремарк за възстановяването на изконната справедливост. Жоро трябва да бъде поставен на пиедестала, който заслужава. Той, Гунди и Гибона са трите кули, които са емоционалният капитал на синята идея. И момчетата, които днес се борят за връщането на нейната автентичност, трябва да са си дали сметка, че Георги Соколов е най-важната и съставляваща. Символът на всичките им песни и скандирания за „Отбора на народа“ и за „Левски значи свобода“ са създадени от и за Жоро Соколов. Той беше Народът и той беше Свободата.
Жоро Соколов е трагична фигура, но споменът за него трябва да е еуфоричен. Така би искал той. Някъде отгоре би си усмихнал с онази негова неповторима чаровна усмивка. И най накрая би се почувствал удовлетворен. А моята лична мисия в запазването на паметта за Георги Соколов ще приключи, когато видя с очите си паметника му пред стадион „Георги Аспарухов“. Левскарите му го дължат, защото без него Левски нямаше да бъде това, което е!