Викторио Павлов: Сложиха ми черния печат, че не ставам за ЦСКА

Бившият футболист на ЦСКА и Левски Викторио Павлов разкри, че по време на периода си на ст. “Георги Аспарухов” реален интерес към него е имал испанският гранд Барселона. Четирикратният шампион на България добави в подкаста “Фактор”, че тежка контузия му е попречила да премине в Борусия Мьонхенгладбах.
„Просто няма място за мен и много такива от моето поколение в българския футбол. Последно бях в Нефтохимик, но за съжаление попаднах на хора, които никога не се бяха занимавали с футбол – говоря за ръководството. Колкото и грубо да звучи, се отвратих от тази гледна точка. Такъв град като Бургас попадна на такива хора… Не мислеха толкова за футбола, облагодетелстваха се лично те. Там ми дойде пределната точка и така да се каже не съм се отказал от футбола, но поне на 60-70 процента сложих черта, че не ми се занимава с тази действителност. Много треньори и по-добри специалисти от мен са без работа. Не мога да се сравнявам с Гочето, Стойчо Стоев, Ераносян, Вили Вуцов. Виждате, че и те стоят без работа. Залага се или на чужденци, или се въртят едни и същи. Не съм такъв тип да се натискам и да се моля за парченце хляб“, коментира Павлов.
„Играл съм в много дербита между ЦСКА и Левски и от едната страна, и от другата. Това са най-истинските мачове в България. Преди имаше и по-добри съдии, сега не са на ниво, накъсват играта. Сега е повече тактика, надлъгване. Търси се някой да изненада. Емоцията е голяма вътре за самите футболисти. Ние като юноши сме закърмени. Знаем какво е Левски, какво е ЦСКА“, казва Викторио Павлов, който през 1994 г. играе за червените при 1:7 от Левски. После пък носи синия екип при 5:0 над армейците във финала за Купата на България през 1998 г.
„Бях в дублиращия състав на ЦСКА и имахме контрола в Герман срещу провинциален тим. Димитър Пенев беше дошъл да гледа, треньор на дубъла ни беше Ангел Калбуров, Бог да го прости. Залагаше много на нас. Извикаха ме след мача и още на следващия ден трябваше да бъда на тренировка с първия отбор. Викам „добре, окей“. Не знам дали имах и 16 години. Пенев ми вика: „Малкия, как си, искаш ли да тренираш, утре те чакаме да си на стадиона“. Прибирам се у нас, бях най-щастливият в света. Тогава в състава бяха всичките. От Илия Вълов като почнеш, Емил Димитров, Димитър Младенов, Ивайло Киров, Марин Бакалов, Стоичков, Любо, Емо Костадинов. Всички от големия топотбор на ЦСКА бяха там. Майка ми и баща ми си мислеха, че ги лъжа, че ще тренирам с тях. Но на сутринта с анцуга и с рейсчето отивам на „Народна армия“. Те там се събираха. Излезе бай Добри и ме посрещна. Даде ми екип, каза ми: „Ей там ще седнеш в ъгъла“. После се връщам и гледам, че моите неща са изхвърлени в коридора. Бог да го прости, Трифон Иванов беше застанал в средата и вика: „Ти ли се беше съблякъл тука, кой ти каза? Няма да се събличаш, тука съм аз. Отивай при доктора“.
„Излизаме да тренираме. Най-интересното беше, че ме накараха да изнеса сигурно 20 стека вода. На тоя да изнесеш анцуг, топки да носиш, всичко носиш. Бях като помощник домакин. Все пак съм единственият юноша, който го бяха викнали толкова рано. Имаше и още едно момче Славчо Илиев, но той беше по-голям от мен. Когато свърши тренировката, най-малкият трябваше да събира и да прибира. Така 3-4 месеца бях на изпитателен режим да се събличам при доктора. Чак след това старите кучета ме приютиха в съблекалнята. Пената не можеше да ми каже името, за него явно беше много сложно да запомни Викторио. Само ми викаше „Малкия“. Но Пенев наистина имаше нюх. Да, сигурно не можеше да комуникира или да прави разбори. Бъркаше имена, но имаше нюх къде какво що. Съблекалнята му имаха такова уважение в ЦСКА, че беше като казарма. А там бяха звезди, та звезди. Никой не смееше нещо да му каже. Имаше уважение, знаеше се, че той е Господа вътре. Присъствали сме на много смешни случаи. Тоя сбърка, оня сбърка, пусне 12 или 13. Скамейката се обърка, но съм му много благодарен на тоя човек, че ми даде път във футбола. Даде ми шанс да вляза. В началото тичах като муха без глава“.
„Напуснах ЦСКА, защото стигнахме до конфликт с Пламен Марков. Той младите не ги броеше, че съществуват в съблекалнята. Скарахме се на тренировка и той каза, че повече няма да разчита на мене. Не играех въобще тогава. Сложиха ми черния печат, че не ставам за ЦСКА. Скарах се и с фенове-менове, с всички се скарах. Аз съм малко леке, конфликтна личност. Мислех си, че се върти всичко около мене. В същото време достига до мен информация, че Андрей Желязков иска да ме вземе в Левски. Тогава тъкмо си бяха разпродали добрия отбор на Гочето и правеха нов. Беше немислимо тогава от ЦСКА да отидеш в Левски, но за да не стане директно от едните при другите, изкарах 6 месеца в Шумен. През това време Желязков продължаваше да ме следи и ми звънеше през няколко седмици, за да ме пита как съм. Не си наруши думата. В Левски нямаше как да се взимат случайни хора тогава. Жужо и Лафчис бяха продали играчи за милиони. Там ми минаха най-добрите години. В съблекалнята на Левски ме приеха много зле. Никой не говореше с мен на първия лагер в Боровец. На тренировка – всички срещу мене. Влизат с двата крака, през главата, през ушите и така. Но един път ми падна пердето и ги зачетках и аз. Видяха, че съм корав и съм мъжкар. Така се приспособихме. Преди сезона имахме контрола с Академик и първите 20 минути феновете: „Ей чорбар, ей боклук, ей нещастник“. Но Господ ми помогна тогава, че на терена направих добри неща. Хората започнаха да се радват. Почнаха хубавите игри и така ме заобичаха. Много съм радостен, че в Левски ми минаха най-добрите години“.
“Имаше много оферти за мен. Колкото и да не се вярва на хората, колкото и звездоманско да звучи, имаше интерес от Боби Робсън. Беше тогава треньор на Барселона. Имаше интерес, не да ме вземе, просто се интересуваше от мен. Аз работих тогава с един израелец мениджър, той ми показа факс, в който Барселона казват, че имат интерес към мен и ще ме следят следващите 6 месеца. Имаше и още много оферти. Трабзонспор, Бешикташ, Кайзерслаутерн. Испански отбори също. Но Левски казваха: “Не, ти ще играеш в Левски”.
Трябваше да отида в Кайзерслаутерн заедно с Мариян Христов. Но от Левски ми казаха, че ще остана още 6 месеца и лятото ще ме продадат. Тогава малко с Андрей Желязков “опънахме струните”, но не мога и да се сърдя, защото Левски ми е дал хляб. Там се реализирах, там изиграх най-силните си години”, каза Викторио Павлов.
Именно през идващото лято идва нов удар за легендарния полузащитник. Викторио Павлов получава тежка контузия във финала за Купата на България между Левски и ЦСКА. “Сините” с Павлов в състава си печелят с 5:0, но той не довършва мача. А часове по-късно е трябвало да подпише договор с немския Борусия Мьонхенгладбах.
“Това е минало. Но истината е, че зимата трябваше да отида в Кайзерслаутерн. Имахме договорка с Левски, но не станаха нещата. После ми бяха обещали, че лятото ще ме продадат при всички положения. Вече бях 6 години в Левски и ми беше време. Минахме през една мениджърска агенция, която беше договорила Гладбах. Тези хора от март месец до май ме гледаха всеки мач. Пращаха скаути, срещахме се, говорехме. И вече, когато всичко беше договорено, трябваше след мача да отидем и да подпишем договора. Бяхме се договорили за всичко друго. Но за жалост, тогава се контузих.
След мача хората дойдоха и ми казаха, че ако не е тази операция, която каза докторът, а е по-лека, ще подпишем договора. За жалост, се оказа, че съм скъсал връзки и няма как да подпишем, тъй като възстановяването е 9 месеца. Но тук е моментът да кажа, че когато работиш с хора, които наистина милеят за футбола – тези хора след 6-тия месец ме поканиха в Германия на техни разноски. За рехабилитация, за възстановяване. Може би седях към 20 дни при тях, без да имам никакъв договор и показаха, че са имали отношение към мен. Даже ми дадоха пълна екипировка на отбора за следващия сезон. Това става 1999 г., не знам дали за друг футболист са правили такъв жест. Тогава ми показаха какво им е отношението към футбола, ние в България такова отношение нямаме”, добави Викторио Павлов.