Воин Войнов е емблематична фигура в историята на Левски. Някогашният национал на България тръгва за големия футбол от школата на сините, след което прекарва цялата си кариера на „Герена“. Част е от големите победи над Аякс, Барселона (5:4) и Олимпиакос. Трикратен шампион на България, печели и три купи на страната. За Левски има 300 мача във всички турнири.
На терена е спортсмен и името му не се забърква в скандали, но в свое интервю пред „Блиц“ от 2008 г. разказва за преживените от него драми, трагедии, майтапи и изкушения…

Аз съм кореняк шоп от Чепинци

Роден съм там през 1952-ра като изтърсакът в семейството. Имах двама братя и две сестри. На 91 години майка е жива. А от петте й деца две вече починаха. Дядо ми Йордан загива в Балканската война. На село има паметник с неговото име. Татко се казваше Воин. И ме кръсти на него. Трябваше да избирам дали да съм Войнов или Йорданов. Първата фамилия ми хареса повече. Йордановци с лопата да ги ринеш. Но друг Воин Войнов няма.

Играх само в „Левски“

В софийското Чепинци най-много са привържениците на Славия. Но аз съм си левскар от малък. Започнах на десет. На „Герена“ ме заведоха близнаците Петрови от Марек. Те вече тренираха в Левски. Бяха страхотни централни нападатели. Иван го викаха и в националния. Но как да заиграят вместо Гунди?

Подариха ми гуменки

Ритах със скъсани гуменки. Старият домакин Бай Лазо забеляза това и ми даде нови. Не можех да им се нарадвам. Хвалех се на когото срещна. После минах през всички гарнитури на Левски.

С жена ми се запознахме на „Спортпалас“

Тя беше там с отбора по художествена гимнастика на Левски. А аз – с юношеския национален. Определихме си среща на „Лъвов мост“. Обаче аз нямах палто. А бях капитан на юношеския национален отбор! Взех назаем от съотборник, за да отида на рандевуту. Оженихме се много млади, но живеем вече 35 години.

Нито веднъж не ходатайствах за синовете си

Те тренираха, но не играха на високо ниво. И двамата са юноши на „Левски“. Никога не ги бутах. Единият отиде в Септември при Павел Панов. Не му се обадих за протекции. После момчетата ми играха като аматьори в Австрия. Те пак са свързани с футбола.

С два финта развинтвах защитниците

Играех крило. По сегашните тактики щяха да ме наричат външен халф. Имах 1-2 финта. Обаче ги автоматизирах. Правех ги по пет пъти подред на мач. И на шестия път пак преминавах бека.
Бранителите не можеха да ме разберат. Често тръгвах не към вратата, а се връщах с топката назад. В началото треньорите ми се караха.

Вуцов забрани на Барзов да минава центъра, а Тошко вкара гол!

Но аз винаги ги оборвах с един случай. Срещу Олимпиакос в Атина. Вуцата забрани на Барзов да минава центъра. А той влезе в тяхната половина, излъга цялата им защита и отбеляза. После се обърна към габровеца и му вика: „Какво да правиме сега? Ще ме наказваш ли?“

Вуцата помисли, че ще бягаме в САЩ, и щеше да получи инфаркт

Заминахме да играем в Мексико. Кацнахме междинно в Маями. С нас имаше човек от службите. Треньор ни беше Иван Вуцов. Минавахме транзит, но на летището сложиха едно въже. Всеки, който го прескочеше, оставаше в САЩ. Започнахме да се майтапим. Прекрачвахме въжето с единия крак. Ако си сложехме и другия избирахме свободата. И никой не можеше да ни пипне. Непрекъснато финтирахме, че ще прескочим въжето. Всеки футболист посягаше с един крак и спираше.
Ченгето толкова се притесни, че ми дожаля за него. Само повтаряше: „Моля ви се, недейте!“ И Вуцов щеше да получи инфаркт.

Един фен ме премира със сом

Много обичахме футбола. Денонощно мислехме само за него. В Левски бяхме страшно задружни. Събирахме се и преди мач, и след мач. Веднъж бихме или ЦСКА, или Аякс.
Почитател ми подари огромен дунавски сом. Целият отбор се събра у нас, барабар със съпругите. Натъпкахме се 30-40 човека. Някой донесе една туба бяло вино, друг – ракия.
Веселихме се цяла нощ. Направихме такава сбирка, че три дни не може да се измирише на риба.

Не гледах дузпите срещу Аякс

Тогава ме смениха тактически в продълженията. Няколко минути преди края. Пуснаха дефанзивен футболист, за да устискаме. И като започнаха дузпите, аз се прибрах долу. Беше ме страх да ги гледам. Но преди да сляза, казах на масажиста Насо Свинята: „Ако победиме, имаш пет лева от мене!“ Скрих се в тунела. Там не достигаха дори виковете на публиката. Изведнъж чух, че някой тича и реве като извънзмен: „Дай петте лева. Дай петте лева!“ Масажистът не ми каза, че сме били. А ми крещеше „Къде са петте лева“? По това разбрах, че ние сме ги елиминирали. Тогава вече изхвърчах навънка при отбора. А Насо търчеше след мене и си искаше петарката. Лека му пръст, той много обичаше парите.

Тежка контузия нямам

Само веднъж в Габрово ми гипсираха глезена и бях два месеца с шина. Фрактурата ми направи юношата от „Левски“ Румен Близнаков. Стана неволно. Ние бяхме приятели.

На „Бернабеу“ ми вдигнаха червен картон

Срещу Реал Мадрид при 1:0 за тях, Щилике счупи крака на Бранко Кочев. Жестоко и пред очите ми. Отърва се с жълт картон. Изнесоха нашия на носилка. Направо го закараха в болницата на операция. После Бранко не игра много. Тази фрактура му съсипа кариерата. В следващия миг бихме фаула. Подадоха ми топката. Аз тръгнах срещу Щилике, излъгах го между краката и го задминах. Но той ме подсече отзад. Заболя ме зверски. Обезумях от болка. Помислих, че строши и моя крак. Станах и го изритах в главата! Това никога не съм го правил. Немецът се просна.
Не чаках съдията да ми покаже червен картон. Сам си тръгнах от терена. 100 000 души ревнаха срещу мен. Наказаха ме за три международни мача. Друго отстраняване нямам.

Данаил Николов изпъди урбулешката цял отбор на „Левски“

Две години не можахме да станем шампиони. Но не ни изгониха за това. Чашата преля, когато загубихме на „Герена“ от „Ботев“ Пловдив за купата. Водехме ги 3:1, а ни биха с 4:3. Или от 0:2 ни обърнаха до 3:2. Нещо такова. И ни бастисаха. Аз десет години загуба на „Герена“ в шампионатен мач нямам. За две петилетки паднахме само от Реал Мадрид и от „канарчетата“. За туй единствено поражение ни пропиляха. Христо Младенов не беше съгласен. Аз му бях любимец. Но Данаил Николов нареди чистката. Реши я непрофесионално, спонтанно и емоционално.

После всички се пръснахме

Павката отиде в Гърция, Стефан Аладжов и Ангел Станков в Спартак Варна. Напуснаха Краси Борисов и Стефан Стайков. Оставиха само Тошко Барзов, Пламен Николов и Ники Грънчаров.

Донесоха ми пачки в „Работническо дело“

През 1981-82 година свърших с футбола. И ме поканиха да играя в „Янтра“ Габрово. Влязоха в разговори с мен. Една сутрин си спях. На вратата се позвъни. Отворих и видях срещу мен много притеснен човек. Държеше пакет увит в „Работническо дело“. И каза: „Добър ден, другарю Войнов. Това е за вас. Аз съм от Габрово“. Човекът не пожела и да влезе и си тръгна. Аз отворих пакета в кухнята. Вътре имаше бала пари. Колкото за една кола. Ако доплатиш още малко, можеше да си купиш апартамент.

Жена ми влезе и се шашна. Попита: „Да не си обрал банка?“

Тогава бях капитан от МВР. Щом се окопитих, им телефонирах. Отидох с пачките. Благодарих и казах, че не мога да взема тези пари, защото се отказвам от футбола. Габровци се уплашиха да си вземат директно мангизите. Казаха: „Дай ги на еди кой си. Аз намерих господин Х и по тях му ги върнах до стотинка. До ден днешен съжалявам, че не взех една банкнота да си я сложа на стената за спомен. Това е прецедент за българския футбол. Мои приятели казаха: „Ти си малоумен. Как ще им връщаш парите?“ Това за първи път го разправям.

Не бях виждал такива пачки

В „Левски“ играехме за 80 лева вътре и 40 лева навън. Това ни бяха премиите. При нас и в ЦСКА нямаше черни каси. Гарантирам го. Само по Солаково време са им давали големи парични награди. Но тези извънредни суми са се оформяли със заповед. Отказах и на „Лариса“. Гърците ми предлагаха 80 000 долара, от които трябваше да дам 20-30 хиляди на менажера. Такива времена бяха. Но аз реших твърдо да се откажа.

В „Левски“ вече не ме броят

Аз играх само там. Носих синята фланелка от подготвителна група до ветеран. Цели 20 години. После започнах в детско-юношеската школа на клуба. За една година направих отбора си шампион. Минах през БФС. Водих юношите на България с Цветан Илчев. След това в олимпийския отбор. Натрупах треньорски опит в провинцията и чужбина. Но в отбора на народа ме забравиха.
Ако кажа, че ми е приятно, ще излъжа. Не претендирам да съм непременно старши треньор. Да работиш в Левски е признание. Но не са ме канили. За мен там място няма.