Само след седмица в Мелбърн започва Australian Open – първият за годината турнир от Големия шлем в тениса. Но на над 15 000 км разстояние от там, в Лондон, тази седмица имаше важна среща за бъдещето на спорта, в светлината на вече ясно очертаващите се „военни действия“ в него. Подбудите за тази война са – както историята сочи, традиционни. Парите са основната ябълка на раздора.

Ръководителите на мъжкия и женския професионален тур, както и организаторите на трите турнира от Големия шлем, освен австралийския (по разбираеми причини – хората са ангажирани в Мелбърн, но бяха уведомени за всичко на срещата в Лондон), се събраха за 72 часа в британската столица за разговори. Срещата е била напълно неофициална, но медията „The Athletic“ получи потвърждение от трима участници в нея за случвалото се около масите в залите в лондонското сити.

Обсъждана е рамката на споразумение, целящо да осигури финансова стабилност на турнирите и да генерира повече приходи за спорта. Търси се начин да се предостави на играчите по-високо възнаграждение, както и по-силен глас, когато се взимат важни решения. Това са исканията на самите тенисисти, сведени до шефовете на тениса чрез Професионалната асоциация на тенисистите (PTPA).

Имало е и поредица от разговори между Андреа Гауденци, председател на ATP Tour (мъжкия професионален тур), и Ахмад Насар, изпълнителен директор на PTPA. Той бе в основата на поредица съдебни искове, заведени за по-големи наградни фондове на турнирите в Шлема, по-добри финансови условия за играчите извън топ 100 и т.н.

И двете страни, заедно със своите адвокати, са изразили желание бързо да въведат промени за подобряване на спорта. По възможност – без продължителна и скъпа съдебна битка.

Проблемът е, че отново не се е стигнало до споразумение, въпреки че такова е обсъждано. Според шефовете на най-големите турнири, исканията на играчите са „неразумни“, при условие, че наградните фондове са рекордни. Последните са:

– 85 млн. долара на US Open 2025

– 73 млн. долара на „Уимбълдън 2025“

– 66 млн. долара на „Ролан Гарос 2025“

– 75 млн. долара на Australian open (това е сумата за 2026 г.).

В добавка имаме рекордни пари и за целия мъжки тур – 21.5 милиона долара на турнирите Мастърс, както и „солидарното“ разпределение на ATP, според което в срок от 3 години финансовата стабилност на играчите е защитена, ако се наложи да напуснат спорта заради травма.

Общо сезон 2026 ще донесе вероятно над 500 милиона долара, като по-близо сумата е дори до 600 милиона. За миналата година 88 играчи при мъжете са спечелили над 1 млн. долара от наградни фондове. Абсолютен рекорд. През 2023-а парите бяха 384 милиона долара, а през 2025-а вероятно (още няма официални данни) са били към 420 милиона.

Но асовете искат подобрени условия въпреки този ръст. Засега споразумение за такива няма и след срещите в Лондон позициите не са сближени кой знае колко. Напротив – информациите са, че се създава „общ фронт“ на турнирите в Шлема срещу тези искания.

Аргументите на играчите са: ОК, вие давате тези 300 млн. долара за четирите турнира като награден фонд, но надпреварите в Шлема генерират оборот от 1.5 милиарда долара. Само в Ню Йорк изчисленията бяха за близо 500 млн. за 2025-а. Тоест – процентно, турнирите не дават особено голяма част от парите, които изработват, на тези, които са основни движещи сили на цялото шоу.

Едно обаче е обединяващо в позициите на двете страни на този тенис фронт. И шефовете, и играчите, са на мнение, че календарът е твърде натоварен. Аргументите им защо трябва да се промени, обаче, са коренно различни.

Тенисистите са категорични – 69 турнира в мъжкия тур за 2026-а при само 52 седмици в календара… Убийствено натоварване, пътувания и изискване към тях – кондиционно и ментално.

Организаторите пък виждат проблема в това, че твърде малко от тези 69 турнира са такива, които събират най-добрите играчи. В повечето седмици те са разпръснати на 2-3 състезания, провеждащи се паралелно.

А това, естествено, размива интереса на феновете. Тоест – намалява приходите от тв абонаменти, билети и т.н.

Пак става дума за пари, разбира се.

Както коментира великият Макенроу преди няколко дни:

„Намираме се на същата опорна точка, каквато помня от моето време. Историята в тениса е стара като света: Играчите, шефовете и организаторите решават, че е нужна промяна. Предлагат каква да бъде тя. Обсъждат я. До голяма степен се съгласяват какво трябва да се промени, оформят рамки и кроят планове за споразумение, което да донесе нужната промята. Но истинската промяна така и не идва.“

Някъде тук идва и съвсем не дребният детайл с решението на Новак Джокович от миналата неделя да прекъсне връзките си с PTPA. Това е организацията, която той съоснова през 2020 г. Сръбският ас реши да не слага името си в задаващото се съдебно дело, и по този начин да не се превръща в лицето на най-конфронтационното действие на играчите срещу спорта, който го направи богат и известен. Той е лидер, утвърден „старейшина“, а неговият отказ от това да участва във войната, може да има огремен ефект. То представлява по някакъв начин и сериозен удар по легитимността на PTPA.

Джокович е спечелил рекордните за тенисист 191 милиона долара от наградни фондове през годините. До края на настоящата вероятно ще стане първият в историята с над 200 милиона.

А с наближаването на Australian Open темата ще продължи да е актуална. Вероятно играчи ще използват и медийните си изяви около мачовете в Мелбърн, за да я повдигнат отново. Засега PTPA продължава да вярва, че има път към споразумение и няма да се стига до дела. Но те са готови, разработени от юристи и готови за входиране.

И войната ще се разгори с пълна сила.