Възрастта не е порок. Питайте Джейми – той „превъртя“ английския футбол на 50
От известно време в социалните мрежи на почит е шегата, гласяща „Когато ми кажат, е че не мога да чувам снимки“, придружена с кадър на някое култово видео, звукът от което веднага изскача в съзнанието ви. Пример за това може да бъде родният евъргрийн с някогашния шеф на фенклуба на Пирин (или по-точно Пирин СС, както той сам натъртва) Константин Капчин, който призовава отборите да си играят по махалите.
Често чуваме, че истинският футбол се играе по ниските дивизии, без значение дали говорим за махали, села или просто малки градчета… А може ли човек да „превърти“ футболната игра? И то в нейната родина – Англия? При това преминавайки през кажи-речи всички нива – от най-ниските до Премиър лийг?
Отговорът е „да“. А човекът, който го дава, се казва Джейми Кюритън.
В какво се състои споменатото вече превъртане? Би могло да е в мачове из най-различни дивизии, но в конкретно този случай – става дума за голове. Голове в първите 10 нива на футболната пирамида в Англия.
Постижение, с което може да се похвали само 50-годишният Кюритън. Играл футбол буквално къде ли не, съвсем наскоро някогашният футболист от елита на Англия затвори кръга, реализирайки попадение девет нива по-надолу – в десета дивизия.
Норич Сити в клубът на сърцето му. Юноша е на „канарчетата“ и с тях дебютира в Премиършип през 1994 година, като на 19-годишна възраст вкарва и първия си гол в елита, а като юноша отхвърля предложение от Манчестър Юнайтед, за да остане в родния си тим.
Именно Норич е отборът, за който е играл най-много (пет сезона), а след това се нареждат Бристъл Роувърс и Енфийлд с по четири.
31 години след дебютния си гол в Премиър лийг (има общо 4), Джейми реализира за Кингс Парк Рейнджърс в Първа дивизия Север на източните райони – или иначе казано десета дивизия на Острова.
В продължение на над три десетилетия играе за 20 различни отбора, като извън споменатите вече Норич и и Бристъл Роувърс, познати имена в този списък са още Рединг, Суиндън Таун, Барнзли, Лейтън Ориънт… Футболът дори го отвежда до Република Корея, където изкарва един сезон с екипа на Бусан!
Футболен пътешественик и авантюрист, който е сменял отборите си 32 пъти (разбира се, в това число влизат завръщанията в предишни такива няколко пъти). И в силните си дни – категорично не просто някакъв средняк. През сезон 2006/2007 става голмайстор на Чемпиъншип с 23 гола в 44 мача за Колчестър. Все пак трябва да имаш умения, за да бележиш във втората по сила лига на Англия, нали?
„Винаги съм обожавал да бележа. Всеки гол е специален. Дори и на тренировка се радвах на головете си така, сякаш са на финал за Купата“, казва той в интервю за ВВС.
А освен голове в първите 10 нива, Кюритън може да се похвали с това, че има повече от 1000 мача като полеви играч. Един от малкото англичани с подобно постижение.
През годините е играл за имена като Алън Пардю, Мартин О’Нийл и Иън Холоуей. Печелил е промоции с Рединг и Куинс Парк Рейнджърс и е оставал на крачка от това отново да се завърне в Премиър лийг.
„Смятам, че ако тръгваш от долните дивизии нагоре, подобно постижение би било по-лесно, защото имаш мотивация да стигнеш някъде. В обратната посока е различно. Защото може да се сблъскаш със стигмата, че си бил на върха, а сега си по-надолу и един вид това е под нивото ти“, разсъждава 50-годишният голмайстор.
„Започнах от най-високото ниво и просто исках да продължавам да играя, без да се притеснявам от това в коя дивизия съм. Смея да твърдя, че това е голямо постижение“, допълва той.
Какви са целите му занапред? Просто да продължава да играе, защото това му доставя удоволствие, макар и вече да е в клуба на 50-годишните.
„Мисля, че ми трябват още няколко гола до 400, така със сигурност това е нещо, което бих преследвал. Играя, за да се забавлявам. И ще продължавам да го правя, стига да съм здрав и да не разочаровам околните. А това, че вкарвам, е просто бонус“, обобщава ситуацията той.
Кюритън има 390 гола в 1075 мача в кариерата си, която продължава вече три десетилетия.
Е, далеч от „Вечната Амбър“ – японската фигура Казуйоши Миура (58-годишен), но и това постижение не е никак лошо.









