Зрелището на „Айброкс“ завърши 1:0, а заслужаваше да е 4:2

Жаклин МИХАЙЛОВ

Лудогорец замина за Глазгоу с нетърпение да прибави три решителни точки в актива и да се доближи максимално до класиране напред в Лига Европа. Предпоставките бяха всички от графата „уж”. Рейнджърс уж не се интересуваше вече от турнира, уж щеше да играе с резерви и така нататък. Това „уж“ обаче се изпари още в

началото на мача

когато се видя, че срещу шотландски тим, при това европейски гранд, на „уж“ не може да се разчита. И реално се видя, че Рейнджърс по всички показатели превъзхожда Лудогорец. А основната му слабост е същата като при противника – безобразна игра във фаза защита. И по тази причина домакините създадоха към 7-8 чисти положения, а гостите направиха наполовина 3-4. Реално мачът предвид приятния си и атрактивен характер трябваше за радост на зрителите да завърши 4:2, но на таблото остана да стои само сухо 1:0 с единствения гол на Диоманде през първото полувреме.

Проблемите на Рейнджърс общо взето са ни безинтересни. Видно е, че отборът има сериозен потенциал, който подлежи на доизкусуряване, но основните белези са налични. Влизат без проблеми в групата на онези, които си заслужават двата часа гледане. За разлика от другите български клубове, Лудогорец също принадлежи към тази елитна компания, но в Глазгоу нещата не се получиха. Трите пункта се оказаха блян и мираж и

причините
за негативния
резултат

който бе първият за норвежеца Хьогмо, са няколко. Впрочем самият треньор не е сред тези причини, както бе винаги с предшественика му Мота! Загубата в Шотландия обаче бе заложена много преди мачът да се играе. Слабата и неориентирана в много ситуации защита продължава да е основен проблем, който няма да бъде решен предвид липсата на нови попълнения. Вратарят Бонман и десният бек Сон сякаш са единствените, които отговарят на високите критерии в Разград. На такива като Вердон, Алмейда, Недялков и Нареси просто им е изтекъл срокът на годност. Да се чака от тях последно десет във футбола е доста наивно, така че доверието към такива играчи е с тежки последици на терена. Между другото, ако има поука от фиаското в Глазгоу, то тя трябва да е точно в сферата на получаването на лесни голове. Левски не е Рейнджърс, но може също да се възползва от разградения двор!

Защитата си е голяма дупка поне от няколко години насам. Но още по-големият проблем е, че Лудогорец не може да компенсира с ефективни действия в нападение. Това беше мантрата години наред, че вечните шампиони са атакуващ тим и е важно да бележат повече от противника. Но с нападателите, които започнаха на „Айброкс“, не само че не могат да бележат повече, ами дори не могат и по веднъж. Биле, Маркус и Видал общо са вкарали не повече от 5 гола заедно за цяла есен. Общо взето, всеки от тях се разписва по веднъж на високосна година! И няма как с тези тримата Лудогорец да е ефикасен и ефективен. В българския език има

една много
грозна дума
„ялов“

и тя се отнася в пълна степен за всеки от тримата. А от всички титуляри, с които започнаха гостите, единственият способен да отбележи бе Петър Станич. Закупеният от Бачка Топола 24-годишен сърбин е диамант, но да се разчита само на него е наивно и прекалено. Чак дълбоко във втората част се появиха други двама, които знаят как се вкарват голове – Текпетей и Чочев. Присъствието им веднага се усети. Но всъщност причината за безсилието в нападение е друга. Квадво Дуа и Руан Крус нямат картотеки за Европа и Лудогорец трябва да се справя без двамата и срещу Ница в последния мач.
Но пък явно те ще бъдат ползвани от февруари нататък и това ще промени изключително много нападателния облик на шампионите в остатъка от българското първенство. Преди това обаче срещу Ница ще е много интересно дали Хьогмо отново ще пусне като титуляри куците коне Маркус, Биле и Видал. Или пък ще започне с Чочев и Текпетей, което ще му гарантират успеха и още мачове в Европа.