В навечерието на срещата на Лудогорец с Бетис от основната фаза на Лига Европа, в Испания си спомниха за легендарния български защитник Трифон Иванов. Туньо защитаваше цветовете на клуба от Севиля в периода 1990-1993 г., като записа 47 мача и 7 гола за „вердибланкос“. По този повод мадридският „Ас“ публикува обширен материал за покойния български национал.

„Идол в родината си след класирането и достигането до полуфиналите на Световното първенство през 1994 г., Трифон така и не успя да се наложи в Бетис, но остави следа със своята класа и бунтарски характер.

Този четвъртък Бетис играе в Разград, на около 120 километра от Велико Търново – градът, в който през 1965 г. се ражда покойният бивш защитник на „зелено-белите“ Трифон Иванов. Трифон почина през 2016 г. след живот, изживян на пълни обороти както на терена, така и извън него, включително по време на престоя си като защитник в клуба от „Елиополис“ (б.ред. – квартал в Севиля, където се намира клубния стадион на Бетис). Той подписва през 1990 г. и си тръгва месеци по-късно след изпадане във втора дивизия, за да се завърне през 1992 г. под ръководството на Мануел Руис де Лопера. Любопитното е, че завръщането му на „Вийямарин“ съвпада с това на безспорния идол Рафаел Гордильо. Дон Мануе представя Иванов и „Дебелия“ (прякор на Гордильо) в един и същи ден.

🟢⚪ Ídolo en su país tras clasificarse y llegar a semis en el Mundial-94, Trifón nunca pudo triunfar en el Betis, pero sí dejó destellos de su jerarquía y su carácter rebelde. https://t.co/giKJfOhCmP

— AS Fútbol (@AS_Futbol) October 2, 2025

„Трифон беше чисто сърце, човек, който изглеждаше по особен начин, но беше много верен на приятелите си. Обичаше да пие бира в известния павилион „Киоско де ла Мелва“, на няколко метра от стадиона на Бетис“, спомня си журналистът от „Movistar“ Исмаел Медина, чиито първи професионални години съвпадат с престоя на Иванов в Бетис. „Той ми се обади в дома на майка ми в деня, в който успяха да елиминират Франция и да се класират за Световното първенство през 94-та, беше много щастлив. На следващия ден го включих в радиото“, разказва Флоренсио Ордонес от Радио „Севиля“.

Онази нощ на „Парк де Пренс“ вероятно е моментът, който най-силно изстрелва Иванов на футболната сцена. Два гола на Емил Костадинов за победата с 2:1 в Париж поднасят сензацията срещу Франция, която вече се готвеше да бъде домакин на следващия Мондиал през 98-а, спечелен впоследствие от поколението на Зинедин Зидан.

И за добро, и за лошо, Трифон оставя незаличима следа в Бетис. По-възрастните фенове си спомнят с възхищение неговата агресия в единоборствата, мощния му и елегантен отскок, както и способността му да изнася топката. Или онзи гол със задна ножица, който вкарва на Виляреал. В най-силния си, макар и кратък, период като футболист на Бетис, името му дори се спрягаше за Реал Мадрид и за Барселона на Йохан Кройф.

Непокорен и бунтар, особено спрямо треньорите, той пристига в Бетис, след като е бил отстранен за месец от ЦСКА заради неподчинение към треньора си. Централен защитник с афинитет към атаката, той обожаваше да се включва в предни позиции. И нито един наставник не успя да го отърве от този му „порок“. Освен това винаги казваше това, което мисли. Това му костваше немалко сблъсъци на терена, някои от които завършваха с изгонване. А други, повечето от които не са станали публично достояние, са се случвали в съблекалнята.

Серхио Крешич, треньор на „зелено-белите“ през първата половина на сезон 93-94, в крайна сметка изважда Иванов от състава си след червен картон във втора дивизия, който му донася наказание от 3 мача. По това време той продължаваше да играе (и да блести) за България, но не и за Бетис. В края на същия сезон обаче той е повикан в националния отбор и е сред славните герои, които постигат 4-то място на Световното първенство в САЩ. Един култов защитник. „Вълкът“, както го наричат, всяваше страх у съперниците преди и след като напуска „Вийямарин“ в посока швейцарския Нюшател, а след това и Рапид (Виена), с който достига финал за КНК през 1996 г., загубен от Пари Сен Жермен.

Христо Стоичков, голямата звезда на онзи български национален отбор и носител на „Златната топка“ с Барса, беше един от най-добрите му приятели на и извън терена. По Коледа през 1993 г. Христо дори се опитва да се застъпи, макар и неуспешно, за да може семейството на Трифон да го посети в Испания. Те не са имали виза.

Когато окачва бутонките през 2001 г., след като преминава през няколко австрийски и швейцарски отбора (Нюшател, Аустрия и Рапид Виена, Флоридсдорфер), Трифон променя физиката си (напълнява значително), но не и характера си. Не търсеше медийно внимание, но продължаваше да говори открито. Той се издържаше финансово от бизнес с бензиностанции, който му помага да стартира тогавашният президент на Рапид, Гюнтен Калтенбрунер, с когото изгражда силна връзка.

Любител на луксозните автомобили, един ден той прави крачка напред и решава да си купи танк. Общественото мнение почти не се изненадва от тази поредна ексцентричност. „Не е кой знае какво“, потвърждава Иванов, когато го питат за бойната машина. Инфаркт слага край на живота му твърде рано, на 50-годишна възраст. Сълзите на Стоичков на прощалния му бенефис месеци по-късно са най-изразителната епитафия за футболист, който може и да не остане в историята като един от най-добрите, но когото в Бетис не се колебаят да определят като неповторим“, завърша дългия си материал „Ас“.