Мони ГЕОРГИЕВ

На днешната дата – 26 април, през 1967 г. българският клубен футбол преживява един от своите паметни мачове. Преди точно 58 години стадион „Васил Левски“ в София е претъпкан до краен предел за полуфиналния реванш в турнира за КЕШ между ЦСКА (тогава ЦСКА Червено знаме) и европейския гигант Интер.

Първият мач на „Джузепе Меаца“ е завършил 1:1 – Джачинто Факети дава аванс на домакините, а капитанът на червените Никола Цанев връща надеждата с гол след почивката. Така реваншът в София ще реши всичко – първи исторически финал за български клуб или пореден европейски триумф на миланския колос.

Очакванията накланят везните към Интер, но ЦСКА показва съвсем различна картина на терена. С огромен заряд и подкрепа от трибуните българският тим доминира в играта, като през първата част напълно обезличава съперника.

Още в третата минута Цветан Атанасов създава първата голяма опасност — преминава през няколко защитници и отправя удар в далечния ъгъл. Вратарят Джулиано Сарти остава като закован, а топката профучава на сантиметри от гредата.

Никола Цанев, големият герой от първата среща, изпълнява два опасни преки свободни удара малко след това — единият засяга крак на защитник и едва не залъгва вратаря, другият минава високо над вратата. Цанев остава активен през цялото полувреме, като дори е близо до гол с удар с глава, но топката само „облизва“ напречната греда.

В 22-рата минута радостта на трибуните избухва за кратко — директен гол от пряк свободен удар за ЦСКА! Но само миг по-късно испанският съдия Даниел Мария Сарикеги Иско го отменя — фалът трябвало да бъде непряк.

Полувремето завършва без голове, но с категорично игрово превъзходство за българите. „Защото в тия 45 минути великият Интер не съществуваше“, пише след мача „Народен спорт“.

Втората част започва със същия сценарий — ЦСКА натиска, Интер се брани. Но черно-синята защита стои здраво и принуждава домакините да стрелят от дистанция.

След час игра италианците постепенно изтласкват играта по-напред и още с първия си удар към вратата на Стоян Йорданов намират мрежата — Марио Корсо центрира от ъглов удар, Сандро Мацола скача и отклонява към далечната греда, където Факети засича за 0:1.

Голът дава крила на Интер, но само за кратко. ЦСКА отново поема контрола и обсажда половината на гостите. И в 78-ата минута усилията се възнаграждават — Никола Радлев се възползва от разбъркване в наказателното поле и с прецизен удар между краката на Бедин връща равенството – 1:1!

Последните минути са еднопосочни — ЦСКА атакува яростно, Интер се брани с всички сили. Но втори гол така и не идва. Резултатът след двата мача е 2:2 и предстои трети сблъсък.

За съжаление, „неутралният“ терен за преиграването е определен за Болоня, Италия. Продължават и до днес спекулациите защо третият мач се играе именно в Болоня. В крайна сметка Интер го печели с 1:0, за да стигне финал, където е победен с 2:1 от Селтик (Шот).

КЕШ, 1966/67 г., 1/2-финал, II. мач:

ЦСКА – Интер 1:1 (общо 2:2, играе се трети мач по тогавашните правила)

0:1 Джачинто Факети 64

1:1 Никола Радлев 78

ЦСКА: 1. Стоян Йорданов, 2. Иван Василев, 3. Борис Гаганелов, 4. Христо Маринчев, 6. Димитър Пенев, 9. Никола Радлев, 11. Аспарух Никодимов, 5. Борис Станков, 7. Цветан Атанасов, 8. Никола Цанев, 10. Димитър Якимов

Треньор: Стоян Орманджиев

Интер: 1. Джулиано Сарти, 2. Тарчизио Бурнич, 3. Джачинто Факети, 4. Джанфранко Бедин, 5. Аристиде Гуарнери, 6. Армандо Пики, 7. Анджело Доменгини, 8. Сандро Мацола, 9. Ренато Капелини, 10. Луис Суарес, 11. Марио Корсо

Треньор: Еленио Ерера