Жаклин МИХАЙЛОВ

За футболен клуб ЦСКА през тази пролет има една лоша, но и една добра новина. Лошата е, че се повтори филмът „Всяка година по същото време“. С представянето си в последния месец червените потвърдиха любимата ми фраза „Надеждата убива последна“. Акцентирам върху глагола, защото това с умирането е бошлаф работа. Но веднага ще посоча и добрата новина. Независимо от страданието ЦСКА си задържа при себе си правото да се нарича

най-успешния и

най-титулуван

български футболен клуб за всички времена и епохи. Независимо че отборът не е печелил титла от 14 години и не се е класирал в пролетна фаза на европейски турнир от 32, ЦСКА държи най-голямата клубна височина в България. И основният опонент от последните 11 години Лудогорец е на светлинни години от постигнатото от ЦСКА. Това са вечните факти, но ежедневието е потискащо. Няма как милионите верни фенове на ЦСКА да не стават и лягат с думите на все още харесвания от тях Гриша Ганчев, който им обеща да върне клуба там, където му е мястото. А двете купи на България и двете участия в групова фаза на европейски клубен турнир определено не са мястото, към което ЦСКА се стреми да се върне. Да го кажем така – при модерните промени във футбола мястото, което би удовлетворило напълно феновете, е групови фази на ШЛ и четири-пет титли в следващите 10 сезона.

Мечтите, както се знае, са безплатни, но за тяхното осъществяване е необходим анализ на ситуацията. Малцина са тези, които могат да преминат компетентно през славната история на ЦСКА. Като съвременник на събитията ще положа скромни усилия да го направя. В моето време на футболен наблюдател имаше три периода, в които ЦСКА бе там, където му е мястото. Тук ще допълня, че българският гранд заемаше деветото място във вечната класация на КЕШ през 1991 година. Между 1967 и 1990 година на „Армията“ се произвеждат три формации и генерации, които са най-силни у нас и сред най-добрите в Европа. Първо е отборът, стигнал до полуфинал в КЕШ срещу Интер и след това отстранил най-великия футболен тим за всички времена – Аякс Амстердам. Следващият екип армейци се води от най-големия български клубен треньор за всички времена – Аспарух Никодимов. И пет-шест години по-късно Димитър Пенев създаде третата велика червена армия, водена от Христо Стоичков. Това са червените върхове, които отговарят най-добре на думите на Ганчев за мястото на ЦСКА. Това са върховете, които феновете искат отново да видят и преживеят. Или поне така си мисля, че е!

Но може да се приложи и по-скромен критерий и червените да се задоволят с постигнатото през 1997 година от Гочето Василев, 2005 с Миодраг Йешич и 2008 със Стойчо Младенов. Тогава ЦСКА също имаше силен отбор, водещ за България и способен да направи отделен голям удар в Европа. Дори тази корекция в амбициите сега изглежда непостижима. Сребърните медали, Купата на България и някакво участие в Европа определено не изглеждат като изпълнение на предварителния план, убедено заявен в онази програмна реч през есента на 2015 година пред пет хиляди слушатели на „Армията“. Хората, които тогава слушаха в захлас новия спасител от сектор А, живеят все още с напълно неоправдани очаквания. Повечето от тях отчитат, че

ЦСКА е в

много добра

финансова

и организационна кондиция. Благодарни са за платените пари за емблемата и старите дългове. Вероятно са доволни, че не им се налага като сините братовчеди да правят през ден кампании за събиране на средства. Но червеното ДНК не може да се примири с нищо друго освен с първото място и големите европейски вечери. И се задават естествените въпроси защо не се получава и докога ще е това безкрайно проточило се чакане. Вече 6 години ЦСКА не може да направи силен отбор според представите на феновете. Отбор, който да всява респект. И през пролетта на 2022 година констатацията за пълния провал е налична. Сегашната селекция на червените с едно-две изключения е напълно несъстоятелна спрямо високите цели, които клубът си поставя. И феновете го виждат и разбират много добре. Но не е тяхна работа да посочат пътя за излизането от неприятната ситуация. Те са фенове, а не мениджъри! Някой в ЦСКА, а вероятно това е Гриша Ганчев, трябва да направи промяна в предварителния план. И ако е смятал, че с политиката от Ловеч може да бъде управляван успешно съвсем различен футболен проект, е време да прогледне истината в очите. ЦСКА не може да бъде ръководен като Литекс. Ловешкият проект беше брилянтен и изключително успешен. Но първо има други обстоятелства в българския футбол и второ, това е ЦСКА! Напрежението, натискът, нуждата от неординарни решения е съвсем различна.

Шест години са напълно достатъчно време, за да се прогледне, че всъщност движението не е напред, а в един непрекъснат омагьосан кръг. ЦСКА не се движи нито назад, нито напред, а в кръг. В един годишен цикъл, който лесно може да се опише. През лятото се привличат десетина нови футболисти. С голям напън и не малка доза късмет се влиза в групи на евротурнирите. По същото време се създава и някаква илюзия за конкуренция с хегемона. Идва зимата, провежда се уж много успешна подготовка и като започне първенството, настъпва миникриза и всичко приключва безславно. Утехата е Купата на България, която е нищо повече от един тенекиен сувенир. Дали ще е Любо Пенев, Акрапович, Стамен Белчев, Стойчо Младенов, че дори и Милош Крушчич, е без всякакво значение. Цикълът е до болка познат. Но треньорите отнасят калая.

Стойчо Младенов в добрите си времена през лятото и есента често употребяваше една, да си го кажем – пълна глупост. Той казваше, че Гриша Ганчев

е куче марка

Всъщност Стойчо искаше да каже, че Ганчев е куче и гони до последно. Но пък репликата е добра и ще я използвам по предназначение. ЦСКА е куче марка отбор. На екипите пише „Адидас“, но са произведени в завод „Стадион“ в Габрово. Отборът ти е куче марка, Стойчо, защото са събрани от кол и въже и ти нямаш никаква вина за това. Докарал бил Мухар. И да не го е направил с голям мерак, просто такива са били възможностите към момента!

Шест години на „Армията“ се случва едно и също. По някакви абсолютно неясни, необясними и дори абсурдни причини се появяват, и то с огромни надежди играчи като Чатакович, Фабрини,  Юрич, Денис Давидов, Белтраме, Пеняранда, Синклеър и още две дузини такива. Не свършват никаква работа и си отиват. Показателно е, че почти никой от тях и след това не върши никаква работа на отборите, в които отива. Няма да влизам в подробности, а и информацията по отношение на селекцията в ЦСКА е с гриф секретно. Явно тя става по някакъв митичен начин. Но не е митично, че треньорът няма никакво участие в нея.

Преди няколко дни писах за Мъри Стоилов и Илиан Илиев. Два дни по-късно Илиян Стефанов, за когото Мъри се бори като лъв, вкара гол на Локомотив София. А трансферните перли на Илиан – Сула и Сердюк, закопаха Славия в последната минута на „Овча купел“. Почти по същото време Яник Вилдсхут затвърди впечатлението, че

по-скоро

марсианци

ще дойдат

на Земята, отколкото той да отбележи гол. А да не говорим за Юга и Жеферсон, които ще се нуждаят от изкуствено дишане, ако пробягат 50 метра на спринт! В едно съм убеден, както дишам – Стойчо може да прави същото като Мъри и Илиан. Доказал го е! Брито, Мукаси, Ней, Жоао Карлос… Какви играчи е водил само в България Младенов.

В неделя до след полунощ се наслаждавах на мача Боависта – Порто. Страхотно градско дерби, но знаете ли кой прикова вниманието ми. С номер 42 в Боависта Гаюс Макута. Този футболист беше цяла година в Берое Стара Загора и всички, които разбират поне малко от футбол, бяха наясно, че за България е суперзвезда. Направи страшен мач на „Армията“, но не го забелязаха. Като гледах ЦСКА срещу Ботев и мъките на Жеферсон, Юга и Мухар, си мисля, че на техния фон Макута щеше да е като Марадона. Сигурен съм обаче в едно, ако Младенов получи пълен картбланш, с връзките си в Португалия ще докара пет като Макута. А всеки един футболист, който играе в Лига Португалия, е космическо равнище за нашата Ефбет лига. Става дума за съвсем друго ниво на бързина, комбинативност, тактическо мислене, дисциплина, влияние върху играта. Няма нищо общо с Тренчин, Макаби Хайфа, Денизслиспор, Бруске и да не продължавам нататък. Има един български лаф, че с трици маймуни не се ловят. При бюджет от около 20 милиона лева годишно можеш да направиш и далеч по-смислени неща. Или поне да излезеш от омагьосания кръг, който не те води до никъде.