„Кировоград, Харков, Киев, Донецк, Манчестър, Ливърпул, Флоренция, Глазгоу, Саутхемптън – ето я моята география, изучавана не на бюро и от учебник, а, както се казва, в естествени условия, където всеки урок започва на зелен затревен правоъгълник. И той не изглежда толкова голям, ако го гледате от трибуните, но е наистина необятен, ако се окажете в центъра му.“

Така пише в автобиографичната си книга „Моята география“ един от най-добрите руски халфове от 90-те години на миналия Андрей Канчелскис. Двукратен шампион на Англия с Манчестър Юнайтед и двукратен шампион на Шотландия с Рейнджърс, Андрей е пълен с истории за престоя си на Острова.

„Всичко в къщата на сър Алекс Фъргюсън е чисто и подредено, ухае на цветя, а тревата е идеално окосена. И няма ограда. Ние издигаме петметрови зидове до съседите си, а в Англия никой от никого не се крие.“

Канчелскис отдавна не е в Юнайтед през 2003-та, когато знаменитият шотландец сцепва веждата на Дейвид Бекъм. Официалната версия е, че рита купчина дрехи, а от нея излита бутонка и причинява раната на лицето на Бекс. Канчелскис обаче има друга информация – веждата на суперзвездата се е срещнала с юмрука на наставника.

„Ще запазя в тайна откъде знам, но е от човек в съблекалнята, който е видял всичко. Просто трябва да познавате Фъргюсън и ще разберете. Той мрази да губи и като емоционален човек приема всичко случило си много присърце. Но в тази ситуация самият Бекъм е допуснал грешка. Сопнал му се е и си е позволил да каже такива думи на Фъргюсън, че си е получи заслуженото. Било е след мач срещу Арсенал.“

Канчелскис помни и страхотен скандал между сър Алекс и Марк Хюз, на който става пряк свидетел.

„За малко да се стигне до касапница. Астистенът на Фърги ги разтърва. Сър Алекс можеше така да крещи по време на почивките, че да ти писнат ушите. Но след мача спокойно сядаше в автобуса и започваше да играе карти с момчетата. Така беше и с Хюз. Първо за малко да се сбият, а след това – сякаш нищо не се е случило – си цъкаха картон. За мен беше много странно. Иначе Стив Брус и Брайън Робсън бяха най-добри на карти, но Фъргюсън също го биваше.“

Андрей не обича много-много темата, но все пак разказва за слуховете, които плъзват, че има нещо гнило около трансфера му от Юнайтед в Евертън.

„Фъргюсън никога не е повдигал тази тема, аз – също. В Англия историята, разбира се, предизвика голяма патардия. В онези години се шумеше адски много около сделката. Пишеха, че съм свързан с мафията, че плащам пари на бандити, че съм загубил почти цялото си състояние в казиното… Нито капка истина! След моето заминаване за Италия вестникарите се поуспокоиха. Но като се върнах и заиграх в Шотландия, всичко започна отначало. Хареса ми начина, по който президентът на Рейнджърс Дейвид Мъри се справи със ситуацията. Той събра журналистите и обяви: „Нищо от тези клюки за Канчелскис няма общо с истината!“. И въпросът беше приключен.

От времето си в Джърс си спомням как аржентинецът Каниджа пушеше като параход. Дори преди мач отиваше до тоалетната и правеше 3-4 дръпки.

Пол Гаскойн пък пиел уиски на почивките. Казвал, че го прави за кураж.

Не се засякохме с него, но се носят легенди за лудориите му в клуба. В един отбор с него съм било само веднъж – на прощалния мач на защитника на Арсенал Лий Диксън. Спомням си, че няколко часа преди да тръгнем към стадиона, Газа предложи: „Хайде да ходим да пием по бира.“ Просто не ми го побираше главата как може да се играе футбол след пиене на бира.

В Рейнджърс обаче всичко можеше да се случи. Момчетата разказваха как веднъж Пол сложил под седалката на колата на на Йън Дюрант някаква миризлива риба. Онзи обърнал целия автомобил, докато установи откъде идва вонята.

Друг път Гаскойн откраднал костюм на съотборник. Бил поканен в телевизионно студио след тренировка, но бил с анцуг. Затова набързо облякъл чужди дрехи и изчезнал. Въпросният играч се прибрал в съблекалнята по-късно и не намерил костюма си. Прибрал се вкъщи по шорти.

Между другото, подобна история ми се случи и на мен в Рейнджърс. Панталоните, за щастие, не ми бяха взели. Но ме бяха оставили без чорапи. Не разбрах дали някого са му трябвали или просто се бяха избъзикали с мен. На следващата ден купих 25 чифта и ги зарязах насред съблекалнята с думите: „На който му липсват, да се възползва. Но повече не пипайте моите чорапи…“