Какъв пример се дава на резервния вратар със 100 кг на вратата, пита Ламята

Бившият футболист на Левски и ЦСКА Георги Йордановговори в Студио „Дерби“ за изминалия мач между двата тима. Ламята, както е известен той във футболните среди, посочи проблемите на сините и какво е помогнало на червените да стигнат до обрата. Той сподели и историята си за престоя в Испания, където игра за Спортинг Хихон, Марбея и Овиедо.

Г-н Йорданов, какво мислите за изминалото дерби между ЦСКА и Левски, след като червените надделяха над сините с 2:1 на стадион „Васил Левски“?

– Представянето на двата отбора, финалът на двубоя и всичко на терена се проведе според очакванията. През второто полувреме ясно се видя, че Левски не е подготвен физически добре и отпадна, оттам ЦСКА, който е много по-опитен отбор можеше да вкара и повече попадения в края на мача. Левски е далеч от това, което се говори за един гранд. Просто се сглобява един отбор, може да се каже дори от махалата, независимо че се завърна Станимир Стоилов, който е изключителен специалист. Той ще направи всичко възможно, но му трябва време. В тази обстановка самите футболисти не са готови за името и историята на този голям клуб. От другата страна бе ЦСКА с приповдигнато самочувствие след влизането в групите на Лигата на конференциите. Имат опитни футболисти, а и по-добра подготовка от играчите на Левски. Сините искат, но не могат, защото не са подготвени. Всички знаем причините за това – от спортно-техническите до финансовите проблеми. Много харесвам Локомотив Пловдив. Веднага мога да назова няколко имена от отбора, което в момента не мога да го направя нито за Левски, нито за ЦСКА. Например Димитър Илиев, Парвиз Умарбаев, Петър Витанов.

Имаше ли притеснение в теб след трансфера ти в Испания, където трябваше да се изправиш срещу футболисти като Бутрагеньо, Стоичков, Саморано, Куман и още други?

– Не, нямало е такова. Отидох там от Левски, а със сините играехме в евротурнирите всяка година. Имахме добър отбор и един-два тима с лекота ги преодолявахме. Ние играехме и срещу много силни и класни отбори. Примерно Играхме срещу силния Милан – Гулит, Ван Бастен, Рийкард, Барези, Тасоти, Малдини, Анчелоти, Донадони. Биха ни 5:2, но след два кръга биха Реал Мадрид с 5:0. И си викаш „Чакай бе, може да сме трубадури, но вкарахме поне два гола“. В Испания в началото ми беше много трудно, но съм си катилче, така казвахме. Българското мислене е, че като ти кажат да тичаш и казваш: „Тоя какво ни натяга сега, това е само подготовка“. Или като ти даде в четвъртък двустранна игра, където де факто става избиването, и чуваш: „Имаме мач след два дни, я малко по-спокойно“. Много „специалисти“ в България има. В последно според тях Бербатов не ставал за БФС. А Михайлов става ли, като няма никакви успехи футбола ни? А другото – става ли със 100 килограма на вратата? Това ли е огледалото на резервния вратар на Левски, за да израсне? Лилчо Арсов бе такъв, но фигурата му беше по-специфична. В Левски парите не опират само до един футболист, нали? Можеше ли да се купи друг вратар? Явно с едни и същи играем. Мисля, че Хубчев го махнаха от „Герена“ тогава за това и сега има да взима пари. Две страни седят зад договора. За мен той е отличен треньор. Но това си е от край време в българския футбол и затова не става. Никой не иска да пусне кокала. Нямаш успехи и искаш да продължиш да управляваш. Няма да стане така.