Утре ще се изиграе най-чаканият и обсъждан мач в последните години! На Националния стадион „Васил Левски“ от 17:00 отборите на ЦСКА и Левски ще се изправят един срещу друг в спор за трофея от турнира за Купата на България.

Този двубой е толкова чакан не просто защото е Вечно дерби, а и защото двата най-успели и обичани отбора у нас не са играли помежду си финал за Националната купа от цели 17 години. Преди толкова време, през 2005 година Левски надделя над ЦСКА с 2:1 – отново на „Васил Левски“, и вдигна 24-тия си трофей от турнира.

С оглед на това – на миналото и предстоящото утре, от „Тема Спорт“ потърсихме мнението на популярния привърженик на „сините“ Георги Марков.

Марков е човек с много амплоата. Той е бивш конституционен съдия, депутат, спортен деятел, включително като част от ръководството на Левски при различни собственици, но негова особена  характерна черта е отдадеността му към „синята идея“.

В момента, в който разговаряхме с него, той се намираше в унгарската столица Будапеща.

Г-н Марков, имате богат фенски, а и управленски опит с Левски. Какво можете да кажете за „синия клуб“ в контекста на турнира за Купата на България?

– Истина е, че съм гледал много турнира за Купата на България и като привърженик на Левски, и като ръководител на клуба. За първи път отидох на мач 1955 години. Член на ръководството бях 1992/93 при президента Лафчис, а по-късно и цели 15 години при Майкъл Чорни и Тодор Батков. Много Купи на България сме взимали, много шампионски титли. От 60-те години, когато съм бил малък, си спомням, че за пръв път станахме шампиони след много дълга пауза през 1965 година при великия Рудолф Витлачил. Тогава в отбора играеха Гунди, Сашо Костов, Патрата (б.р. Христо Илиев-Патрата), Жоро Соколов, Меци Веселинов, Иван Вуцов, Аладжата (б.р. Стефан Аладжов-Аладжата), Бисер Михайлов пазеше на вратата, Златков. Страхотен отбор! Тогава по-често взимахме Купи на България, макар турнирът тогава да се казваше Купа на съветската армия.

Левски определено има афинитет към този турнир, в него превъзхожда вечния си съперник ЦСКА. А коя по-скорошна Купа на България в полза на „сините“ изплува в съзнанието Ви на момента?

– В по-скорошно време си спомням за една трудна, която взехме в Стара Загора през 2007 година. Мъри беше треньор, Наско директор. Макар и много изморени от евротурнирите, успяхме да победим Литекс с 1:0. Гриша Ганчев се беше ядосал, че мачът се свири от един словак, който даде дузпа. Каза ми тогава, че ако реферът е бил унгарец, щял да помисли, че съм го довел аз.

Спомням си този мач, имаше продължения и във второто такова Седрик Бардон вкара дузпата за Левски. Всъщност това е и последната Купа на България за клуба от „Георги Аспарухов“ и може би не е случайно, че бе спечелена със Станимир Стоилов като треньор. А днес Мъри отново е старши треньор на отбора на сърцето си.

– В последните десет години публично, във всички медии, включително и във Вашата настоявам, но и лично на един от собствениците на Левски през някои от тези години – Спас Русев, съм се обаждал сутрин, обед и вечер с целта да го убедя да върне Наско и Мъри на „Герена“. Винаги съм твърдял, че това е двойката, която може да възроди Левски и самият факт, че отборът е на финал срещу ЦСКА, без да има кой знае какви играчи, е показателен. Без много пари отборът играе добре и пълни трибуните. Това показва колко прав съм бил. Спас Русев, с когото сме приятели, по едно време не ми вдигаше телефона, защото знаеше какво ще му говоря. Невръщането на Сираков и Стоилов беше голяма грешка на управленията в Левски. В крайна сметка обаче нещата си дойдоха на мястото – Наско е собственик и взе прекрасния треньор Мъри.

Специално за Вашата медия искам да кажа, че Станимир Стоилов много ме трогна. На Гергьовден ми се обади и понечи да ми изпрати самолетен билет, за да мога да се върна в съботния ден и в неделя да съм на мача. За съжаление на 16-ти сутринта имам ангажимент тук.

Преди 4 години разхождах Мъри в прекрасната унгарска столица Будапеща, тогава той беше треньор на националния отбор на Казахстан и победи Унгария. Желая му успех и се надявам, че Левски ще успее да вземе тази купа.

Конкретен минал финал за Купата на България с ЦСКА можете ли да отличите?

– Ярък спомен ми е финалът с ЦСКА, игран на стадион „Славия“ 2002 година. Тогава бях част от ръководството на Левски и ги победихме с 3:1. Нашата публика скандираше: „Кабат, Кабат“. Унгарецът Петер Кабат влезе тогава и тръгне да бие фаул с влизането. Пред мен на трибуните бяха Лечков и Боби Михайлов, на които казах, че сега ще има гол. И наистина – в 83-ата минута Петер Кабат би силно по тревата и вкара на ЦСКА за 3:1 в наша полза, с което мачът бе решен и спечелихме Купата на България.

За 72 години много съм гледал и като фен, и като ръководител. Генерално това, което най-много си спомням, естествено са историческите ни победи над ЦСКА. 7:2 с трите гола на Гунди, 5:2 с четирите гола на Котков и 7:1 с четирите гола на Наско Сираков.

Очаквате ли утре да стане футболен празник от гледна точка и на добра атмосфера по трибуните, и от тази на хубавия мач, въпреки че залогът е голям и вероятно ще има напрежение в играчите на двата отбора?

– Трябва да отбележа, че малко съм се откъснал от гледането на живо на български мачове. Самият факт обаче, че има огромен интерес към билетите за мача, както и че особено на мачовете на Левски стадионите се пълнят, е показателен. Защото, каква радост иначе имаме ние в България? Народът на България е клет и объркан, така че се надявам този мач между Левски и ЦСКА да е една компенсация към него – да стане спектакъл, хубав мач за моментните възможности на българския футбол, които знаем, че не са много големи. Важното е хората да се радват, България да гледа нещо, да има емоция, тъй като гледайки оттук в Унгария, коментирайки пред медии, България е една страна, в която има само отрицателни емоции. Надявам се покрай мача да се създадат положителни такива. Иначе спортно-технически в един финал за Купата на България никога не се знае какво ще стане, защото мачът е един и даже понякога моментната форма няма значение.

Има ли някой от двата отбора предимство заради своя треньор?

– Мисля, че Мъри е перфектен треньор. Където и когато е отишъл, винаги още в началото, към шестия, седмия мач се вижда, че отборът му има различен почерк. Когато се върна в Левски, приятели ми звъняха да ми кажат, че веднага си е проличало, че той е треньор на Левски. Станимир Стоилов може да извлича максимума от материала, с който разполага и в Левски го доказа по фантастичен начин.

Спомням си навремето как тръгнахме с Косьо Баждеков на жребий в Нион за УЕФА, сегашната Лига Европа. Тогава от 108 отбора ние успяхме да влезем в осмицата на Европа. Играхме с Оксер и ги отстранихме. След това в груповата фаза победихме друг френски отбор, и то гранд – Олимпик Марсилия. На марсилци им беше Фабиен Бартез, Рибери и Нианг влязоха като резерви, а други млади тогава момчета като Диаби и Насри, които след това станаха сериозни футболисти, също играха срещу нас. После надделяхме и над Удинезе, където играеше Антонио Ди Натале. Срещу Шалке 04 злощастното съдийство на един англичанин ни лиши от възможността да играем полуфинал в УЕФА, защото Левски стоеше по-добре в този мач. И то въпреки че в Шалке тогава играеха футболисти като Курани, Линкълн и Рафиня. Ние имахме Емил Ангелов-Бабангида, който вкара гола на Гелзенкирхен, Мирослав Иванов-Деко, Валери Домовчийски, Ники Михайлов, Николай Димитров-Хичо, Живко Миланов, Лъчо Балтанов, Мариян Огнянов. Домовчийски преди гола на Бабангида такива финтове направи, че аз виках от ложата: „Домовчиньо, Домовчиньо“. След това германците бяха ходили да питат Батков да не би Валери да е бразилец. После влезнахме в Шампионска лига само с четирима чуждестранни играчи, но класни такива. Седрик Бардон, Ричард Еромоигбе, Лусио Вагнер и Игор Томашич. Ричард дойде непълнолетен в Левски, доведе го г-н Чорни като компенсация за някаква сделка, и Мъри направи от него футболист, който стана нигерийски национал.

Още повече, Станимир Стоилов се доказа и в казахстанския клубен футбол, печелейки с Астана няколко трофея на местно ниво и най-вече – вкара отбора в групите на Шампионска лига, както по-рано бе сторил с Левски. Той е най-добрият клубен български треньор, който България някога е имала. Левскар е по душа, работи за Левски от 9:00 сутринта до 21:00 вечерта. Виждал съм го на лагерите, на които ходехме в Анталия и Кипър. Спомням си и как той работеше с младото поколение футболисти. А пък това ме подсеща за гола ни срещу Оксер в София – нашият Домовчийски направи заслон, за да вкара другото наше момче Коприваров гола.

Вашето мнение за Алън Пардю?

– Нямам някакво особено мнение за него. Като изключа Рудолф Витлачил, който беше треньор на споменатия по-рано гениален отбор на Левски, не мисля, че други чуждестранни треньори, които са били в България – специално говоря за Левски, са били толкова успешни. Конкретно за Левски си предпочитам Мъри. А и като цяло не съм привърженик на идеята за чуждестранен треньор в България на клубно ниво.

Прогнозата Ви за утрешния финал?

– Не само, че ми се иска, но и имам чувството, че Левски ще спечели Купата на България. Смятам така, защото в последните години стигнахме 3 пъти до финала, но все нещо се случваше и все не успявахме да спечелим трофея. Мисля, че тази неделя Господ ще е левскар. А на база това, което ми разказват хората за начина на игра на Левски и за новия манталитет, който Мъри върна в отбора, мисля, че „сините“ ще успеят да решат мача в редовното време, побеждавайки с 1:0. Както и Мъри обаче казва, не трябва да сме крайно главозамаяни, а трябва да имаме едно наум, защото не разполагаме с играчи като Бардон, Вагнер, Ричард, Томашич, Боримиров и Йовов, които някога даваха разликата в класата.

Автор: ПЕТЪР ЗДРАВКОВ