Новият лидер на Левски Георги Миланов бе гост в предаването „Крум Савов лайв“ на телевизия 7/8. Халфът говори за началото си в Литекс, за времето, когато принудително бе извън терена, за новата обстановка на „Герена“, както и за националния отбор.

Георги, защо толкова време не игра, имаш супер визитка?

–           Защото така се случиха нещата, не е приятно за един активен спортист. Пандемията ми попречи да си намеря отбор. Не всичко е на всяка цена. Имах оферти, но не се случиха нещата. Беше късно да си намеря отбор. Мислих дълго. Тренирах със Септември и през това време достатъчно добре премислих всичко и реших да продължа в Левски. Искам да върна добрата си игра и да се наслаждавам на футбола. През тази година играта много ми липсваше.

Ти си от град Левски, имаш брат близнак Илия, стана Футболист на годината твърде млад и това ти беше летящ старт. Това, че беше дълго време в чужбина май те извади от полезрението на спортната общественост.

–           С брат ми израснахме в Литекс, там станахме футболисти. Разчитаха на нас през цялото време. Създаде се една школа през 2005 година, която роди много таланти. Но едно е да играеш за Литекс, друго е за Левски или ЦСКА. Това е реалността. Направих страхотни сезони в Литекс, изградих се като човек и характер, тренираха ме едни от най-добрите специалисти. Станимир Стоилов на 17 години ни взе с брат ми, после Любо Пенев, а след това Христо Стоичков. Аз съм късметлия, а също и всички, които бяха там тогава. В крехка възраст имах шанс да отида в шампиона на Русия и да се докосна до големия футбол. И от там хората май ме забравиха. Едно е да те продаде Левски и ЦСКА, друго е Литекс.

Но пък направи сериозна кариера, два пъти си шампион на Русия, изигра хубави мачове в Шампионска лига. Защо не продължи там?

–           Изкарах 5 страхотни гогини в ЦСКА Москва, всяка година играхме в Шампионска лига. Но се смениха треньорите и последната година бе леко тъжна за мен. Имахме известния разногласия със старшията и реших да потърся продължение в Европа. Имах оферти от Русия, но бях изморен да живея там. В случая отидох в МОЛ Види, на Орбан клуба. Подписах за 2 години и половина, но втората се направиха промени в клуба и го отслабиха и всичко тръгна надолу, а аз си платих, за да напусна, а имах още 6 месеца контракт. Но 1 година не играх, а пандемията ми развали два сериозни договора за големи суми.

Опазил си личния си живот. Много си ограничил информация около себе си…

–           Така съм решил, така съм възпитан, да не парадирам с нищо. Не искам да акцентирам на други неща.

Добър си в тениса…

–           Хоби ми е през свободното време. И обичам да се натоварвам. Не мога да почивам, всеки ден нещо спортувам.

Имал ли си оферта от Лудогорец?

–           Имах предложения от различни клубове в България. Но щом съм решил в Левски, това е. Сираков ме потърси в края на юли. Трябваше ми една седмица да помисля. Дали да си възраждам кариерата в България или в чужбина. Но с оглед на това, че една година бях аут и Левски много ме искаха, взех решение. Показаха респект към мен и като личност. И това ме спечели – уважението.

Вкара супер гол срещу ЦСКА, но не стигна. С какво ви превъзхождаха?

–           За зрителите стана интересен двубой с немалко положения. Този техен гол в края на полувремето повлия на психиката ни. ЦСКА е отбор на години в този си вид, играят в Европа, имат чужденци, клуба е с финансови възможности…

Отиде при Живко Миланов, но май при Мъри това с чалготеката сработи, наистина ли всичко е много различно?

–           Благодаря на Живко, че ме прие. Човекът е млад, обича Левски, но отбора не вървеше. Тимът беше като на автопилот. На парче се правеха нещата. Много от нас не бяха играли отдавна, бяха извън форма. Сега с идването на Стоилов нещата в игрови план са доста добре, всичко е професионално, и в последните мачове се вижда стила му – атакуващ футбол и висока преса. Той преподава, на мен ми беше една идея по-лесно, но на момчетата все още им е трудно да се настроят и да изпълняват изискванията. Но сега вече имаме добра програма и се надявам да започнем да побеждаваме.

С Живко имахте повече точки, отколкото с Мъри. Парадокс…

–           Засега ги няма победите. Още следващия мач ще бием. Тежка програма имахме. Когато тренираш и играеш добре, няма как победите да не дойдат.

Кои са ти силните страни?

–           Не обичам да говоря за мен. Да, видно е, че имам добър ляв крак и скорост, което ми помага да преодолявам противниците и да вкарвам голове.

Благичък си на външен вид, но явно имаш спортна злоба. Така ли е?

–           Роден съм с такъв характер и в кръвта ми е да побеждавам. Във футбола е по-различно, защото имам още 10 съотборници и не всичко зависи от мен.

Колко мача имаш за националния отбор?

–           Мисля, че са 43.

А колко гола?

–           Два.

Кога за последно са те викали?

–           Беше неофициална контрола с Беларус и бях единственият футболист, който дойде от чужбина. Тогавашният треньор Дерменджиев ме повика, точно преди пандемията беше това. И даже малко си развалих отношенията с тогавашния ми унгарски клуб, защото се прибирам за неофициален мач.

Има ли причина след това да не те викат? Няма те в разширения състав дори. Ясен Петров ми каза – „Ако го викна, трябва да играе“.

–           Не съм конфликтна личност. Ако ме повикат, ще се отзова. Сега съм фокусиран само в Левски. Да се върна във футбола, да показвам най-доброто от себе си и да радвам многобройните ни привърженици. Усещам изключително голяма подкрепа от тях. Много съм щастлив и това не може да ме накара да гледам по друг начин на националния отбор. Да, ако кажа, че не съм ядосан, ще излъжа. Всеки футболист иска да се развива и да играе на най-високо ниво. А националния отбор е именно такова ниво. През годините съм доказал, че имам място, но сега няма какво да добавя повече.

Неделев е контузен, с 60 минути игра го викнаха. Гошо Костадинов счупена скула и операция. На твоя пост са, но викнаха играч с 5 минути. Тук има ли лично отношение?

–           На този въпрос няма как да отговоря. Но всичко това, което казваш, са факти. Но такава е реалността в България.

Някой да не е сърдит, че вместо на „Армията“, си на „Герена“? Говори ли с Наско и Мъри?

–           Да, имах разговор с Наско по случая. Той меко казано също е учуден, че не съм национал. Но това е футбола. Сираков ми каза да работя и това е. В момента се старая и се радвам на футбола. Когато ме извикат съм на линия… Националният отбор е кауза. И щом не съм обявил, че съм се отказал… Имам опит в чужбина и хубава визитка.

Конгреса?

–           Уважавам Бербатов  и Стилиян, както и Боби Михайлов, но аз никога не съм бил управленец. Сигурно ще е интересно на Конгреса. Но тези неща не ме вълнуват.