В Левски има много повече българи и това оказа голямо влияние във финала с ЦСКА

Халфът на Левски Георги Миланов бе гост в предаването „Крум Савов Live“ по 7/8 TV. В него той говори за изминалия сезон на сините, целите за следващата кампания, както и предстоящите двубои на националния отбор.

Георги, как се почувства в демонстративния двубой срещу легенди на клуба по повод рождения ден?

• Чувството беше страхотно. Все пак се видяхме с велики играчи за историята на Левски. В последните седмици обстановката в клуба е много добра. Донесохме голямо щастие на феновете със спечеления финал и добрите игри. Както казва нашият треньор Станимир Стоилов – такива неща трябва да се случват по-често. А и дано по-често идват легендите на стадиона.

Как видя финала с ЦСКА?

• В нашия отбор има доста млади футболисти. На вратата бе Пламен Андреев, а Ники Михайлов бе на пейката. Като се замисля, в състава май само аз бях печелил трофей. Имам доста отличия…

Сините фенове изстрадаха много – 13 години Левски не бе печелил трофей. Има еуфория, но да не стане така, че да се превъзнесете?

• Определено такова нещо няма как да се случи в нашия отбор, като се има предвид кой ни е треньор. Станимир Стоилов е изключителен специалист, а дисциплината е страхотна. Откакто пое отбора, нещата се случват така, както трябва. Това, което направихме през тази година, е малък подвиг. Спомням си, че когато дойдох в Левски, много малко хора искаха да го направят. Аз поех риск, не съм страхлив човек и винаги съм поемал отговорност. Казах на близките си, че отивам на „Герена“, за да спечеля купата. Колкото и нескромно да звучи – вярвах в това. Да, не очаквах, че след месец Станимир Стоилов ще дойде в клуба и ще преобрази всичко, но и това го има в живота. Не знаех, че това ще се случи, но поех риск. Чувствам се страхотно, в момента

всичко е

тотално

различно

при нас. Надявам се да продължим с добрите игри и да радваме феновете. Ако мога да опиша с едно-две изречения емоциите след финала – чувството да виждам, че сме запалили малки деца по Левски, е невероятно. Настръхнах, когато видях възрастни хора да плачат. Благодаря на тези, които ми пишат в социалните мрежи – искам да им кажа „благодаря“. В момента сме като едно цяло с привържениците, надявам се да продължим в същия дух, както и да побеждаваме. Усещам постоянно магията „Левски“, виждаш я, когато те спират по улиците.

Допреди една година Левски бе на ръба на фалита – игрови, финансов, морален. Агитките бяха една срещу друга, на терена отборът бе разбита команда, треньорите бяха безпомощни… Може ли една птичка да направи пролет – както се казва за Станимир Стоилов. Сега ситуацията в ЦСКА не е никак розова, а преди беше такава.

• Мога да коментирам нашия отбор. В ЦСКА си знаят техните проблеми. За мен Станимир Стоилов е с главната роля за всичко това. Но има хора като Наско Сираков, Даниел Боримиров, Иво Ивков, които също помагат. Ние, играчите, също допълваме пъзела, още повече, че усещаме страхотната подкрепа от трибуните. Опитните в съблекалнята – с Ники Михайлов и Иван Горанов, постоянно се опитвахме да обясним на чужденците какъв мач е финалът за купата. В нашия състав имаше много повече българи и това според мен оказа много голямо влияние върху срещата с ЦСКА.

Тоест чужденците идват у нас само заради заплатите, но не осмислят емоцията, така ли?

• И аз съм играл дербита в други страни, включително ЦСКА Москва срещу Спартак Москва. Да,

усещам заряда,

но не е същото

все пак съм чужденец. Друго си е да си местен. За нас този финал на „Васил Левски“ бе нещо фантастично. Имаше огромно напрежение преди финала, защото се очакваше да поведа отбора. Затова пък радостта ми бе двойна.

Какво ще преследвате през новото първенство – целите ли се вече в титлата, след като елиминирахте Лудогорец в полуфиналите за купата този сезон?

• Надявам се, ще направим всичко възможно да се включим в битката за титлата. Такива са целите на Левски. Играх и в двата двубоя срещу Лудогорец за купата, представихме се много по-добре в тях. Колкото до последния шампионатен мач на „Герена“, който загубихме с 0:1 – бях с настинка и го гледах по телевизията. Но видях, че Лудогорец вече има респект към нас. Затова и показа по-твърда игра, бе много агресивен. Това показва, че ни уважават и ни считат за главния си конкурент през следващия сезон за титлата.

Спечелихте купата, взехте да пълните трибуните, вече сте петима играчи в националния отбор. Не закъсня ли малко поканата към теб, все пак цял сезон дърпаш тима напред?

• Така се получи, но не знам дали е закъсняло или не е. Човек трябва да се труди, за да постигне нещо. А и имах тежка контузия, не всичко бе цветя и рози през целия сезон за мен. Съумях да се възстановя, работих доста, за да се върна през пролетния полусезон. Бе важно да вляза в игрови ритъм. Показах

характер и

желание

за победа

помогнах на Левски. Сега се надявам да се отблагодаря на Ясен Петров, че ми гласува доверие. Все пак имам голям опит и в националния отбор. Човек не бива да се обръща само към това, което е постигнал, а да гледа в бъдещето. Станах на 30 години, това е златна възраст. Имам какво да дам на Левски и националния отбор. В момента съм много мотивиран да показвам най-доброто от себе си. Искам да зарадваме и феновете, защото в последните две години те доста страдаха покрай националния. Трябва всички футболисти да се борят, за да попаднат в него. Не бива да се гледа само кой как се казва.

На 2 юни ни предстои домакинство на Северна Македония, а три дни по-късно на Грузия. След това идват гостуванията на Гибралтар (9 юни) и Грузия (12 юни). Какво очакваш?

• Програмата е доста тежка, за първи път за един лагер-сбор ще имаме 4 мача. Но затова са повикани и повече футболисти. Надявам се да издържим, защото всички изиграхме тежък сезон. Трябва да покажем добър колектив. Познавам се с повечето момчета. Първият двубой срещу северномакедонците не е най-важен. Необходимо е да покажем добро лице. Съперникът не е този, който бе преди две-три години. В момента този отбор на Северна Македония пише историята си – победи Германия, елиминира Италия, игра на европейско първенство. Нормално е да имаме респект към тях, но нищо повече – трябва да излезем и да ги победим.