Фюлкруг свали Бундестима от полета на „Луфтханза“ в последния възможен момент
Жаклин Михайлов
Неделя беше денят, предвиден за големия срам на трикратния световен и европейски шампион Германия. В ранния мач на Мондиала, Япония трябваше да бие Коста Рика, а в най-късния немците вече опрени до стената да се простят с първенството при второто си най-лошо участие на футболен форум на планетата. Но звездите пожелаха друго и
с огромна доза късмет
Бундестима оцеля след загубата на Япония и собственото им изстрадано равенство срещу „Ла Фурия“. И сметките се преобърнаха коренно, защото вече Германия почти държи съдбата си в свои ръце. Голът на автентичния тевтонец Никлас Фюлкруг може да се окаже един от най-важните в славната история на немската футболна машина и причината е повече от ясна – той ги остави в играта. Свали ги от полета на „Луфтханза“ буквално 10 минути преди излитането. И може би и в това има някакво намигване на съдбата, защото присъствието на такъв рядък типичен немски дървар като Фюлкруг някак не се връзва в концепцията на немския национален отбор създадена от Йоги Льов и продължена от неговия помощник Ханзи Флик. Някак този Фюлкруг прилича повече на Дитер Хьонес, Хорст Хрубеш и Клаус Алофс и не се вписва в модерния профил на футболист, заслужил да носи бяло-черния екип. Първо се казва Никлас, а не Месут. Второ е доста русоляв, и трето е доста височък, а това е равносилно на тромав. И четвърто вече е на 29 години, а 90 процента от изявите му досега са в дърводелската Втора Бундеслига.
Но Маншафта на това световно първенство носи своите специфики. И не може всичко да се изчерпа само с бомбения шут под гредата на звездата на Вердер Бремен. Германия вън от всякакво съмнение показва приличен, а на моменти и отличен футбол на първенството. Дори да стане чудото и Испания да се изложи срещу Япония, немците ще си тръгнат с доста по-високо вдигнати глави от предишното първенство в Русия. Естествено стига да не развалят цялото впечатление с някаква невиждана мъка срещу Коста Рика. Паралелите между другото са доста уместни, защото в Русия голямата излагация бе срещу Южна Корея в последния трети мач. Но някак играта на отбора досега не подсказва възможност за такъв чутовен нов резил. Германия в Катар
изглежда добре и при определени
най-подходящи условия може да изпълни историческото си задължение да достигне до полуфинал. Преди да се провалят в Русия, немците бяха играли последователно на четири полуфинала. А преди това на два четвъртфинала, а още преди това на три поредни финала. И обобщението е, че на последните 10 първенства, Германия само веднъж не е била сред осемте най-добри на планетата, а пет пъти е стигала до последния мач на шампионата. Нито един друг отбор в света не може дори да приближи този рекорд и най-вече прочутото германско постоянство.
Обективно погледнато първите два мача на първенството поставят Бундестима на солидна дистанция от досега най-добрите Бразилия и Франция. Може би с една идея са по-зле от Англия и Испания, но изглеждат много по-солидни като игрово поведение от Аржентина, Нидерландия, Белгия, Португалия. Другите не се взимат на сериозно, защото не са част от координатната система на вечната футболна скала. При това положение немците могат да се прицелят доста високо, защото във фазата на директното отстраняване до полуфинал няма да срещнат непреодолимо препятствие. И едно започнало толкова зле пътешествие, може да приключи с положителен край. А целият този непремерен оптимизъм дойде по една единствена причина – Фюлкруг я изстреля мощно и точно като истински немец под гредата. Не като всички останали с германско гражданство на терена, които през цялото време се правеха на такива каквито не са, само защото Пеп Гуардиола с четирите си години в Мюнхен ги накара да мислят, че друг футбол освен неговото тики-така не съществува. Е, съществува и правоверните фенове на великия Бундестим чакат да се възроди отново. С тевтонци като Нетцер, Шустер, Фьорстер, Мюлер, Хеслер, Бригел. Такива футболисти искаме да гледаме, а тика-таката да си я играят иберийците.