Ремито в Бистрица рязко промени хода на историята

Жаклин МИХАЙЛОВ

Преди седмица в Разград, последният сигнал на Кабаков символично бе възприет и за последен за интригата в първенството. Няма такава социология, но всеки що-годе компетентен привърженик на футбола у нас си е съставил мислено крайното класиране след оставащите 3 мача. Финалът на първенството вече се бе състоял, а доиграването на простонародному сме го гледали. Три победи на едните, три победи на другите и всичко се запазва непокътнато, докато Лудогорец вдигне трофея за 12-и пореден път.

В събота по уникално драматичен начин завърши сезонът в Бундеслигата. Никой в Германия не се съмняваше, че Борусия Дортмунд ще стане шампион, а от Байерн ще изпият горчивата чаша, защото цялото им представяне през кампанията беше пълна мизерия спрямо техните стандарти. И ден по-късно римейк се състоя в България. При категорични очаквания за успех на Лудогорец в Бистрица, на нашенската „Бонбонера“ двубоят завърши драматично с изравнителен гол на Ивайло Чочев в 86-а минута. И това попадение промени изцяло сюжета на спектакъла. До неговото отбелязване Лудогорец клиширано държеше съдбата на титлата в свои ръце, а от „Армията“ отправяха безутешни и нечути молитви някой да им помогне, като най-много взорът им беше отправен към стадион „Тича“ във Варна. А след гола на Чочев, молитвениците заминаха за Разград, защото поредната им вече евентуална, а не сигурна титла зависи от Левски и ЦСКА 1948.

Майнц короняса Байерн Мюнхен, а в България ЦСКА 1948 е много вероятно да остане в историята като отборът помогнал решаващо на ЦСКА да стане шампион след 15- годишна пауза. И това сравнение между българския и истинския футбол е страхотно само по себе си. Защото

връща вярата

в честността

Оказа се и то не на думи, а на дела, че вече и в България се излиза на терена не с някакви задни мисли какво ще произтече от резултата, а заради самия смисъл на играта. И това отношение прозираше, но някак оставаше невидяно. Вероятно малцина ще си спомнят, но на 19 май 2021 година преди да започне финалът за купата на България между ЦСКА и Арда от 19:30 часа на националния стадион „Васил Левски“, в парк „Лаута“ в Пловдив се игра шампионатен мач от плейофната фаза между Локомотив Пловдив и ЦСКА 1948. И всички, които се интересуват живо от първенството очакваха сигурна победа на домакините, защото тя им даваше и практически квота за участие в европейските турнири. В същия ден ЦСКА и Арда бяха съответно трети и четвърти в класирането и при евентуална победа на тима от Кърджали, третият в първенството отиваше на бараж. ЦСКА спечели финала с 1:0, но това не променя фабулата с предходния мач, защото той се състоя в по-ранен час. Не отбелязах, че в онази шестица ЦСКА 1948 и Берое бяха изостанали на много точки от първите четири и общо взето доиграваха без никакви реални цели. Няма как да не спомена и любимия си аргумент с коефициента за мача, който беше 1,25 за победа на Локомотив Пловдив. И двубоя завърши 0:0, а в 80-а минута ВАР отмени гол за засада на Димитър Митков, който носеше тогава червения екип. Засадата беше два до три милиметра. Пиша за онова събитие, защото бях сред малкото, които окачваха точно това развитие на вача в Бистрица. И заради информираност, и защото бях допуснал, че това, което гледахме в Благоевград в събота, няма да се случи в Бистрица в неделя. И дори срещата да беше завършила 1:2 пак щях да си стоя на мнението.

И от това, което вече видяхме към онова, което предстои. Защото новината е, че не само Лудогорец, но

и ЦСКА

не държи

съдбата си

в свои ръце. Всичко е не в ръцете, а в краката на техните противници. И мачовете на ЦСКА с ЦСКА 1948 на „Армията“ и с Левски на „Васил Левски“ ще са епични при абсолютен феърплей. Друга тема е съдийството, защото в Бистрица Георги Гинчев в десетминутното продължение към мача помагаше на гостите по всевъзможен начин, но както се видя безплодно. Все пак арбитърът не може да ритне топката във вратата!? Така че реферски изпълнения със сигурност ще има, но в по-важната част – футболното съперничество нещата ще са кристално чисти. Няма как Левски и ЦСКА 1948 да помогнат на ЦСКА да стане шампион, дори за тях ще е огромна чест да попречат. Неслучайно в последните 2-3 месеца постоянно се връщам към случая със Славия от 2013 година. На сините може да им е болна тема, но за белите това беше славна страница в историята. И в следващите 10 дни могат да се напишат още славни страници с различен цвят.

Но не само двата мача на ЦСКА ще бъдат на „всичко или нищо“. Гледката от Бистрица нищо чудно да се повтори в Разград на Лудогорец – Левски. И дори има малка опция шампионът на България да бъде излъчен предсрочно още на 3 юни. Между другото защо на „Армията“ стартират в 18:00 часа, а в Разград от 20:30! Повече от странно и необяснимо решение

предпоследният

кръг да не се играе

по едно и също време. Което буди още по-голямо недоумение при положение, че предпоследният кръг в групата на изпадащите започва по едно и също време от 19:00 часа в сряда, 31 май. Отново загадки в стил боянски сараи и тежко задкулисие!?

Заключението е ясно – драмата в края на кампанията е осигурена. С немски или английски вариант, но не и с типично български. И ще завърша с най-важното. Когато мачовете завършват, както се случи в Бистрица, ще се пропука леда на недоверието и ще се отвори шанс хората да се върнат на стадионите. Няма нищо по-хубаво от това футболните мачове да се решават единствено и само на терена с голове като този на Ивайло Чочев. След като футбола не могат да го оправят онези, които го управляват, остава вариантът той сам да се оправи. Защото с белязани карти и ясен сценарий на никого не му е интересно.