Наско Сираков постепенно се превръща в това, което бе Боби Михайлов за БФС и футбола ни

Желю СТАНКОВ

Висока преса, ниска преса, широка преса, дълбока преса и това е общо взето положението с Левски напоследък. Минават си мачовете, сините променят видовете преса, въртят играчите по различни постове, от време на време леко пипнат постройката и продължават напред.

Ама то изобщо преса липсва, те говорят за разновидности и вариации. Тук няма отработени модули и варианти за реакция. Тук се действа според зависи, а трябва да е според обстоятелствата. Една година не е кой знае какъв период от време, но е твърде достатъчно, за да може един треньор вече да познава хората си, да усеща пулса на отбора си и да може да оказва влияние. Николай Костов досега не е показал нищо от това. Да, лесно е да се каже – ама то си беше нарисувано за трима централни защитници, вместо Ван дер Каап да е десен бек. Беше нарисувано, да. Но с водни боички. А за да е качествено нарисувано, трябва преди това да е тренирано. А за да е тренирано, е необходимо още преди това да е научено. Без придобити знания и умения няма как Николай Костов да научи своите да променят постройката в зависимост от съперника и от обстоятелствата. То не става така – нямаме десен бек и дайте да минем на трима централни защитници.

Скачаме в друга тема – защо Левски няма десен бек. Причината е същата и относно друго – защо се разби халфовата линия и защо дефанзивният полузащитник Краев тича за здраве, като му се плаща заплата. За Петрис се взе някой лев, но за другата черна овца – нула.

И тук вече правим плавен преход към генералната тема, която е големият проблем в Левски. Всички, които към този момент се водят някакви ръководители, в това число спонсор, в това число дружеството, чийто краен собственик еди-какво си, в това чисто оперативни началници, в това число техните съветници,

не умеят да правят

футболен бизнес

Това е до доказване на противното. Тези хора действат така, сякаш не харчат техни пари или средства на техни компании. Те действат така, сякаш харчат готови, лесни, спуснати, пренасочени пари. Половин България ги дундурка като ръководители и собственици на Левски заради имената им. „Герена“ освен училище за треньори и пристан за всякакви футболистчета, стана школа за ръководители, а вече и за собственици. Само Тити Папазов незаслужено вече години не си е получил неговия пакет акции. И някак липсва от цялата тази тази трагична, но усмихваща се компания, а точно сега има нужда някой плачещ да каже, че всичко ще се оправи. Ами ще се оправи, няма как да не се оправи. Въпросът обаче е дали има някой, който има капацитет да оправи всичкото.

Ясно е, че няма как да се върне времето, но допреди година и нещо имаше екип, който показваше потенциал да прави футболен бизнес. Левски имаше клуб, който калкулира средства, с които се изигра мачът с НАП. Левски имаше отбор, който сменяше схемата на 3-5-2 във важните мачове и често ги печелеше. Но пък висшето ръководство вложи достатъчно старание и усилия да затрие всичко

за сметка

на личния

си комфорт

Като за целта умишлено разцепи левскарството, което е факт и до днес.

Малко дребнотемие – миналата зима от касата на Левски не излезе една стотинка за зимната подготовка в Дубай. Защото тогавашният изпълнителен директор намери схема и външни пари за този лагер. Обаче част от публиката ревна, че в Дубай е много скъпо. Тази зима от касата на Левски бяха платени същите пари за камп в Турция. Куриозното е, че те на практика бяха изработени от предишния екип. И с тези пари се занули главницата с НАП. И онзи отбор имаше лесно прогнозируемо бъдеще – след още една-две селекции вече да има потенциал реално да се бори за шампионска титла.

А сега, точно една година по-късно, Левски е спортно-техническо свлачище. Собственикът казва – ние си знаем проблемите. Да, добре. Но публиката  не иска да ги констатирате тези проблеми и да ги посочвате, а да ги ликвидирате. С ЦСКА ние не играхме така, както можем, каза още Сираков. Тук шефът е прав. Защото Левски наистина игра това, което може, а то е нищо. Ако самият той сега бе онзи страничен наблюдател от периода, преди да се върне като собственик, нямаше да му бъде приятно да чете мнение на друга легенда, че сега Левски е една голяма лъжа. Това каза Сираков преди време при предишен собственик. Е,

сега Левски е не

по-малка лъжа

Или пък това е друг Сираков. Онзи при подобни мачове беше ядосан, пяна му излизаше от устата, глобяваше наред, а сега какво, хихо-хахо, сами се бихме. А Наско постепенно се превръща за Левски в това, което бе Боби Михайлов за българския футбол като шеф на БФС. Само да не си тръгне и той по подобен начин от „Герена“, никой не иска кръв и водни оръдия.

Но и публиката вече не е същата. Няма кой една оставчица да викне. От дистанцията на времето привържениците май чак сега разбират какво посегателство бе извършено преди година спрямо клуба от хора, които явно не разбират как точно да развиват футболен бизнес. Но щом не се ядосват, че Левски е далеч от първото място, далеч от идеалите на клуба и далеч от това, което трябва да бъде, нека си го дундуркат с тези шефове, треньори и футболисти. Преди година бе горд Левски, сега е срамен Левски. Но явно не всеки усеща разликата. Или пък ако я усеща, не го дразни.