Webcafe

Александър Исак беше в центъра на най-голямата трансферна сага през изминалото лято и се превърна в рекордна покупка в историята на Ливърпул и на цялата Висша лига.

Но преди близо 80 години, историята помни един друг случай, доста подобен на неговия.

Оказва се, че и друг път Ливърпул е чупил трансферния си рекорд заради нападател на Нюкасъл – и тогава инвестицията напълно си заслужава. А въпросният играч също принуждава клуба си да го продаде.

Но вместо да е убеден в желанието си да се насочи към „Анфийлд“, неговата съдба е определена от хвърляне на монета.

През септември 1946 г. централният нападател Албърт Стъбинс подава молба за трансфер и цели 18 клуба се свързват с Нюкасъл в опит да го вземат.

Известен със завидното си спокойствие на терена и извън него, той отива на кино с жена си и се отдава на развлечение, докато се водят интензивни преговори за неговото бъдеще.

Два клуба излизат пред всички в надпреварата за подписа му и това са градските съперници Евертън и Ливърпул.

Те бързо стигат до финални оферти, които Нюкасъл е готов да приеме и това елиминира всички останали кандидати, освен Съндърланд. Големият североизточен съперник на „свраките“ също наддава до последно и е достигната цена от 13 000 паунда, която и трите клуба се съгласяват да платят.

В онзи момент само един футболист в европейската история е струвал повече – Брин Джоунс, за когото Арсенал е платил 14 000 на Уулвърхемптън.

Но последното се е случило още през 1938 г. в един буквално различен свят. А 1946-а бележи началото на първия пълен футболен сезон след Втората световна война, така че става въпрос за нова ера в играта.

Двата мърсисайдски клуба са решени отново да бъдат шампиони, след като Евертън е грабнал титлата в последната кампания преди войната, 1938/39.

Ливърпул пък не е ставал шампион още от 1923-та и гладът за успехи само се засилва след тежката загуба с 0:5 от Манчестър Юнайтед в последния мач.

А по същото време Нюкасъл даже е във втора дивизия, а не в най-високото ниво на английския футбол. Но главният директор на „свраките“ Стан Сиймур познава футболния бизнес и е наясно, че притежава възможно най-ценния актив – голмайстор в разцвета на силите си.

Тогава Албърт Стъбинс е на 27 години и след като е прекарал ранния период от живота си в Съединените щати, се завръща в родната Англия и заиграва в отбора на сърцето си Нюкасъл.

Той притежава солидния за онези години във Великобритания ръст от 183 см, освен това е бърз и смел пред гола. В 218 мача за „свраките“ се разписва 237 пъти и натрупва цели 29 хеттрика.

Головете му идват предимно в мачове по време на войната, които се класифицират като контроли, но въпреки това стандартът е висок.

И бъдещият мениджър на Нюкасъл сър Боби Робсън пише в мемоарите си: „Албърт Стъбинс беше Алън Шиърър на своето време. Албърт беше моят първи герой и моето първо голямо разочарование“.

Щом Стъбинс пристига на „Сейнт Джеймсис Парк“, за да завърши трансфера си, той се запознава с пристигналите шефове от Ливърпул и Евертън и запитан с кого иска първо да преговаря, отвръща: „Хайде да хвърлим монета“.

Съндърланд е пренебрегнат, а в жребия между Ливърпул и Евертън късметът е на страната на „червените“.

Когато изслушва плановете на президента Бил Макконъл и мениджъра Джордж Кей, Стъбинс взима своето решение. Помага и фактът, че вече има приятели в тамошната съблекалня като Джак Балмър.

„В крайна сметка, изобщо не говорих с Евертън, защото бях много впечатлен от офертата на Ливърпул“, спомня си голаджията.

Също като днес, така и в онези времена е съвсем възможно да е съществувала предварителна договорка между играча и Ливърпул.

Нюкасъл успява да му осигури заместник – брилянтния Лен Шакълтън от Брадфорд Парк Авеню, но въпреки това Боби Робсън, тогава все още 13-годишен фен на „свраките“, признава: „Когато Нюкасъл го продаде на Ливърпул, аз се почувствах предаден“.

Само 48 часа след трансфера, Албърт Стъбинс е в титулярния състав за гостуването на Болтън и отбелязва победния втори гол при успеха с 3:1.

В ерата преди телевизията, повечето запалянковци изобщо не са виждали как играе нападателят и разчитат на описанията в пресата, а там хвалебствията се засилват.

Рекордната дотогава покупка на Ливърпул поразява вратата 24 пъти в дебютния си сезон.

Когато вкарва гола на Болтън, тимът му е осми в класирането, а през декември вече е втори, когато Стъбинс намира мрежата и на Съндърланд за успеха с 4:1.

В края на май 1947-а „червените“ са първи, а нападателят бележи решаващото попадение за 2:1 над Уулвс.

Така Ливърпул става шампион и цялата сага около трансфера на Албърт, с всички вложени пари, напълно си е заслужавала.

Ливърпул е достигнал и полуфинал за ФА Къп, благодарение на хеттрик на Стъбинс срещу Бирмингам.

Тогава той отбелязва паметен гол в снега след плонж и удар с глава.

Мърсисайдци отпадат от Купата на полуфинала, но с първата титла от 24 години насам постигат целта си за сезона.

В своята втора кампания на „Анфийлд“, Албърт отново достига 24 гола и макар че тимът се срива и завършва 11-ти, популярността на голмайстора расте.

On this day in 1967, The Beatles shot the cover of their Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band album at Chelsea Manor Studios in London.
Turned out pretty good, don’t cha think? pic.twitter.com/hQrWtlwhKo

— Eric Alper 🎧 (@ThatEricAlper) March 30, 2024

По същото време в града израстват музикалните гении от The Beatles и те също са запленени от актуалния герой на местния отбор.

През 1967 г. Джон Ленън, Пол Маккартни, Джордж Харисън и Ринго Стар съставят общо 71 имена и лица, които да се появят на обложката на легендарния им албум Sgt. Pepper’s Lonely Hearts Club Band.

Емблематичната пъстроцветна обложка изобразява групата около изрезки на множество известни личности и единственият избран футболист е тъкмо Албърт Стъбинс.

The Beatles му изпращат копие на албума с автографи, а Маккартни добавя и телеграма с думите: „Браво, Албърт, за всички тези славни футболни години“.

В онзи период вече бившият нападател е заработил като спортен журналист, обратно край река Тайн.

В Ливърпул Стъбинс изкарва шест пълни сезона, а когато напуска, за да се отправи към аматьорския Ашингтън, е достигнал сериозна футболна възраст и все повече му се отразяват контузиите.

Години наред Албърт Стъбинс остава живата връзка между двата града, обсебени от футбола – Нюкасъл ъпон Тайн и Ливърпул.

Той умира през 2002 г., а сър Боби Робсън е сред посетилите погребението му. Разбира се, Нюкасъл не пропуска да го почете, а по едно странно съвпадение, още в следващия домакински мач съперник е Ливърпул.

Тогава и двата тима излизат на терена с черни ленти в памет на този забележителен играч – чийто трансфер по причудлив начин предвестява бъдещите саги на футболния пазар.