Анди Коул подобрява рекорди за Нюкасъл и червените дяволи, но няма добри спомени от „Българска армия“

В самия край на миналия век Манчестър Юнайтед си гарантира място в историята на английския футбол, печелейки исторически требъл – титлата на Висшата лига, ФА Къп и Шампионската лига. Основна движеща сила на червените дяволи през сезон 1998/99 е дуото Дуайт Йорк и Анди Коул, отбелязали общо 53 гола във всички надпревари. През тази година и двамата празнуват своя половинвековен юбилей, като англичанинът прави това днес.

Андрю Алекзандър Коул, както е неговото пълно име, е роден в Нотингам в семейство на емигранти от Ямайка. Баща му работи във въглищна мина в градчето Гедлинг, а майка му е пазачка в училище. Техният син по всякакъв начин иска да обвърже бъдещето си със спорта, каквото е и желанието на неговите братя и сестри. Първоначално Коул играе повече крикет, отколкото футбол, но в крайна сметка Царя на спортовете се превръща в негово поле за изява. След години в реклама на „Рийбок“ нападателят играе ролята на неуспял играч, който вместо да даде парите си за заветния чифт обувки, отива да купонясва с приятели, в резултат на което става продавач на риба и картофи.

Бъдещият голаджия започва развитието си в центъра за таланти Лилешал, където бива харесан от скаути на Арсенал и се присъединява към артилеристите на 16 години. За негово съжаление лондонският клуб не се оказва най-правилното място за старт на кариерата и той записва едва 2 официални мача, като и в двата случая се появява като резерва. По признанията на тогавашната звезда на тима Йън Райт, треньорското ръководство и част от играчите смятали младока за твърде мързелив. За първи път Коул загатва за реализаторските си способности в Бристол Сити, който откупува правата му срещу 500 000 паунда през 1992 година. Там той заформя отлично партньорство с поляка Дариуш Джиекановски, а изявите му се понравят на амбициозния Нюкасъл.

През февруари 1993 г. свраките чупят трансферния си рекорд и плащат 1,75 млн. паунда за нападателя, който с попаденията си веднага ги вкарва във Висшата лига. Там бележи още в първия мач – равенството 1:1 с Манчестър Юнайтед на „Олд Трафорд“, а нанизаните от него 34 попадения го правят водещ реализатор на първенството. Освен това Коул е определен и за най-добър млад играч във Висшата лига, а с общо 41 гола във всички надпревари подобрява клубния рекорд за най-много попадения в един сезон, регистриран от Хюи Галахър 70 години по-рано.

Това, което не е калкулирано в сметките, е тежкият характер на Коул, който се сблъсква със чепатия нрав на мениджъра Кевин Кийгън. В крайна сметка легендата на Ливърпул прави капитална грешка, форсирайки трансфер на нападателя си в Манчестър Юнайтед на стойност 7 млн. паунда. Макар в сделката да е включено и привличане на Кийт Гилеспи, съвсем скоро се оказва, че Алекс Фъргюсън е уцелил джакпота с новата си покупка.

Малко след идването в тима през януари 1995 г. Анди показва своята стойност, разписвайки се 5 пъти при успеха с 9:0 над Ипсуич, което го прави първия играч в историята на Висшата лига с подобно постижение. В решителния мач за сезона обаче Коул прави два сериозни пропуска пред вратаря на Уест Хем Лудек Миклошко и така шампион става Блекбърн. Следващите няколко сезона са неуспешни за стрелеца, като кулминацията е 1996/97, когато в мач на резервите срещу Ливърпул Нийл Ръдък му донася счупване и на двата крака. Впоследствие грубоватия бранител си признава, че основната му цел е била да счупи само единия крак на съперника…

Въпреки несполуките качествата на Коул се неоспорими – той притежава бързина, отлична игра с глава и мощен удар, но успява да разгърне потенциала си напълно едва след закупуването на Дуайт Йорк от Астън Вила. Двамата не си приличат по нищо извън терена – единият е шегаджия и веселяк, другият е затворен в контактите си, но на игрището имат телепатична връзка. Непрекъснатата смяна на местата и химията помежду им се вижда най-добре при едно попадение, отбелязано срещу Барселона в груповата фаза на Шампионската лига. Таблоидите по това време твърдят, че партньорството им продължава и в техния личен живот, като това е добра новина за всички фенки, имали възможност да преминат през леглото им.

През сезон 1998/99 Коул вкарва редица важни голове, включително и шампионското попадение в последния кръг срещу Тотнъм, но изглежда най-силният му момент е отминал. Тежката контузия, която причинява на австралийския талант Симон Колосимо, е началото на серия несполуки, като скоро и самият той се сблъсква с травмите. През всички тези години стрелецът не може да убеди мениджърите на Англия, че именно той е техният човек и записва само 15 мача за трите лъва с едва 1 гол – в световната квалификация срещу Албания през 2001 г.

Българските фенове имат възможност да видят Анди Коул на 3 октомври 2002 г., когато Блекбърн гостува на ЦСКА в мач от Купата на УЕФА. Нападателят се задържа на терена до 84-ата минута, когато бива сменен от мениджъра Греъм Сунес в опит да бъде спрян унищожителният натиск на армейците. Срещата завършва при равенство 3:3 и след 1:1 в Англия Роувърс се класират за следващата фаза.

След края на кариерата си нападателят остава встрани от футбола и понастоящем е собственик на ресторант и се е отдал на грижи за семейството си. Неговият син Деванте е част от Барнзли, но предвид досегашната му кариера едва ли ще повтори успехите на своя именит баща.

ТОВА Е АНДИ КОУЛ

Роден на 15 октомври 1971 г. в Нотингам

Ръст: 180 см

Пост: Нападател

Юноша на Арсенал (1988-1982)

КАРИЕРА

Години                Отбор  М           Г

1989-1992           Арсенал             1             0

1991      Фулъм (наем)  13           3

1992      Бристол С (наем)           12           8

1992-1993           Бристол С          29           12

1993-1995           Нюкасъл             70           55

1995-2001           Манчестър Ю  195         93

2001-2004           Блекбърн          83           27

2004-2005           Фулъм                 31           12

2005-2006           Манчестър С    22           9

2006-2007           Портсмът           18           3

2007      Бирмингам (наем)        5             1

2007-2008           Съндърланд     7             0

2008      Бърнли (наем)                13           6

2008      Нотингам           8             0

Заб.: Отбелязани са само официалните мачове.

КАРИЕРА В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР

1991      Англия U20       3             0

1992-1993           Англия U21       8             4

1994      Англия Б             1             1

1995-2001           Англия                15           1

УСПЕХИ

С Арсенал: Чарити шийлд (1991); С Манчестър Юнайтед: Шампион на Англия: 5 пъти (1996, 1997, 1999, 2000, 2001), Носител на ФА Къп: 2 пъти (1996, 1999), Чарити шийлд (1997), Шампионска лига (1999); С Блекбърн: Купа на лигата (2002)