Мони ГЕОРГИЕВ

На 24 март 1973 г. пада един от най-емблематичните голове в съперничеството между Левски и ЦСКА.

Червените побеждават Левски с 2:1 в мач за първенство. Срещата завинаги ще бъде запомнена с фамозното попадение, което отбелязва Петър Жеков в 90-та минута.

Армейците повеждат в резултата с гол в 59-ата минута на Димитър Марашлиев. В последните 15-ина минути Левски напада и след удар на Цветков топката среща напречната греда. Две минути преди края Павел Панов изравнява с красива задна ножица. Червените искат нарушение срещу вратаря Стоян Йорданов, който е приклещен преди Пальо да нанесе удар по топката след центриране от корнер.  Години по-късно реферът на двубоя Гочо Русев признава в автобиографичната си книга, че наистина е имало фал, който той не отсъдил и така ощетил ЦСКА.

Съдийската тесла обаче не се оказва фатална за червените. На преден план излиза Петър Жеков. След изпълнението на центъра Стефан Михайлов бързо подава на Вълшебния стрелец. Той с всичка сила я изритва и тя навестява за втори път мрежата на Левски – 1:2!

Над век по-късно все още се говори за попадението и текат спорове от каква дистанция е реализирано –  35, 40, 45 или 50 метра. Със сигурност обаче дербито от 24 март 1973 г.остава в историята с попадението, отбелязано от най-голямо разстояние и оказало се ключово за крайния изход. Така се ражда и шегата, че Жеков е намерил синята мрежа с удар от Централните софийски хали.

„И аз съм чул и чел, че съм вкарал от 30-ина метра. Как от 30 метра, това е пълна лъжа. Голът беше минимум от 50 метра, дори и левскарите ще си го признаят. Сега ще ви разкажа какво точно се случи.

В 88-ата минута Павел Панов изравни със задна ножица за 1:1. Аз бях застанал на задната греда на нашата врата и си бях мушнал ръката в мрежата. Когато Панов ритна топката – наистина я намери добре, аз скочих да я избия с глава. Само че ръката ми се закачи в мрежата и не успях да скоча хубаво, за да я избия. Топката ми се хлъзна в главата и влезе във вратата. Това не съм го казвал, защото ме беше срам.

Ядосах се, защото не можах да предотвратя гола и тръгнах към центъра. От нашето наказателно поле до центъра Жечев от Левски не спря да иска продължение от съдията Гочо Русев, явно с надеждата да ни обърнат и да ни победят. Аз вървях покрай тях и ги слушах. Накрая стигнахме до центъра, за да подновим играта и реферът каза: „Добре, по една минута продължение и за двата отбора, тоест две минути“.

Бихме центъра и аз направих буквално една крачка от него напред. Ядосан от това, че ни изравниха, изритах топката с всичка сила. И тя влезе във вратата. После гледах записа, който изчезна и до днес така и не се появява на бял свят. На записа камерите не могат да уловят топката как лети, а я дават вече как излиза от вратата на Левски. Беше страшен удар, топката се отби от мрежата и излезе“, казва покойният вече Жеков пред „Блиц“ години по-късно.

„Потънах в земята, въобще нямах сили да се обърна и да изкарам топката. Брах голям срам, но това може да се случи и на най-добрите вратари, особено ако топката е ритната от десния крак на Жеков“,  признава вратарят на Левски Стефан Стайков.

„С Петър Жеков в отбора си бях сигурен, че ще падат голове. Невероятният му усет ни е вадил неведнъж. Той беше и човекът гол, и човекът изненада“,  казва треньорът на ЦСКА Манол Манолов-Симолията.

24 март 1973 г., „А“ група:

Левски – ЦСКА 1:2
0:1 Димитър Марашлиев (59), 1:1 Павел Панов (88), 1:2 Петър Жеков (90)

ЛЕВСКИ: Стефан Стайков, Милко Гайдарски, Добромир Жечев, Стефан Аладжов, Кирил Ивков, Иван Стоянов, Цветан Веселинов, Йосиф Харалампиев (74 – Георги Тодоров), Георги Цветков, Павел Панов, Васил Митков

ЦСКА: Стоян Йорданов, Иван Зафиров, Божил Колев, Борис Гаганелов, Кирил Станков, Димитър Пенев, Стефан Михайлов, Аспарух Никодимов, Петър Жеков, Георги Денев (64 – Стоил Трънков), Димитър Марашлиев

Национален стадион „Васил Левски“ – 55 000 зрители
Съдия: Гочо Русев