Президентът на БФС и бивш голмайстор на Левски – Георги Иванов-Гонзо, даде преди няколко дни пространно интервю за колегите от Код Спорт.

Ето пореден щрих от него:

„Не може да играеш централен нападател и да не можеш да играеш с тяло, да не можеш да гърдираш топката. Ръцете са част от тялото. Във футбола на позицията централен нападател се играе изключително много на сгъстено пространство. Ако ти не можеш да пазиш топката, нямаш абсолютно никакъв шанс да играеш. Случва се е и аз някъде да удрям с лакти нарочно, само че и аз имам 7-8 аркади. И мен са ме удряли. Футболът сега е… не мога да кажа мек, но няма толкова нарушения вече, повече се пресича топката, скъсява се дистанцията. Едно време имаше убийства. Нямаше ги и тези варове“, коментира в шефът на БФС.

„Мога да дам и сравнение във В група какви мачове са имали, как им чертаят линията – ти тук, ако минеш… Сега синът ми игра в Рилски Спортист, ходих да гледам почти всеки мач и те не се докосват. Промени се футболът, вече трябва да си много добре физически подготвен, да си атлет с топка, бърз, мощен, повратлив, отскоклив, силен, да играеш с топката. Едно време беше повече на техника“, каза още той.

„С Иво Тренчев съм имал сериозни битки, с всички. И Гай, и Адалберт, Филип Филипов, доста мачове съм имал. Смятам, че ЦСКА имаха добри футболисти и ставаха страхотни дербита“, върна се назад Иванов.

Спомените от мача с „кървавия гол“ във вечното дерби:

„ЦСКА ни убиха тогава. Ние бяхме играли два мача за купата, бихме ги 1:0 на Народна армия и 3:1 на „Герена“, Иванков изпусна дузпа, положения изпуснахме, можехме да бием с 5-6 гола. И след 1 месец идва този прословут мач, имахме 7 точки аванс на полусезона. Люпко Петрович си тръгна, дойде Херо. Разликата беше една точка и който биеше този мач ставаше шампион. Но тогава ЦСКА направо ни убиха и може би трябваше те да ни бият с 3-4 гола. Пажин пускаше, Бербатов пропускаше и накрая стана този гол. Пак имаше напрежение, защото Левски дълги години не беше ставал шампион. Аркадата беше още 20-ата минута, сблъскахме се с Галин Иванов. Една топка, която вратарят беше изритал, аз не виждах и исках да ударя с глава. Той я удари и така се ударихме двамата. Той в болницата а аз вкарах гол“.