Техническият директор на БФС Георги Иванов даде интервю за колегите от „Блиц“, в което разкри няколко любопитни неща. Водят се преговори и с чужденец за национален селекционер, а неговото име ще бъде обявено на 28 юли. Гонзо призна, че в последните два месеца има нови сигнали от УЕФА за съмнителни мачове с българско участие. Държавата обаче не предприема никакви мерки. Георги Иванов говори за инцидента, който Тодор Неделев претърпя в грузинската столица Тбилиси, и поздрави футболистите за поведението им след катастрофата.

 

Г-н Иванов, кога ще научим кой е новият селекционер на България?

– Президентът Борислав Михайлов каза, че в края на юли ще обявим кой ще бъде треньор. Това ще се случи на Изпълкома. В момента текат разговори и обсъждаме кандидатури с техническия екип, с който трябва да изберем кой ще бъдат кандидатите за треньор и на 28 юли Изпълкомът ще вземе крайното решение кой ще води България.

Има ли вариант БФС да избере чужденец за национален селекционер?

– Да, съществува и такъв вариант. Много е важно да отсеем правилните кандидати – дали ще е българин или чужденец, за нас е важно да бъде човек, който има дългосрочна визия как ще развие отбора.

Това, че има вариант да бъде чужденец, е новина. Какво ще бъде предимството на чужденеца пред българина, за да поеме националния отбор?

– Ако трябва да бъда конкретен, смятам, че има и добри български треньори. Аз не казвам, че ще бъде чужденец, а че обсъждаме кандидатури на чужденци. Не бързаме с избора на треньор, за да може да се вземе най-правилното решение. Всички треньори, към които имаме интерес, ще преминат първо през интервю, за да разберем вижданията им, ние да ги запознаем с това как трябва да бъдат структурирани националните отбори. Също е много важно какви ще бъдат правилата и изискванията. Мога да кажа за себе си, че докато съм спортен директор или технически в БФС, както се води, футболисти, които не играят в клубовете си или са контузени, повече няма да бъдат викани. Защото този крах, който се случи в Разград със Северна Македония и Грузия, беше това, че 5-6 футболисти бяха играли дълго време, физическата им подготовка беше катастрофална. Четири-пет човека бяха контузени, което е съвсем различно, когато говорим за национален отбор, където динамиката на мачовете е по-различна, отколкото като играеш в първенството. Когато на 3-4 позиции играчите не могат да изпълнят тактическите указания в атака и защита, в крайна сметка се получава тази катастрофа, която се получи със Северна Македония и Грузия в Разград.

Как се разделихте с Ясен Петров и каква е оценката ви за работата му с отбора?

– С Ясен Петров съм работил и преди. Той е изключително коректен човек, със самочувствие и добър треньор. Човек, който има доблест и след мача с Грузия в Разград си подаде оставката. Но не смятам, че той има основната вина. В крайна сметка ние заварихме играчи в националния отбор, които бяха неподготвени физически. Може би изборът ни, селектирането на играчи, не беше най-правилното – с контузените и тези, които не са играли. И напълно нормално, в първия ден като видях функционалните резултати на отбора, знаех, че нещата няма да бъдат такива, каквито искахме да бъдат.

Как видяхте отбора отблизо? Какво беше настроението в съблекалнята? Футболистите потиснати ли са психически? Има ли някакъв срив в отбора?

– Това беше първият ми допир с националния отбор. Когато те имаха контролни мачове в Катар, аз бях с юношите до 17 години в Португалия. Видях доста неща, които ще променим. Сега ще назначим двама кондиционни треньори. Те ще работят изключително много и ще гледат само физическата форма на играчите. Ще следят резултатите им в мачовете на клубните им отбори. Важното е да направим една група от играчи, които да се следят и селектират. Да се знае какви са условията и по какъв начин ще работят. Същото означава и за треньора. Всички национални селекционери – имаме 13 отбора с женския футбол, мини футбола и плажния футбол. Много е важно да съставим критерии, по които да се работи и да имаме контрол. Аз, откакто станах директор, нещата се променят. Правим доста неща за развитието на футбола. Договорът го подписах януари и всичките тези неща, които ще променяме, бяха в тези шест месеца, защото нищо не можеш да промениш по средата на сезона.

Заявихте, че футболистите, които не играят в клубовете си, няма да бъдат викани в националния отбор, независимо от имената им. И прозвучахте доста категорично. Ще се намерят ли обаче достатъчно такива предвид факта, че в българските клубове се привличат доста чужденци и нашите все по-малко играят?

– Да, изборът ни е тесен, но в крайна сметка БФС работи, за да създава правила, които да създават футболисти. Националният селекционер работата му е да селектира играчите. Работата в клубовете е много важна. Те носят отговорност за спортната форма на играчите. Когато един футболист не е в добра форма и не играе дълго време, той няма как да бъде полезен на националния отбор. Нито един футболист не може да играе на високо ниво, ако не е подготвен физически.

Обявихте, че ще има двама кондиционни треньори. Само за мъжкия тим ли ще работят или и за младежкия?

– Говорим за представителния ни тим. Ще направим екипи за всички национални отбори, нещата ще бъдат стиковани. Изграждаме технически екип, който сега ще работи изключително много с 13-14-годишните. Ще направим зони в районите Пловдив, София, Варна, Бургас, Велико Търново, където всяка седмица ще събираме най-добрите момчета – 13-14-годишни. Ще се обучават на основни неща – тактически, технически, кондиционно. За да може след 2 години работа, когато вече са на 15 г., да продължат по програмата, по която са работили. Всички треньори в националните ни отбори вече ще работят по единна програма. Ние не можем да задължим клубовете да работят по нея – тази, която ние в БФС сме изготвили. Но ние искаме да изградим стил на националния отбор, който след 2, 3 или 4 години ще даде резултат. Това го правим, за да има единна методика, за да може от най-малките до най-големите да знаят изискванията, за да може преходът към мъжкия национален отбор по-плавен.

Има обаче голям проблем, болният проблем в българския футбол – многото чужденци. Как ще бъде излекуван той?

– Ние не искаме да пречим на клубовете, а да им помагаме. Но в крайна сметка един професионален клуб на базата на европейското законодателство може да си позволи да играе с 11 хървати или 11 румънци. Не можем да ги спрем. Също под желание на клубовете се съгласихме да има петима чужденци, които да могат да играят. Отборите дават техните доводи, че футболистите, които са извън ЕС, първо са по-евтини като заплати. Второто нещо е, че могат след като играят при тях една-две години, след това да бъдат продадени. Аз също не адмирирам това, че има толкова много чужденци. В крайна сметка, за да изградиш един талант, трябва много време. По-лесното е да вземеш един чужденец на 23-24 г. с трансферна сума, ще излезе по-евтин. Много президенти в българските клубове не идват с дългосрочна стратегия – как мислят да развиват клуба, школата. Те искат моментни резултати. Затова най-големият проблем в българския футбол е при юношите, които не могат да преминат прехода от юношеския към мъжкия футбол. Таланти не липсват. Ето, преди два месеца играхме на европейско първенство за юноши до 17 г. Проблемът е как клубовете развиват и налагат собствените си кадри.

Докога ще продължи шумотевицата и сапуненият сериал, както е наричан от много хора, Бербатов и БФС?

– Шумотевицата те я създават, техният прословут екип. Мартин Петров критикува. Целият им екип го прави. Критикуват и дават пресконференция преди мачовете на националния отбор. Играл съм с тях, двама от тези трима се отказаха точно заради критики към националния отбор. Много е жалко, когато ти си го изпитал на гърба си и си се отказал заради това, че са те критикували, в същия момент преди мач на националния отбор излизаш и даваш пресконференция, критикувайки президент, треньори, футболисти. Лично на мен това не ми пречи, даже се забавлявам на техните пресконференции. Но това пречи на работата на футболистите и треньорите. Заради това понякога реагирам остро. Ако се отнасят по същия начин, пак ще реагирам по същия начин. Аз нямам претенции към тях. Те са кандидати за президент. Но кандидат за президент си тогава, когато има конгрес. Конгресът, ако е след 3 години, тогава какъв кандидат си. Има съд, който ще определи дали ще има конгрес след три месеца, след три години. В крайна сметка на последния конгрес 400 клуба дадоха доверието си на Борислав Михайлов. Само един клуб имаше, който беше против. Това, което тези момчета искат да направят, да си изложат програмата, вижданията, които имат за футбола, как смятат да го развиват. И тогава вече хората да преценяват дали те са по-добри от настоящото ръководство. До момента не съм чул нищо конкретно как и какво ще направят. Да, събират там някакви хора – 200 човека от аматьорските клубове, обясняват някакви неща, повечето от които не са верни. Имат желание за власт, но не са подготвени за това нещо. Не са се сблъсквали с реалните проблеми, само са ги чували. Няма как да водиш политика с президенти на клубове, които дават по 15-20 милиона. Другият начин е да си направиш някакви закони, нещо подобно на това правителство – не го интересува как ще се реагира – дали нагоре или надолу, правят се някакви сметки и накрая катастрофата е задължителна.

С Бербатов се познавате от доста време, бяхте и съперници в Левски и ЦСКА, бяхте и съотборници в националния отбор. Познавали сте го и извън микрофоните, извън терена. Тогава беше ли момче, което да се стреми да бъде първи, да гони властта?

– Не искам да коментирам такива неща. Към Бербатов, Мартин и Стилиян Петрови изпитвам уважение. Нещата, които те направиха последния месец, когато националният ни отбор беше на лагер, с пресконференциите си пречеха на българския футбол. Никога няма да ги нападна, ако те имат предизборна кампания и обявяват нещата си на клубовете, но ако има конгрес. При положение, че такъв не е обявен, а всеки ден да излизаш по вестниците и да говориш против футболистите, треньора и президента, не го разбирам това нещо. Не можеш да кажеш, че си родолюбец. Такива патриоти и родолюбци, които искат България да загуби, сме ги виждали много. Не смятам, че тези момчета трябва да бъдат в този филм. Когато играхме заедно, беше различно. Имахме доста футболисти, от които всеки от тях може да бъде лидер. На мен Бербатов никога не може да ми бъде лидер, но в крайна сметка пък може да се е вживявал като такъв. При тях всичко е химера. Обясняват постоянно, атакуват нещо. Да, ние е нормално да сме подложени на натиск. Ние за какво да ги критикуваме – за личния живот ли? Аз никога не бих го направил, дори и да зная нещо за личния им живот. А те започват да ги смесват, което е много лошо.

Коментарът ви за кошмара с Тошко Неделев, вие бяхте в Грузия, преживяхте го…

– Много неприятен инцидент. Пожелавам на Тошко да се оправи, пак да бъде същия футболист, пак да ни радва. Но нещото, което ми направи впечатление, споделих го с отбора веднага след това, ще го споделя и на вас – в тъмния тунел, в тази ужасна обстановка след катастрофата, всички работиха като бойна група. Всички момчета от националния! Всички хукнаха да помагат на Тодор, на доктора, на полицията, на линейката… Казах им, че съм горд с тях, защото в тази тежка обстановка показаха, че са колектив. А това беше много по-тежко преживяване – по-тежко и от най-голямата загуба по време на мач. Казах им, че реагираха като отбор, и че искам да видя това и срещу Грузия. Горд съм с това, което направиха.

На 2 юли навършвате 46 години, правите ли си равносметка на постигнатото в личен и професионален план. И има ли неща, за които съжалявате и коя е най-голямата ви победа на терена и извън него?

– Равносметките си ги правя сам за себе си. Не е нужно да обяснявам какво съм постигнал като футболист, ръководител или в личния живот. Това не е най-важното. Обичам да работя, обичам футбола и не го гледам точно като работа. Ясно е, че работата ми сега в БФС е много по-отговорна от всичко, които съм правил до момента. Искаме много неща да променим, но не може всички да стане веднага. Нещата стават постепенно. Променихме, например, тренировъчните компенсации, с които малките клубове имаха доста сериозни проблеми. Сега вече от 12 до 16 г. ще се плаща ефективно и след това вече пак ще се плаща такса компенсация. Така че малките школи, които работят с 12-16-годишни, също ще получават компенсация, когато продадат играч от тази възрастова рамка. Това е направено с цел да може да стимулираме малките клубове и школи да имат желанието да произвеждат играчи. От количеството трябва да намерим качеството. След като имахме проблем с това правителство, което в момента не знам – има ли го, няма ли го, имах идея да разговаряме с министъра на културата, на образованието, за да организираме училищни първенства, турнири, за да може през масовия спорт да се влиза в професионалните клубове – дали футбол, тенис, баскетбол, говорим за всички спортове. Нужно е да имат основата – от 7 до 10 г. да имат физическа активност и след това вече да влизат в професионалните клубове, които да ги развиват. Ние това нещо го нямаме. Идва комисар от УЕФА, който ме пита какво правим в детските градини – от 4 до 6 г. Казваме му „нищо“. От 7 до 10 години в училищата пак нищо. И той прави един кръст и каза „половината път сте го изпуснали“. Как да говорим, след като, примерно, на министъра на спорта не сме му симпатични. Независимо кой ще бъде министър на спорта, той трябва да е безпристрастен и да разбере, че той е да помага на спорта, а не да му пречи. Държавата трябва да помогне. БФС не може да прави бази и стадиони, ние можем да помагаме на клубовете с изграждането на терени. Когато слушаме някакви неща, че например имало някакъв клуб обвинен в „черно тото“, ние сме предали всичко към полиция, към органите, които трябва да разследват. След като държавата нищо не прави да разследва тези случаи, ние – БФС, не сме орган, който примерно аз да отида и да разпитвам президентите и футболистите дали са продали мача.

Има ли такива сигнали?

– Има, даже наскоро спортният министър каза, че има такъв сигнал. Той е към държавата, тя трябва да се намеси. Аз съм „за“, ако има такива хора, които да продават мачове и играят тото, да бъдат наказани до живот. Защото това е смърт за футбола. И ако те имат някакви сигнали, държавата да започне да ги разследва. Има сигнали от УЕФА, които ни ги изпращат на БФС, както и до органите, които трябва да разследват.

Колко такива сигнали са постъпвали последните два месеца?

– Последните два месеца са около 3-4 случая. Дошли са при нас, ние сме ги предали, а органите, които трябва да разследват, не вършат нищо. И излиза спортният министър и казва, че има мач, който е подаден от УЕФА. А ти си човек, който трябва да разследва. Всичко трябва да се направи така, че клубовете да започнат да произвеждат играчи, да ги развиват, да започват да играят в мъжкия футбол и тогава ще играят повече българи. В школите така се работи, че много голяма част от футболистите – от 13 до 18 г., не се набляга на физическата подготовка. Футболистите са атлети, трябва да имат скорост, сила… В клубовете всеки работи както иска.

РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ