На 13 юни почти 38-годишният Горан Пандев най-после ще направи своя дебют на голямо първенство. Сбъдна мечтата, наречена Евро 2020, с националния отбор на Северна Македония, където е капитан, вечен голмайстор, футболист с най-много участия в историята и безспорен любимец на нацията.

Той е като Джордж Уеа за Либерия, Яри Литманен за Финландия или Дели Валдес за Панама. Футболистът, който успя да постави своята страна на картата, надминавайки спортните граници. В богатата си кариера Горан Пандев стигна престижната граница от 100 гола в италианската Серия А (с Лацио, Интер, Наполи и Дженоа), а списание SO FOOT го потърси за интервю, в което разказва интересни подробности за развитието на футбола в Сев. Македония.

За произхода му и
„стоплянето” с ракия

„Роден съм в бивша Югославия през 1983-та. Както много други, родителите ми работеха във фабрика за цигари. Независимостта на Македония (1991) дойде гладко, но за старите поколения преходът бе труден. Изведнъж трябваше да си показваме паспорта, за да отидем в Словения или на море в Хърватска. Иначе нашата е страна е на 90 процента планини. Зимата можете да карате ски в Попова шапка (на 18 км от Тетово), а лятото да се гмурнете в прекрасното Охридско езеро, където водата е много студена”, започва Пандев, а после го питат за „стоплянето” с ракия: „Пием я в началото на всяко ядене със салата, за да си отворим апетита. Всеки я прави домашна, три дни поред не се спи. Дори има конкурси за варене на ракия, моят втори баща често ги печели. Става въпрос за 50-60 градуса алкохол”.
Питат го и за столицата Скопие – един от най-замърсените градове в света: „Така е. Когато се прибирам у дома лятото, самолетът понякога изпитва трудности да кацне”. Там обаче е родена Майка Тереза. „Синът ми научи това в италианското училище”, отчита Горан.

За българското влияние

„В моя град Струмица (на 30 км от границата) всички имаме фамилни имена с българско звучене и затова разбираме техния език.” Близо е и Гърция, с която македонците имат конфликт: „В нашата страна всичко е политика, но аз не разбирам нищо от нея. Все пак ще бъде хубаво да изпълним условията за влизане в ЕС. Така младите ще могат по-лесно да ходят да учат в чужбина”.

За мъчителните години

„Баскетбол, волейбол, хандбал… Всички наши спортове бяха участвали на европейско. Само ние, футболистите, не успявахме. Дълго се критикувахме, бяхме зле. Беше нормално, приемах го без проблем. В момента, в който Македония обяви независимост, имахме играчи в Динамо Загреб, Партизан… Двама македонци от Цървена звезда участваха на финала за КЕШ през 1991-ва срещу Марсилия – Дарко Панчев и Илия Найдоски. Помня и първия мач в историята ни. Гледах го по телевизията и размазахме с 4:1 Словения! И се подлъгахме, че имаме много силен отбор, но в крайна сметка словенците бяха тези, които отидоха на европейско два или три пъти, а не ние. С годините ставаше още по-зле. Видяхме как Латвия, Словакия, Албания и Исландия се класират… При нас винаги нищо. Тази мисъл ме вбесяваше.”

За живота с националите

Пандев дебютира само на 18 години през 2001-ва срещу Турция (3:3), която година по-късно завършва трета на световното. През годините македонците са правили проблясъци като равенства срещу Англия, Италия, Нидерландия… „Помня веднъж (през 2004 г.), че направихме 2:2 срещу Ван Нистелрой, Снайдер, Ван дер Сар и компания… Но 3 дни по-късно паднахме от Андора! Бяхме опитали всичко. Идваха треньори от чужбина като Джон Тошак и Сречко Катанец, но максимум успявахме да завършим четвърти в групите“, коментира Горан.
„В един момент ми писна, защото прекалено много хора искаха тяхната дума да се чува. Включително шефове във федерацията и агенти, които се опитваха да лансират свои футболисти и да вдигат стойността им. Моят малък брат Сашко играеше в Динамо Загреб. Можех да се възползвам и да настоявам пред селекционера да го пуска в игра, но никога не ми е минавало през ума такова нещо. В националния отбор се оказа, че имаме повече повикани играчи, отколкото неповикани! Затова реших да спра да играя, нямаше ме три години (след провала в квалификациите за Мондиал 2014). Беше ми много тежко да не съм в отбора, но бях длъжен да отправя сигнал”, разказва Пандев.

За завръщането

„По-късно говорихме със селекционера Ангеловски. На него му казах същите неща, след което в главите си някак дръпнахме спусъка. Оттогава започнахме да бием лесно отбори като Лихтенщайн, наши момчета са титуляри в силни първенства (като Алиоски в Лийдс). Ако сме концентрирани, можем да се мерим с всеки. Ако обаче един-двама от нас не са на ниво, всичко свършва”, откровен е звездата.

За класирането на Евро 2020

Македонците успяха да се възползват от новата схема за класиране през Лигата на нациите, която даде шанс на отбора да отиде на европейско макар и през задната врата: „Вярно е, че не е особено честно, но ние знаехме, че баражите са единственият ни шанс. В Грузия бе много напрегнато. Плейофът се отлагаше няколко пъти заради коронавируса. Аз не спах цяла нощ в навечерието. Казвах си: „Какво ти става? На 37 години си, не ти е първи мач”.

Създаването на свой клуб

На 12 ноември 2020 г. именно Пандев бележи единствения гол за успеха над грузинците. Беше неговият №36 за Сев. Македония, а №37 дойде през март при 2:1 над Германия. Успехът на немска земя бе потвърждение, че този отбор наистина е конкурентен, а Горан помогна на страната не само като футболист. Направи го чрез създаването на Академия Пандев през 2010-а. „Младите при нас се губят заради липса на условия и некомпетентност на хора във федерацията, които са там по причини, нямащи нищо общо с футбола. Затова създадох тази школа с 400 деца. За да можем да участваме в шампионатите, направих и мъжки отбор. Дебютирахме в Пета дивизия с мои приятели, които бяха спрели с футбола. Направо комично! Но 5 години по-късно Академия Пандев вече е в елита, спечелихме дори Купата на Сев. Македония. А другият отбор от града – Беласица, за 100 години не е спечелил нищо“, коментира Пандев.

Очаквания за европейското

„Трябва да сме здраво стъпили на земята. Това е първо участие, трябва да покажем добро лице. Ако успеем да се приберем с няколко точки, ще е добре. Жребият не е невъзможен с Нидерландия, Украйна и Австрия. Освен това ще имаме две срещи близо до нас – в Букурещ. Така че, ако сме в пълен състав и във форма, защо не…”, оптимист е Пандев.