Желю СТАНКОВ 

Покрай новините около европейското, западните медии не пропускат да отразяват и клубните промени не само на ниво футболисти и треньори, но и на високите етажи. Ясно е, че играчите ще сменят работата си за 100 евро повече, подобно е и с треньорите, които през това лято биха всички рекорди. Но хората ни дават пример как се структурира един клуб, как се назначават кадри на отговорните постове и как тези кадри получават права да назначават и уволняват треньори, да продават и купуват футболисти.

Пол Мичъл ще е новият спортен директор на Нюкасъл, тази новина от “Сейнт Джеймсис Парк” е последната актуална промяна в Англия. Той заменя на поста Дан Ашуърт, който преди три дни официално бе назначен на същата позиция в Манчестър Юнайтед. Нали не смятате, че Юнайтед изведнъж е отмъкнал Мичъл и после светкавично е открил Ашуърт.

Мичъл е доста знаков кадър, в кариерата си е той работил като спортен директор в Саутхемптън, Тотнъм, РБ Лайпциг, като постепенно става технически директор и на целия футболен департамент на концерна “Ред Бул” и Монако. Междуврменно бе свързван с Ливърпул и Манчестър Юнайтед.

Може да няма добри треньори англичани, но пък явно има подготвени спортни директори. Що се отнася до корпоративните назначения, пресен е примерът с Гьозтепе, където директорите поканиха Станимир Стоилов за треньор, когото са опознали покрай преговорите на Драган Шолак за придобиване на Левски. И тези хора могат да се ангажират и с други клубове от тази орбита. Но въпросният Расмус Анкерсен не е бил футболист или служител нито на Валансиен, нито на Гьозтепе, нито на Саутхяптън. Просто е доверен човек на собственика Шолак и като спортен директор развива футболни проекти.

И рязко се връщаме по родните стадиони и терени. Преди години до този профил се доближаваше Андрей Желязков, който в Левски даде няколко открити урока на други, които прохождаха като спортен/технически директор или главен мениджър/селекционер. Наско Сираков също получи високи оценки като шапка на Мъри Стоилов от първия му престой, но след това замалко при собствевик Иво Тонев не успя да получи доверие и тропна по масата едва след като напусна „Герена“, анонсирайки, че кракът му повече няма да стъпи там. Някаде на по-късен етап Наско получи оферта за спортен директор на ЦСКА, което щеще да е революционно назначение за българския футбол и щеше да занули тезата, че тук кадрите са клубно ангажирани едва ли не за цял живот. Самият Жужо пък по-късно стана главна спортна фигура в Локомотив София, а всъщност е легенда на Славия. Каквато е и Чавдар Цветков, който също бе директор в „Надежда“, а сега е съветник на шефа на Локо Пловдив.

В ЦСКА през годините работеха Стефан Орманджиев и то с големи правомощия и доверие от собственика Васил Божков, а сега наследника му Стоян си проправя път към слънцето, но със споделена отговорност с Филип Филипов. ЦСКА е с двама изпълнителни директори и Мишо Александров е плаващ директор, който уж е с ресор инфраструктурни дейности, но и от време на време се допитват и до спортната му експертиза. Стойчо Стоилов преди това бе уж спортен директор, но над него имаше собственик, осветлил се и като главен скаут.

Сега липсва неоцветеният, необремененият клубно подготвен и знаещ професионалист, който да смени примерно 3-4 клуба, дори с шумна раздяла, придружена с неустойка. Ивайло Петков донякъде отговаря на това описание, като започна от Дунав, после Левски и сега Арда. Бившият национал като характер и действия е тиха вода, но вече натрупа опит, а и явно има знания, контакти и усет за пазара, както и идеи за развитието на един отбор.

Ботев Пловдив е положителен пример, там спортният директор е вносен специалист, който явно е напред с материята и с много добра подготовка. И треньорът Керкез хвали Артур Платек, как се грижел дененощно за отбора. И няма как да е иначе, след като лятната селекция на „Колежа“ бе започната през зимата и почти финализирана в края на сезона. И на старта на лятната подготовката треньорът вече потриваше ръце и както се казва – мисли само за футбол. А не на кой пост ще му се появи дупка и как тепърва ще я запълва.

При Локо Пловдив пък ситуацията е тотално на другия полюс, без да подценяваме Илко Пиргов.

Много е тънка границата между наименованията на постовете и щатно-длъжностните характеристики. Лудогорец си отгледа Георги Караманджуков от пост неясен в началото, до технически директор, до админстративен директор, през мениджър спортни проекти до спортен директор. Всъщност той е човекът, който в българския футбол се е задържал най-много на едно място в клубните канцеларии.

Даниел Боримиров уж само разписваше болнични, но не е точно така. Той е служител на дружество на спонсора на Левски, което също е лек куриоз. Преди това Боримиров бе шеф на школата, а по едно време беше и притежател на голям пакет акции. Но нещо да избухне с план, стратегия, политика, цели и след това да носи отговорност – не.

Славия и Локо София се отчитат по-скоро с кухи длъжности. При белите е ясно, че Венци Стефанов и Веско Събев са всякакви, а в „Надежда“ скоро смениха собствеността.

Във Варна на едното място е ясно, че Илиан Илиев е три в едно, а на другото са поели по този път – треньорът е спортен директор, въпреки че при Спартак изпъква фигурата на Пламен Гетов. ЦСКА 1948 си имат майстор на майсторите и през него минава всичко, дори и състав, смени и други такива дребнотемия и ежедневни подробности. А темата се отнася и за БФС – Георги Иванов бе – технически директор, отговорник за националните отбори, мениджър и сега е президент.

Не очакваме някой като Рамон Родригес Вердехо, известен като Мончи, да се появи в българския футбол. Сега той е директор в Астън Вила след два престоя в Севиля и малко в Рома. Мончи работи в Севиля с Унай Емери, който сега води Вила. Така бяха Георги Василев – Гочето и Желязков в Левски и Локо София, но в днешни времена е несериозно да се говори за такива сериозни работни екипи. Тук ролята на спортния директор е доста подценявана и дори неглижирана, но не е късно някой като Бойко Величков в Пирин да ни опровергае.