Георги АТАНАСОВ

Младите поколения са жестоко ощетени от невъзможността да видят старите ленти на българския футбол. Не само заради дистанцията на времето и дефицита на нови идоли, а и заради прозаичната техническа причина, че в БНТ и Кинохрониката са съхранени твърде малко от ??едьоврите на ретро класиката. В архивите почти ги няма великите личности и мачове и затова сега??ните запалянковци трудно биха могли да си представят за какви стойности става дума. Добре, че рулетката на календара от време на време стига до някой юбилей, за да си спомним за на??ите гении на играта. Като неповторимия нападател на ЦСКА и националния отбор Георги Денев, който чества 60-ия си юбилей.
Неведнъж съм писал за него, но всеки път настръхвам, когато рестартирам спомена за този червен гладиатор с атомен заряд в краката. А за да разберат по-младите читатели за какво става дума, ще им кажа, че Денев съчетава??е в себе си скорост, мощ и техника в синтеза, характерен за най-ярките световни образци от съвременността. Представете си

Рууни, Рибери, Роналдо
и… Стоичков в едно

умножени с коефициента на невижданата му енергия от първата до последната минута, от своята до чуждата голлиния. Ролята на Го??о в играта може??е да бъде събрана в следния реален и едновременно мистичен образ, по-точно монолог – той поема??е топката от своя вратар и като поглъща??е целия терен, за миг стига??е до другата мрежа. С дрибъл, финтове, двойни пасове помита??е съперниците като безжалостно цунами. Топката сяка?? бе??е залепена за обувките му, така, както сега е обсебена от Меси, а амбицията и стихията му биха могли да се сравняват само с вулканичния нрав на ??цо. Ето защо в моята книга за 60-годи??нината на ЦСКА („Червената библия“) нарекох Георги Денев не просто футболист, а природно явление. Но да се върнем към житейската и спортната хроника на този планетарен играч, който бе??е обречен от времето да остане в рамките на балканския футболен театър, въпреки че дарбата му предполага??е гастрол на най-престижните европейски сцени.
??мето на Денев стана известно на ??ироката публика у нас някъде към края на 60-те години на XX век, когато той се появи в юно??еския национален отбор като възпитаник на Кърпачев (Ловеч). След това премина в по-авторитетния тим на Спартак (Пл) и така направи дебюта си в А група. Освен с дръзкия си талант Го??о се набива??е на очи и с, меко казано, чепатия си характер, който му бе??е спечелил твърде красноречивите прякори –

Комитата
и Кучето

?? докато първият псевдоним отвежда??е към волностите на младежа по ресторанти, механи и забави (б.а. – тогава още ги няма??е понятията „купон“ и „дискотека“), то вторият се дълже??е на уникалната му стръв в мачовете. ?? това бе??е абсолютна истина – захапе ли те Го??о Денев – няма спасение! Най-напред ще ти вкара топката в задника, после ще те постави на колене, а за десерт ще те прегази като луда крава теле! Не куче, а футболен бяс! Не стига това, ами има??е садистичния навик да се обръща назад и да поглежда победоносно падналите си жертви, които подминава??е като малки гари.
Ловеч и Плевен естествено се оказаха тесни за този гигантски талант и Го??о се оказа

в „Театъра на мечтите“

насред Парка на свободата. Това се случи през есента на 1969 г. в един от поредните кръстопътни моменти от ??ампионското битие на ЦСКА. По онова време „армейците“ се разделяха с дългогоди??ния си капитан, легендарния виртуоз Никола Цанев, останал в историята с гола на полуфинала за КЕШ срещу ??нтер на „Сан Сиро“ и с лазещата в краката му синя защита начело с ??ван Вуцов. Освен това тежка контузия преждевременно ваде??е от сметките другия основен халф Боби Станков, докато българският Платини – 28-годи??ният Димитър Якимов, наближава??е финала на кариерата си според тогава??ните стандарти. При това положение ЦСКА усилено търсе??е режисьора, който да докара отборната постановка до последния пас към човека гол Петър Жеков, спечелил „Златната обувка“ с червения екип през сезон 1968/69.
Дебютът на Денев на „Армията“ се получи от раз, сяка?? бе роден на този стадион, без характерните за дне??ните футболни пубертети колебания и терзания. Ако има??е сълзи и сополи, те бяха за клетите съперници. Още в началото на бляскавото му десетилетие в ЦСКА Го??о излезе срещу Левски-Спартак. Това се случи през есента на 69-а, когато актуалните ??ампиони победиха тима на МВР с 4:2, а Кучето бе??е изгонен заедно със Стефан Павлов (Фифи Перото) някъде около 30-ата минута. Оттук нататък русата глава на Денев стана ко??мар за сините, а Комитата от Ловеч влезе в червената митология заедно с ??ван Колев, Цанев, Жеков, Цецо Йончев, Спас Джевизов, ??цо Стоичков, като един от един от клубните герои на вечното дерби.
Тръпки ме побиват, като си спомням каскадите на Денев срещу неговите абонати от Подуяне. Веднъж на рождения си ден той изпълни своя коронен номер – рейд от голлиния до голлиния, като влезе във вратата на Стефан Стайков с националните защитници Бобата Жечев и Кирил ??вков на гърба. Друг път помете „сините“ с температура. Трети път ги наказа с пукната ръка. В повечето от тези епизоди ЦСКА бие??е, но се случи и да загуби – 3:4 във финала за Купата на Съветската армия през 1976 г. Всеки мач на Денев срещу Левски-Спартак бе??е грандиозно гладиаторско зрелище. Опияняващо ликуване за червената България и тежка мъка за синята половина на страната. Този играч бе??е роден за изпепеляващи битки и затова нормалните, рутинните му мачове просто не се помнят.

Влезе в световния
тим, иска??е го Реал

Апогеят в кариерата на Денев настъпи между 1970-а и 1976-а, когато той бе??е не само най-силният футболист у нас, но и фокусира вниманието на европейския елит. През есента на 1973-та има??е изключителен принос за елиминирането от ЦСКА на трикратния и действащ носител на КЕШ, космическия „Аякс“, а през пролетта на 1974-та изпълни главната роля в епохалната битка срещу Байерн (Мюнхен). В първия случай Го??о сложи топката на главата на Димитър Мара??лиев за 1:0 срещу холандците, а във втория сам отбеляза за 2:1 срещу баварците и ги принуди да преживеят истински футболен Сталинград в София. Не стига, че 70 000 човека смазаха гостите с неистовия си рев под грохота на мощни бомби от сектор Г и Б, ами Кучето разкъса на дребни парчета каймака на Бундестима, който три месеца по-късно спечели световната титла. Трудно е сега, по разкази на очевидци, да си представите какво праве??е Денев с жертвите си от Байерн. Така, както у нас влаче??е Жечев и ??вков на гърба си, по същия начин прегази и най-силната централна защитна двойка на планетата – Бекенбауер и Шварценбек. По онова време наистина няма??е кой да го спре. Без преувеличение той бе??е най-мощният универсален атакуващ играч в Европа – халф, втори нападател, ляво крило. Каквото си изберете – от врата до врата…
В същия период Денев и Христо Бонев сами класираха националния отбор за Мондиал ’74, а на финалите във ФРГ Го??о бе??е включен в идеалния отбор след мачовете от предварителните групи. ?? съвсем нормално на „Армията“ дойдоха предложения за трансфер от Реал (Мадрид), както и от пострадалите от урагана баварци от Байерн. За съжаление Денев се оказа най-големият потърпев?? на безизходицата, резюмирана по онова време от крилатия лаф: „Късно се родихме за партизани и рано за футболисти“…

Червеният вариант на Соколов

Вече стана дума за трудния характер на уникалния футболист, който неведнъж го сблъсква??е с неговите треньори и началници – Манол Манолов (Симолията), Стефан Божков, Никола Ковачев (Тулата), Никола Миланов (Чопъра). По едно време, в края на 70-те, Го??о преживява??е тежък период в ЦСКА и даже бе??е нарочен за главен виновник за изгубената титла през 1978-а. ?? изведнъж той ре??и да потърси реван?? не някъде другаде, а на… „Герена“. Така, както десетилетие по-рано синьото „ло??о момче“ – Жоро Соколов, се бе??е опитало да кацне на „Армията“. Тогава обаче кариерата на играчите зависе??е не от договорите им, а от директива на… Градския комитет на партията, която забранява??е преминаване от един софийски клуб в друг. До този абсурд се стигна, след като в края на 60-те делегация от видни левскари, начело с актьора Георги Калоянчев, бе??е посетила Тодор Живков с молба Соколов да не бъде пуснат в ЦСКА. ??менно това непреодолимо статукво попречи и на Денев да смени униформата на армейски офицер с пагоните на МВР.
Но всяко зло за добро – замина на гурбет в Гърция и направи няколко силни сезона в различни тимове от Атина. Така, някак без??умно, фини??ира кариерата на един от най-забележителните играчи в историята на ЦСКА и националния отбор. Фигура, пред която при други исторически и политически обстоятелства Европа ще??е да се прехласва колкото пред Стоичков. Както може??е да се очаква, слугинските медии направиха всичко възможно да ли??ат извънземния Денев от званието “Футболист на годината”. За сметка на това обаче той получи най-голямото признание от… Левски, чиито футболисти в средата на 80-те кръстиха Стоичков – Новото куче! Т.е. наследникът на Ко??мара…
А за да оформи окончателно драматичния сюжет на своя спортен живот и по примера на толкова много други велики артисти от терена, Денев не успя да се наложи като треньор. ?? все пак остана с нещо специално, достойно за неповторимия нрав на Комитата и Кучето – като треньор на ЛЕКС (б.а. – пред??ественикът на Литекс) в средата на 90-те Го??о целуна терена, след като воденият от него тим завър??и 0:0 с ЦСКА в Ловеч…
Да си жив и здрав, Го??о, благодарен съм на съдбата, че бях съвременник на твоя непостижим футбол.