„Уебкафе“, по Костас Лианос, „Сън“
Беше 2019 година, когато легендата на Гърция Василис Торосидис – наследникът на героя от Евро 2004 Юркас Сейтаридис, се отказа от националния отбор след 101-вия си мач.
Той остави огромна дупка по десния бек, която много талантливи играчи се опитаха да запълнят, но нито един от тях не успя.
Малко след това започнах да чувам отзиви за герой от Висшата лига с гръцко потекло, който е неизменен титуляр в отбора си.
Той бе именно Джордж Балдок, роден в Бъкингам на 9 март 1993 година в семейството на английски родители, но който имаше право да играе за гръцкия национален отбор заради баба си.
И правеше невероятен сезон. Десният бек блестеше с екипа на Шефилд Юнайтед, когато отборът смая цялата Висша лига през сезон 2019/20 – първия им от 12 години, финиширайки в горната половина на таблицата.
Балдок бе сред най-изявените футболисти в отбора, регистрирайки невероятните 3420 минути през кампанията. Делеше първото място по този показател в лигата с футболисти като Деклан Райс и Върджил ван Дайк.
Защитникът бе готов да започне да се изявява и на международната сцена. Благодарение на наследството от баба си успя да се договори с шефовете на Гръцкия футболен съюз.
Заради дългия процес на натурализиране и огромната бумащина от документи дебютът му се забави. От Шефилд Юнайтед обясниха, че Covid-19 и Брекзит само са влошили ситуацията.
В крайна сметка Гърция се сдоби с десния бек, за когото си мечтаеше от години. Дебютът на Балдок дойде на 2 юни 2022 година в мач от Лигата на нациите срещу Северна Ирландия, появявайки се като резерва в края.
Не отне много време, докато роденият в Англия ас си присвои позицията отдясно на защитата, след което продължи да впечатлява, вече и като титуляр.
Може би най-запомнящото му се представяне дойде в квалификация за Евро 2024 срещу Франция през юни 2023 г., когато Балдок направи немислимото и опази Килиан Мбапе за цели 104 минути, въпреки че беше контузен и бе принуден да играе с „немислима“ болка.
Все още си спомням как говорих с тогавашния селекционер на Гърция Гъс Пойет за невероятното му игра и никога няма да забравя огромната усмивка на лицето на легендата на Челси.
Пойет ми напомняше на горд баща, който ми разказваше за сериозността на контузията на десния бек, с която е трябвало да се справи, преди да излезе с националната фланелка и да се изправи срещу може би най-добрия футболист в света.
Пойет направо сияеше. „Тъй като мачът вече приключи, сега мога да го кажа – след само 20 минути срещу Ейре (три дни по-рано) той изкълчи много лошо глезена си. За малко да го извадим, но го помолих да остане до почивката – започна да ми обяснява той. –
На почивката глезена му беше много, много подут. Поиска да бъде бинтован и помоли за пет минути. След пет минути щеше да бъде ясно дали ще може да продължи. След това направи невероятно второ полувреме, като летеше нагоре-надолу по фланга.
Не можете да си представите как изглеждаше глезенът му след мача. Бедна ви е фантазията на какво приличаше на следващия ден, както и след полета за Франция. Черно и синьо. И подуто. А след ден и половина трябваше да излезе да играе срещу Мбапе.
90 процента от хората биха си казали, че това е невъзможно. Говорих с него на четири очи и той ми каза: „Тренер, не се притеснявай, ще бъда на линия.“
И игра не 20 минути, не 60 минути, а 104 минути, защото съдията даде 14 минути продължение. И то срещу Мбапе.“
Лесно може да разберете колко лоялен беше Балдок към всеки отбор, за който игра по време на 15-годишната си кариера. Просто погледнете статистиката му.
Гръцкият ас стартира кариерата си в МК Донс през 2009 година, където записва впечатляващите 125 двубоя в продължение на осемгодишния си престой в клуба, през който бе пращан под наем в отборите на Нортхемптън, Тамуърт, ИБВ и Оксфорд.
Защитникът премина в Шефилд Юнайтед през 2017-а и регистрира цели 219 мача за седем години, в които помогна на отбора на два пъти да си спечели промоция във Висшата лига.
Балдок демонстрираше същата етиката и отдаденост и когато носеше фланелката на Гърция.
Преди две години бранителят обявява: „За мен е огромна чест да играя за националния отбор. Това е повод за гордост както за мен, така и за семейството ми. Приветствам възможността да представлявам страната на покойната ми баба. Обичам тази страна и ще се боря, за да постигаме успехи заедно.“
Балдок никога не е играл за Англия – дори в юношеските гарнитури, но винаги се е борил като лъв за всеки от отборите си. Демонстрира го и в неделя, когато бе последният му мач. Бе титуляр за Панатинайкос срещу Олимпиакос в едно от най-напечените дербита в Европа. Балдок премина в гръцкия тим през лятото.
Служи на отбора си с чест и му помогна да вземе важна точка в нулевото равенство срещу местния враг, който се намира в страхотна форма и само няколко дни по-рано бе разбил Брага с 3:0 в Лига Европа.
Успя да запише само 12 мача за Гърция, преди трагичната смърт да го застигне в сряда в Атина на едва 31-годишна възраст.
Но с си борбения дух и харизма по десния бек в бяло-синята фланелка, както и невероятните постижения във Висшата лига и Чемпиъншип, ще остави богато наследство, от което всеки фен в Гърция и Англия може да се поучи.
Джордж Балдок почина по-рано през тази седмица, след като тялото му бе открито в басейна му. Футболистът е бил открит от хазяина, който е бил помолен от съпругата на Балдок да го посети, тъй като играчът не вдигал телефона си.
Аутопсията показа, че хазяинът е открил тялото на Балдок пет-шест часа, след като е настъпила смъртта му. Футболистът е бил облечен с бански, а край басейна са открити полупразна бутилка с водка и две чаши. Засега полицията обаче не е сигурна дали е имало втори човек в къщата по време на инцидента.
Балдок оставя съпруга и син Броуди. Половинката му Анабел Дигнам се прости с любимия си с трогателно съобщение в социалните мрежи:
„Джордж – любовта на живота ми, моята сродна душа. Перфектният баща на нашето красиво момче. Ти ме допълваше. Ти беше моето всичко, знам, че и аз бях същото за теб. Винаги ще бъдеш до мен чрез усмивката на Броуди, чрез смеха му и самоличността му. Светът никога ням ада е същият без теб, но ще намеря сили заради Броуди. Обещавам. Винаги ще те обичам, Дж. Твоя Нийн.“