Томас РОНСЕРО, AS.COM 

Още един европодвиг за Испания. Каквото и да се случи на финала на първенството в Берлин в неделя, ще говорим дълги години за делата на тези момчета, които спасиха нашата гордост с фланелката на националния отбор. Пред тях няма никакви граници. Само вижте през какви отбори преминаха. Първо Хърватска (полуфиналист от последното световно в Катар), след това Италия (настоящ европейски шампион), Германия (ярък домакин на турнира) и Франция (финалист от Мондиал 2022).

Тази Ла Фурия събуди заспалото национално чувство на 47 милиона испанци, които от 2014 г. насам претърпяха много тежки години, придружени от суша под формата на ужасни поражения. Безкрайното ходене по мъките започна с онова кошмарно 1:5 от Нидерландия на старта в Бразилия, след това отпадания от Италия на Евро 2016 и Евро 2020, от домакина Русия на Мондиал 2018 и от Мароко по време на унизителното световно в Катар. Но дойде Луис де ла Фуенте и донесе със себе си най-офанзивния, вертикален, смел и успешен футбол на първенството. Никой не играе толкова добре, колкото Испания. Никой не е толкова различен и естетичен. Никой не разполага с два куршума като гения Ламин и светкавицата с футболни обувки Нико Уилямс. Този отбор може да поема рискове, знае за какво играе, има ангажираност и солидарност в играта, за да завършва с опустошителни атаки. И враговете са на колене. Омагьосаната Франция поведе с ранния гол на Коло Муани, но за броени минути обърнахме с много повече вкус от мекия френски омлет на Дешан. Да живее Испания!

Тази събота Ламин ще навърши 17 години, а на 16 изправи цялата ни нация на крака със страхотен гол. При 0:1 и много съмнения относно посоката, в която щеше да тръгне мачът, това брилянтно дете нахлу, измисли финт и завърши с параболичен удар, който влезе неспасяемо в горния ъгъл на Менян. Перфектната буря беше отприщена и само няколко минути по-късно Дани Олмо продължи купона на червените с нов гол. Изпълнение, което е плод на талант от чисто злато, но и с помощта на защитника Кунде, който не можа да предотврати гола с мирис на победа и финал.

Този отбор на Испания никога не пада на тепиха за повече от минута. Също като Роки с Иван Драго. Колкото и да ги удряш, те стават и те гръмват. Дори Мбапе (този път без маска) изглеждаше безпомощен. Особено когато Начо заигра като десен бек и затвори всички пътища към Унай Симон. Дешан плати скъпо за тактическото си скъперничество и когато искаше да премине в атака, вече беше станало твърде късно. Испания знаеше как да се брани и записа победа, която може да се окаже легендарна. Изпратихме Мбапе у дома и той вече може да мисли за операция на носа и пищното си представяне на „Бернабеу“. Със сините ще трябва да се задоволи с мисълта чак за следващото световно през 2026-а. Защото фиестата сега принадлежи на Испания.

Връщаме се в красивия град Берлин, където всичко започна преди месец срещу Хърватска. Да не забравяме, че победата в неделя ще ни донесе четвърта еврокупа. Повече от всеки друг! Германия е с три, а Франция с две. Оставихме ги да лежат с нашето най-силно оръжие, а то е да играем добре футбол. Цяла Испания пълни площадите и улиците, за да се наслаждава на селекцията, която отново пише своето име с главни букви. СЕ-ЛЕК-СИ-ОН! И каквото и да се случи в неделя, трябва да отдадем заслуженото и да благодарим от сърце на този отряд от прекрасни момчета. Вива Испания!