Янаки ДИМИТРОВ

Пълно щастие няма, са казали хората. Но нищо не пречи да го търсиш – пък е веруюто на постоянните и упоритите. Точно това явно прави треньорът на Левски Станислав Генчев и се видя добре в гостуването на Спартак Варна, завършило 0:0. На „Коритото“ той пусна в игра и тримата си нападатели, които харесва, заедно на терена – Алекс Колев, Евертон Бала и Мустафа Сангаре. Резултатът бе нула на таблото и нито едно що-годе чисто положение пред някой от тях. Колев е несменяем титуляр от началото на кампанията, Евертон я започна като такъв, за да отстъпи мястото си на Сангаре. Причината Евертон да седне на пейката не бе слаба игра. А просто избухванията на французина, който влизаше за по двайсетина минути, газеше противниковата защита и бележеше. И в крайна сметка формулата „Колев – Евертон“ бе сменена от „Колев – Сангаре“. След като втората не сработи както трябва срещу Лудогорец (0:1) и Хебър (1:0), то дойде ред на трета „Колев – Сангаре – Евертон“, като в нея бразилецът действаше зад гърба на двамата тарани. Левски излезе с такава конфигурация за първи път през кампанията, а ситуацията изглеждаше от типа „Двама са малко, трима са много“. И причината е, че в опит за усилване на атаката, бе отслабена халфовата линия. А именно тя е тази, в която нещо куца от началото на кампанията. Левски опитва да играе много директен футбол и

опростен до минимум

футбол и понякога прекалява. Топката не се задържа в средата на терена, а с всякакви прийоми се стреми да се вкара около и в противниковото наказателно поле. Пък било то понякога и с изритвания. Но когато изглежда, че Карлос Охене е с разлика най-добрия ти халф и се отличава рязко, то тогава имаш проблем. И е нужно Станислав Генчев да се захване сериозно с решаването му. Както и отново да преразгледа концепцията си. Защото е видно, че с трима нападатели и двама халф-бека просто няма как да стане, особено пък срещу подреден опонент. При наличието на такава конфигурация на терена най-логичното е да има активна игра от фланговите играчи и центрирания към високите тарани – но дори и това не сработваше на „Коритото“. И като заговорихме за бекове – да видят играта на Па Конате, който бе познат у нас от Ботев и отиде като свободен агент в Спартак Варна. Той с Антонио Вутов с по един пас на няколко пъти поставиха отбраната на Левски в

неловка ситуация

Срещу Спартак Сангаре се освободи няколко пъти по неговия си начин, но така и не направи точен пас в пеналта. Видно е, че все още не е за цял мач. И дотук, включително и статистиката, показва, че е по-полезен като резерва. Но не е лошо в паузата да се изпробва и тандем Сангаре – Евертон, защото във Варна Алекс Колев с нищо не показа, че трябва да бъде 90 минути на терена.

Фокусът в Левски се измести от гостуването на Лудогорец – той бе насочен към неща извън терена. Но е нужно да се върне към обстановката на игрището. Защото случващото се там е много далеч от идеално. Срещу Спартак изглеждаше, че Генчев няма план „Б“. Може би, защото

не бе оставил опции

на пейката. В първите мачове от кампанията резервите се включваха силно и имаха огромен принос за победите. Сега това се промени, защото част от тях са титуляри. А други като Джавад ел Джемили и Хасими Фадига са крайно непостоянни. И отиваме към същността – класичката на Левски е недостатъчна. И белите петна могат да бъдат скрити само с колективна работа и правилна тактика. Защото иначе стигаме до това – 2 грешни стъпки в 7 кръга. Вярно, сините започнаха кампанията над очакванията. Сами си вдигнаха летвата и е нужно да се научат да си я скачат.