Най-зле пазената тайна във футбола вече не е тайна. Съсобствениците в Челси са в открита война, като единият иска да изкупи дяловете на другия и да стане едноличен бос, но… другият иска същото.

Две години след прехода от Роман Абрамович към новите шефове в лондонския клуб, усещането е като за разпад с бързи темпове на една от империите в съвременния футбол.

Тя бе създадена с парите на руснака, разбира се, но и с ясна стратегия в продължение на 19 години. Челси купуваше скъпи звезди, но междувременно изгради модерна тренировъчна база за завиждане на Юг от Лондон, а в нея създаде най-мощната академия – фабрика за таланти в Европа. Статистиките са показателни – 123-ма играчи, тръгнали от Кобъм, където е академията, за последните 8 години намериха място в професионални тимове от първите 6-7 първенства на Европа. Поне 40 играят във Висшата лига. Но не и в Челси.

По времето на Абрамович клубът бе символ на стабилност – почти никаква информация или слухове не излизаха в медиите, всеки си знаеше мястото и на терена нещата вървяха.

Пет титли на Англия, два трофея в Шампионската лига… общо 17 големи трофея, 7 от които на международната сцена, спечелени между 2004-а и 2022 г.

След това – нула.

Новините от тази седмица са, че двамата най-големи акционери в клуба след придобиването от Абрамович са във война. Не такава с оръжия, за щастие, а икономическа. Хронологично.

През март 2022-ра, малко след началото на войната в Украйна, Абрамович обяви, че предава управлението на клуба на Фондация Челси – тръст на популярни фенове и бизнесмени. После изкара на пазара „сините“, но сделката бе блокирана от британското правителство.

То отписа Роман като собственик на Челси, а по това време това бе осмият най-скъп клуб в света на футбола като марка, оценяван на над 2 милиарда долара. Всички финансови операции бяха блокирани, което означаваше, че отборът е в абсурдната ситуация да не знае откъде намери финансиране за пътуванията си като гост в Европа, например. Защото сметките на клуба бяха замразени.

Графитите срещу намесата на правителството в клуба Челси през 2022-ра, поставили под въпрос съществуването му, с дни наред се появяваха край стадиона

„Спасението“ дойде през пролетта на 2022-ра под формата на влизането на консорциума BlueCo (нещо като Синя Корпорация) като собственик срещу 4.75 милиарда лири. Защо цената бе такава е трудно да се отговори. Клубът реално бе остойностен на около половината от сумата.

А и къде отидоха парите, също е интересен въпрос – със сигурност не бяха платени на Абрамович, който бе спрян от това право с намесата на правителството в Лондон.

Да кажем, че и това мина и замина като новина и интересна тема за дебатиране. Но двете години на BlueCo начело на клуба са в пълен контраст с времената на Абрамович. И не само заради липсата на успехи на терена.

Кои са BlueCo? Позоваваме се на доста детайлния материал на медията „The Athletic“, посветила много време да потърси вътрешна информация от Англия и Щатите за хората, които движат процесите в Западен Лондон. И за това какво се случва в клуба.

От едната страна е Тод Бьоли, плюс друг американски бизнесмен – Марк Уолтър, с когото заедно притежават баскетболния колос ЛА Лейкърс, ЛА Доджърс в бейзбола и ЛА Спаркс в женската НБА. От другата – Clearlake Capital, инвестиционен фонд също от Калифорния, но с ясно изразено азиатско влияние (и пари) в него. Лицето му е Бехдад Егбали – ирански бизнесмен, чието лично състояние се оценява на почти 4 милиарда долара.

Бьоли стана председател на Челси след сделката, но по-голямата част от нейното финансиране дойде от Clearlake Capital. Оперативно Тод се зае с управлението, като дори се самоназначи за спортен и изпълнителен директор.

В тези две години добрите партньорски взаимоотношения между Егбали и Бьоли се изпариха. От няколко месеца те почти не си говорят, като изключим среща през юли, по време на предсезонното турне на отбора в Щатите. Там е станало ясно, че няма връщане назад и разривът е окончателен. И сега Clearlake иска да изкупи акциите на Бьоли, за да поеме пълен контрол. А Бьоли прави контрапредложение да изкупи дяловете на Clearlake, изваждайки ги от уравнението в Челси.

Клубът похарчи 1.6 милиона евро дотук за нови играчи за две години. Купени са над 40 такива, което е нечувано и невиждано в историята на футбола. За пет трансферни прозореца, това са средно по 8 нови.

Най-странното е, че целият този „процес“, публично гримиран като „революционен“ и „ребилд“ на клуба с поглед в бъдещето, започна в момент, в който Челси бе актуален европейски шампион (от 2021-ва), както и участвал на двата финала през сезон 2021-22 г. в английския футбол, загубени след дузпи от Ливърпул.

Тоест – не се виждаше нужда от някакъв огромен „ребилд“. Просто от 3-4 силни трансфера, може би, за да се превърне един отличен отбор в най-силния на континента.

Вместо това, за 24 месеца в тима, спечелил купата на шампионите през лятото на 2021-ва, бяха оставени само Рийс Джеймс и Бен Чилуел, като на втория ясно е казано, че няма място в състава и трябва да си търси отбор. Двама от 27 играчи в тим, европейски шампион.

И това е първата опорна точка на войната между собствениците. Стратегията за трансферите до миналата година бе в ръцете на Бьоли, а Clearlake не бяха доволни от това. Егбали се зае с нещата през януари 2023-а, като действаше паралелно с „партньора“ си. Тоест – двама собственици, две успоредни трансферни политики, а отборът е само един. Треньорът – естествено, няма думата за нито един нов играч.

Пословична стана случката от януари миналата година, когато Егбали отлетя с личния си самолет до Турция, където бе лагера на Шахтьор (Донецк). И лично договори крилото Михайло Мудрик за 70 милиона евро. Бьоли е опитал да се намеси и да противоречи, защото цената е „раздута“, но не е имал никакъв шанс. В контракта за придобиването на клуба ясно пише, че отговорностите и правата по отношение на спортните решения са поделени.

Дни по-късно, в края на януари 2023-а, пак хората на Clearlake се намесват, когато преговорите с Бенфика за Енцо Фернандес, направил фурор на Мондиала с Аржентина, са зациклили. Офертата на Челси е за 75 милиона евро плюс 25 милиона като бонуси за бъдещи постижения и трофеи с клуба. Егбали слага на масата 120 милиона евро и взима Енцо. Бьоли е бесен, но няма място за публични скандали.

Някъде тогава през новинарските емисии на Острова минава и информацията, че Пол Уинстънли и Лорънс Стюърт са новите спортните директори, редом с Бьоли. Това са хората на Егбали, които започват активно да движат трансферните решения. Но – нещо повече. Това са хора на саудитския Публичен инвестиционен фонд (PIF), или поне – немалко пъти са работили за него като сътрудници по футболни въпроси, свързани с английската игра. И двамата са част от преговорите за Нюкасъл година по-рано (PIF притежава този клуб), както и от мегатрансфера на Кристиано Роналдо в Ал Наср, където помагат по преговорите.

Тяхната стратегия е – Челси трябва да се цели в най-добрите млади играчи в света и да събере отбор, който за 2-3 години да се превърне в машина. Парите не са проблем и не са казус.

Бьоли декларира, че това не е точно така – УЕФА има своите финансови правила, Висшата лига на Англия в последните 3-4 сезона също прилага такива. Няма как да харчиш безконтролно. Именно Бьоли обаче излиза с решение на казуса, който сам поставя на масата – дългосрочни договори по примера на американските спортни франчайзи. Затова в момента контрактите на звездите на Челси са „вечни“ – за по 7, 8 или 10 години. Така се „разхвърля“ разходът по техните трансфери за по-дълъг период и се заобикалят финансовите рестрикции.

Но разривът вече е факт. Трансферната политика е първият проблем. Дори това лято някои сделки са на Егбали, други – на Бьоли. Как може да се прави отбор така? И как работи този клуб?

Конкретен повод за „войната“ става уволнението на Маурисио Почетино в края на миналия сезон. Според „The Athletic“ през април Бьоли е уверил аржентинеца, че иска той да продължи работата си. И вижда окуражаващи знаци в това как се развива отборът. Ден след последния мач от сезона обаче Уинстънли и Стюърт свеждат до треньора решението на клуба, че е време за раздяла. Почетино се съгласява и дори се лишава от част от неустойката си, въпреки че е ужасно разочарован. Наскоро в интервю призна, че никой от босовете не е разговарял с него, но е наясно как е взето то. Разбирай – наложили са се хората от Clearlake.

Естествено, кой каквото ще да ви казва, става дума за пари…

Защото голямата причина за разрива е стадионът. Не, не „Стамфорд Бридж“. А новият стадион-мечта, който клубът иска да построи на „Ърлс Корт“, който отстои на около километър от сегашното разположение на арената на Челси. Това ще е революционен момент за клуба – огромна инвестиция, но и огромен удар икономически, защото сегашната, вече остаряла инфраструктура на стадиона, е далеч от това, което клубове като Манчестър Сити, Арсенал, Ливърпул или Тотнъм правят като пари от услугите и дните на мачове като домакин. Манчестър Юнайтед има същия проблем и също иска да се премести на нова, модерна арена.

В клуба от месец се появи фигурата на Джейсън Ганън, който досега бе управител на стадиона „SoFi“ в Лос Анджелис, считан за най-модерен на планетата. Този човек получи и длъжността на президент в Челси, за да бъде изтъкната ролята му при построяването на новия стадион. А това е най-важната стъпка в развитието на клуба – около това всички собственици са единни. Въпросът е кой ще е начело, когато тя бъде направена? И кой ще бере дивидентите от нея?

Стадионът-бижу (и златна мина) може да се появи още през 2027 г. До тогава, а и много по-рано вероятно, битката за власт в Челси ще е завършена. Предстоят оферти на масата – от Бьоли към Clearlake и от Clearlake към Бьоли. Няма място за всички на командния пулт на този милиарден бизнес. Ситуацията е изключително сложна, клубът – нестабилен, което е пълен контраст с времената на Абрамович. И феновете, колкото и невероятно да звучи, са носталгично настроени. И днес на всеки домакински мач флагът с надпис „Империята на Роман“ виси от трибуните на „Стамфорд Бридж“.

В това време милиардната селекция буксува на терена, а супер богатите босове от САЩ, Иран, а вероятно – и от Саудитска Арабия зад кулисите, опитват да надделеят в тази импровизирана схватка на канадска борба, но с пачки.

изт. corner.dir.bg