Месецът е октомври, но годината – 2010 г., а тогавашният нападател на Литекс Вилфред Нифлор дава любопитно интервю за френското списание So Foot, в което говори за футбола и живота у нас.

Роденият в Тулуза футболист стана 2 пъти шампион и печели по веднъж Купата и Суперкупата с оранжевите, като в периода 2008-2011 г. вкарва 39 гола в 75 мача. През сезон 2009/10 г. Вилфред е и голмайстор на елитната ни дивизия.

– Г-н Нифлор, станахте голмайстор на българското първенство. Планирате ли завръщане във Франция?

– Да, но в момента времената са тежки за всички клубове. Финансовата криза кара отборите да са по-предпазливи.

– Израснали сте в Тулуза. Искате ли да се върнете там с оглед на липсата на достатъчно нападатели в клуба? Те продадоха звездата Жиняк през лятото…

– Разбира се, помислих си за това, но не съм си набелязал специално Тулуза. Целта ми е да се върна във Франция, независимо с кой отбор. Стремя се към Лига 1, но не е задължително. Най-голяма чест ще бъде да премина в Тулуза, защото съм роден там и съм юноша на клуба. Навремето бях твърде млад и не направих така, че да остана в Тулуза на най-високо ниво. Не бях достатъчно зрял.

– Защо решихте да преминете в България?

– Всички все това ме питат. В България съм, за да се боря за титли и най-вече да играя в евротурнирите. Да, със сигурност българското първенство не е сред най-атрактивните, но международните мачове са по-интересни от това да съм някъде в Лига 1 и Лига 2.

– Наближавате 30-годишна възраст. Не смятате ли, че времето ви за големия футбол изтече?

– Да, така е. Във Франция на 30 години играчите почват да остаряват дори за трета дивизия. Аз нямам голяма кариера във Франция и това прави задачата ми още по-трудна. Ако не направя трансфер следващото лято, ситуацията става много сложна.

– Нивото на българското първенство е слабо, нали?

– Зависи от коя гледна точка. Не зная дали сте гледали мача на Левски срещу Лил. Паднаха 1:0, но се представиха наистина добре.

– Значи освен вас и Левски, другите са пълнеж…

– Има 5-6 отбора, които могат да живуркат в средата на Лига 1 например. Те са на добро ниво, но след тях има огромна разлика в класите с останалите в българското първенство.

– Ще бъде ли голмайсторският приз основна ваша цел и през настоящия сезон?

– Ако не стана голмайстор, но вземем отново титлата, няма да ми пука. Миналата година взех минимален индивидуален бонус за този приз. Сега, разбира се, ще се опитам да повторя постижението, но Дембеле от Левски е много напред.

– Разкажете малко за живота си в България?

– В началото ми беше трудно да се адаптирам, но това е нормално и го има навсякъде. Вече две години съм в Ловеч, говоря езика, разбирам всичко. Даже покрай чужденците и английски научих. Иначе животът е много мизерен тук. Но аз съм в България да играя футбол и съм концентриран изцяло в това.

– Как ще оцените представянето в Европа? Разочарование или полезен натрупан опит?

– Трябваше да затвърдим добрата игра от предишния сезон. Запазихме почти същия шампионски отбор, за да играем в Шампионската лига или Лига Европа. Разочарованието е огромно. Виждате, че вместо нас Жилина играе с Олимпик Марсилия. Когато със съотборника ми Александър Барт видяхме жребия, бяхме много разочаровани. Ако бяхме на мястото на Жилина, двамата щяхме да станем известни във Франция.