Васил КОЛЕВ

Казваш Евро 1988 и всеки ще ти спомене Марко ван Бастен и феноменалния му гол на финала срещу съветския вратар Ринат Дасаев, когото прехвърли с воле от малък ъгъл. „Ако трябва още десет пъти да опитам това изпълнение, едва ли ще вкарам и веднъж“, твърди самият Ван Бастен за попадението, обявявано многократно за най-красивото, отбелязвано някога на финал на голямо първенство. След него Ван Бастен беше вече легенда до деня, в който едва на 28 години – през 1995-а, заради ритниците на защитниците и грешките на лекарите беше принуден да сложи край на знаменитата си кариера.

Но всичко това едва ли щеше да се случи, ако ги нямаше втория кръг и мача с Англия. Това беше пък онзи ден, в който Марко ван Бастен стана номер едно в света. И предизвика поредица от драматични събития.

Но малко хронология. Дебютът на елегантния нападател е на 17 години през 1982-ра и може да бъде определен като мечтан. Влиза на терена в мач на Аякс, сменяйки идола си Йохан Кройф. След това вкарва гол. Кройф пък се превръща в негов ментор. Ван Бастен става национал на 18, като заедно с други младоци, между които Рууд Гулит и Роналд Куман, играе в „Чудото в Дъблин“. Това е мач, в който Холандия бие Ирландия с 3:2 и поставя началото на

поколението

на лалетата

което ще постигне единствената титла в историята на страната през 1988 г.

На Евро’88 Марко ван Бастен, който вече е футболист на Милан и шампион с червено-черните, може и да не играе. Той попада сред 22-мата на Ринус Михелс, но получава фланелката с номер 12, защото предпочитан избор са Джони Босман и Вим Кифт. Една от причините е, че през целия сезон Ван Бастен е бил контузен.

Той не очаква и да играе, пуши тайно цигари между тренировките, но след загубата от СССР с 0:1 в първия двубой селекционерът Михелс решава да заложи на него. Оранжевите са застрашени от отпадане в групата при поражение от Англия. Но пък победа с 3:1 изхвърля островитяните, а Ван Бастен се отчита с хеттрик.

Ефектът обаче е много по-сериозен. Той измества Рууд Гулит като най-добрия холандски футболист и циментира титулярното си място до последния мач. Първият му гол, при който получава топката от Гулит в наказателното поле, обръща се с финт и прави за срам Тони Адамс, се превръща в символ на това, което представлява типичният английски защитник, играещ за националния тим – тромав и глупав. Адамс признава това години по-късно в сензационната си автобиография „Пристрастен“, както и факта, че след този двубой е посегнал към чашката и се е превърнал в алкохолик. „Болеше адски много, макар че Ван Бастен беше най-добрият, срещу когото някога съм се изправял, но и щях да се изправя – пише Адамс. – Започнах да пия след този мач, но от друга страна, колкото и да звучи перверзно, беше безценен опит. Заредих се с амбиция да покажа, че съм по-добър, отколкото ме мислят“. Без Ван Бастен Тони Адамс можеше пак да стане алкохолик, но едва ли щеше да е толкова добър.

Англичаните изравняват през второто полувреме, но Ван Бастен

не е свършил

лекцията си

За 4 минути – от 71-ата до 75-ата, нанизва още два гола (с левия и десния крак) и изхвърля отбора на Боби Робсън от първенството.

На полуфинала предстои сблъсък с Германия и още един шедьовър – победен гол в 87-ата минута с невъзможно изпълнение. При това срещу един от най-добрите защитници в света Юрген Колер, с когото от онзи мач ще започне легендарно съперничество. Ван Бастен, падайки надясно, прекарва топката на левия си крак и нанася неспасяем за вратаря удар извън наказателното поле. Колер получава жестоки критики и също признава, че Ван Бастен му е помогнал да стане по-добър футболист. „Трябваше ми време да превъзмогна всичко – казва той в едно интервю. – Но си казах, че трябва да работя повече и с годините научих много заради този мач. Ван Бастен се оказа важен за мен и кариерата ми.“

Самият холандец се къпе в славата и подобрява репутацията, за да бъде смятан днес за може би най-елегантния нападател, раждал се някога. При него головете не се повтарят – вкарвал е всякак и отвсякъде. Отличава се и с особена арогантност, особено когато е ритан от защитниците. По време на едно дерби между Милан и Интер се обръща към бранителя на черно-сините Джузепе Бергоми. „Хей, Бергоми, не само, че не можеш да играеш футбол, но си и много грозен!“ „Може и така да е, но не съм във вестниците заради проблеми с жена ми“, отвръща се бранителят на Интер. „Да, това е така, защото си много грозен“. След мача Бергоми го удря в лицето.

Твърде скоро идва моментът, в който, облечен в кафяво сако и розова риза, Ван Бастен си взема сбогом с публиката на „Джузепе Меаца“. Треньорът му Капело се обръща с гръб към терена и плаче. Години по-късно Ван Бастен коментира случилото се, след като вижда телевизионните кадри: „Я, този можел и да плаче!“