Преди 45 години росонерите удържат 1:1 срещу „Юве на Балканите“

Теодор БОРИСОВ

Популярното футболно клише гласи, че класата си е класа и твърде често големите отбори успяват да измъкват максимума от ситуации, при които не се намират в най-доброто си състояние. Такъв е случаят с Милан, който през 1978 г. успява да елиминира Левски в турнира за Купата на УЕФА. По подобие на сблъсъка с Академик София 2 години по-рано, росонерите изпитват сериозни трудности в българската столица, но в крайна сметка измъкват равенство 1:1, което им помага да се класират напред.

След като елиминира Олимпиакос , Левски записва две шампионатни победи (5:0 у дома с Берое и 1:0 като гост на Локо Пд) и влиза със самочувствие в двубоите с Милан. В предишния сезон червено-черните са завършили четвърти в Серия А, но фактът, че водещият реализатор Алдо Малдера е с едва 8 гола, показва къде се коренят проблемите. Преди новия сезон са направени съществени промени – привлечени са халфовете Валтер де Веки (от Монца) и Валтер Новелино (от Перуджа), както и нападателят на Болоня Стефано Киоди. Точно преди гостуването в София миланският гранд прави изненадващо 0:0 като домакин на Асколи, а представянето на тима в Европа е неубедително. На старта играчите на Лидхолм си разменят по една победа с по 1:0 с Локомотив Кошице, което налага изпълнението на дузпи. След драма с 16 наказателни удара идва фаталният пропуск на Иржи Репик, който довежда до отпадането на чехословашкия представител.

В превюто си за срещата журналистите от „Гуерин спортиво“ Алесандро Асианчини и Винко Сале наричат Левски „Юве на Балканите“, като причината за това е, че тимът е толкова популярен в България, колкото Старата госпожа в Италия. Те не пропускат да подчертаят, че българите са

аматьори само на хартия

и повечето от тях освен апартамент и автомобил имат и свои вили. Обърнато е внимание дори на това, че освен с „Москвич“, „Лада“ и „Волга“ има и футболисти с „БМВ“ – всичко това играчите могат да си позволят със заплати от 200-300 лв. на месец. За двубоя в София италианците идват с делегация, включваща неколцина техни привърженици, които са предвождани от клубния президент Феличе Коломбо. Треньорът Лидхолм е много премерен в изказванията си, тъй като заелият се с разузнаването на Левски негов помощник Алваро Гаспарини го е предупредил, че това е много бърз и агресивен отбор, чиято сила е в колектива. В редиците на Левски липсват наказаният Панов, контузеният Николай Грънчаров и Руси Гочев, а Иван Вуцов решава да остави на пейката намиращия се в слаба форма Стефан Стайков за сметка на Томас Лафчис.

Близо 55 000 зрители на „Васил Левски“ трябва да преживеят бърз сблъсък с реалността още в 11-ата минута. Тогава центриране на Новелино намира непокрития Киоди, който с глава преодолява Лафчис, а според „Народен спорт“ при извеждането на асистента за попадението има „голямо съмнение за засада“. За щастие на сините те реагират веднага и още в следващата минута изравняват благодарение на отлично изпълнен пряк свободен удар от Антон Милков. Попадението, в комбинация с мощната подкрепа от трибуните, дава крила на левскарите и до почивката Ангел Станков, Воин Войнов и Йордан Йорданов–Пиката пропускат чисти ситуации. Срещу това гостите противопоставят класическата стратегия за подобни ситуации – накъсване на играта, продължително лежане, а и една тактическа смяна на Морини с Буриани.

На почивката Лидхолм заменя уморения ветеран Ривера с Роберто Антонели и целия ход на срещата се променя. Постепенно българите отпадат физически, а прибралите се отзад италианци не се стремят да атакуват. Срещата минава безпроблемно за съдията Ерих Линемайер, който получава висока оценка за изявите си. „Старата, класическа, италианска защита“, обобщава по най-добрия начин случилото се на терена „Ил Джорно“. Вестникът на Италианската комунистическа партия „Унита“ обяснимо

проявява симпатии
към българите

докато „Джорнале Нуово“ акцентира върху поредния конфликт между Ривера и журналистите. „Очаквам Милан да има трудни мигове в реванша, тъй като Левски е в състояние да се затвори добре в защита“, коментира пък журналистът Стефан Петров, който сътрудничи на „Гадзета дело спорт“.

В реванша на „Сан Сиро“ Милан залага на късметлийските си бели екипи и това се оказва добро решение. Попадения на Малдера, Бигон и Киоди оформят крайното 3:0 и росонерите без никакви затруднения се класират за следващата фаза. Там обаче нещата не се развиват според предварителните очаквания и тимът е елиминиран от Манчестър Сити с общ резултат 2:5. В края на сезона обаче Росонерите ликуват със своето юбилейно 10-о скудето и всички негативни неща са оставени в миналото. Левски пък печели златен дубъл, завършвайки на 3 точки пред ЦСКА в първенството и побеждавайки Берое с 4:1 във финала за Купата на Съветската армия.

Тук е моментът да отбележим един интересен момент относно съдията на реванша Джон Гордън. Шотландецът бива наказан в своята родина заради „неприемливо поведение“. Причината – заедно със своите помощници Роло Кайл и Дейвид Маккарти е приел подаръци на стойност 1000 паунда преди въпросния втори мач с Левски. Случката стига до кулоарите на УЕФА и ръководителите на европейския футбол решават да глобят Милан с 25 000 швейцарски франка. По-късно всички детайли излизат наяве – тримата съдии влизат в магазин за дрехи и купуват пуловери, ризи, панталони, чорапи и бельо за себе си и членовете на своите семейства. Когато отиват на касата, те опитват да платят с паунди, но касиерът отказва да приеме чуждестранната валута. Тогава директорът на връзките с обществеността на Милан Чезаре Кадео, който обикновено придружава чуждестранните делегации, плаща сметката им. При разпита той ще се оправдае, че е очаквал да получи парите си, когато шотландците в крайна сметка обменят своята валута, но това така и не се случва. А историята попада в дългия списък от случаи, в които италианците се оказват твърде гостоприемни към съдиите…