Полуфиналът на ЦСКА с Барса през 1989 г. преписа историята на каталунците и на българския футбол

Росен АНГЕЛОВ

Историците отдавна са установили, че когато крайната необходимост сграбчи обществото за гърлото, великите личности сами се появяват на сцената. Тази максима важи не само за живота на народите, но и във футбола. В подобни случаи невидимата ръка на съдбата нарежда пъзела на събитията, макар тяхната логика най-често да се откроява за невъоръженото око едва от дистанцията на времето. Същата невидима ръка може да провидим в жребия за полуфиналите от турнира за КНК през 1988/89, срещнал ЦСКА и Барселона. По онова време на „Армията“ с широки крачки нагоре върви великата генерация на Христо Стоичков, Любо Пенев и Емил Костадинов. С тях червените вече са се сдобили със статута на суперотбор за родните стандарти, чиято атомна атака може да помете всичко по пътя си. Зад граница имената им все още са малко или дори почти непознати, но за Ицо, Любо и Емо тепърва ще се говори.

Колкото до Барселона, гледано от София, каталунците са непоклатим колос, който влиза в полуфиналите от позицията на безспорен фаворит. На практика обаче на „Камп Ноу“ ситуацията е много далеч от пълната идилия. През април 1988 г. всички футболисти от първия отбор, без чужденците

вдигат бунт за пари

като ябълката на раздора са приходите от рекламите, имиджовите права и данъците, дължими за тях. Недоволните футболисти искат оставката на клубния президент Хосеп Луис Нунес. Моментът за атака е добре подбран. Нунес управлява Барса точно 10 години и за това време е спечелил само една титла в Ла Лига. Предстои му скоро да се яви на избори, а кандидатът на опозицията Сиксте Камбра набира популярност. Но Нунес не възнамерява да се дава без бой. Смазва бунта с желязна ръка. 13 футболисти са изгонени на минутата. След време той ще се отърве и от останалите. Пожалени са единствено титулярният вратар Андони Субисарета и капитанът Алесанко. Впоследствие Нунес се захваща и с Камбра, атакувайки го през основното обещание в предизборната му програма – да върне в клуба идола на Каталуня Йохан Кройф, но вече като треньор. По това време легендарният холандец е без работа, след като се е разделил с Аякс със скандал. За Нунес не е проблем да го убеди да подпише с него, а не да чака на обещанията на Камбра. Така Кройф акостира отново на „Камп Ноу“ и започва да гради нов отбор. Първата му работа е да забие централния нападател Гари Линекер на крилото. Това непоправимо разваля отношенията помежду им и Кройф трябва да търси нов човек, който да води атаката. А междувременно резултатите не са особени добри. В Европа проектът на Йохан почва да буксува още на осминафиналите, но все пак успява да излъже поляците от Лех Познан след дузпи. Когато обаче идва време за полуфинала с ЦСКА, вече е ясно, че в Ла Лига за Барса остават калъфките, а шампион отново ще е Реал М.

Не е ясно дали Кройф изобщо си е правил труда да разузнава армейците преди мача лично. Впоследствие се твърди, че той е хвърлил око на Стоичков още след срещите с Панатинайкос и Рода, но подобно нещо изглежда, ако не малко вероятно, то поне силно преувеличено. По принцип асистентът му Тони Брюинс Слот гледа видеозаписите на съперниците. Затова великият Йохан надали има съвсем ясна представа за Ицо преди директния му сблъсък с него в нощта на 4 април 1989 г. Впрочем, това е напълно разбираемо. Кройф е последният човек, който би тръгнал да се съобразява със съперника и да строи играта на своя отбор, изхождайки от неговите характеристики. Той има бетонни разбирания как трябва да се случват нещата и те не подлежат на корекция при никакви обстоятелства, дори от небето да валят камъни. Символ верую за него е 4-3-3, преливащо с 3-4-4. Конкретно в случая с ЦСКА, Барса излиза с трима защитници с презумпцията, че гостите ще се затворят и ще атакуват рядко. Впрочем в поведението на каталунците се прокрадва определено подценяване и дори високомерие. На официалната тренировка преди мача домакините дори не си правят труда да пуснат осветлението на „Камп Ноу“ с абсурдното обяснение, че човекът, който се грижа за него, в момента отсъства. Феновете също се отнасят с пренебрежение към съперника от България. Продадени са едва 27 000 билета и трибуните, чийто капацитет в онези дни надхвърля 100 000 места, изглеждат полупразни.

Още в 8-ата минута обаче

Стоичков наказва
тази надменност

след като получава пас зад изнесената напред защита на Кройф и от близо 40 метра прехвърля Субисарета – 1:0 за ЦСКА.

„Ей много дълга нива. Това бяха първите ми думи, когато видях терена на „Камп Ноу“ отблизо. Исках да внеса малко настроение в отбора, защото суперусловията в този клуб определено стъписаха нас, момчетата от Изтока. Но това ме зареди с още няколко волта амбиция. Нахъсах се сам за това как ще покажа на тези глезльовци, западняците, къде зимуват раците. Нямаше какво да губим от сблъсъка с мегафаворита Барса. При атаката за 0:1, когато се устремих сам напред, срещу мен излезе Субисарета. Усети обаче, че ще го изпреваря и започна да отстъпва назад с гръб към вратата. В този момент разбрах, че аз владея положението, и го прехвърлих. Гол на месеца в Европа, суперефектен“, описва този момент Камата в биографията си.

След това Барса натиска газта и до полувремето успява да обърне резултата чрез Линекер и Гийермо Амор, макар при второто попадение да остават съмнения за засада. Скоро след почивката Хосе Мари Бакеро увеличава аванса на каталунците до 3:1. Но това далеч не е краят. След час игра Емил Костадинов печели дузпа за армейците, която Стоичков хладнокръвно реализира. Барса обаче отново вдига оборотите и бележи за четвърти път. Точен е централният нападател Хулио Салинас. Веднага след това вратарят Илия Вълов отнася тежък удар в главата и е сменен принудително, но резервата Румен Апостолов успява да запази мрежата си суха в последния четвърт час.

След мача испанската преса най-после отдава дължимото на армейците.

„ЦСКА накара
екипа на Кройф
да страда“

пише авторитетният „Ел Паис“. В червения лагер обаче са самокритични. „Бяхме сигурни, че ще вкараме гол, но не очаквах четири в нашата врата. Жалко, че те бяха плод на наши груби индивидуални грешки“, съжалява треньорът Димитър Пенев.

Въпреки това двете попадения на чужд терен подхранват надеждите, че обратът на реванша е възможен. В ответния двубой по план в състава трябва да се завърне Любо Пенев, който пропуска първата среща заради натрупани картони. Уви, Ел Голеадор чупи пръст на тренировка и отпада и за мача в София, заедно с наказания Трифон Иванов. Но дори и без тях задачата сякаш не изглежда напълно неизпълнима, макар и да е адски трудна.

За съжаление, на „Васил Левски“ първи удря Барса. В 25-ата минута Гари Линекер се възползва от една неточност на Георги Димитров и открива резултата. Това до голяма степен предопределя крайния изход, но Стоичков не се предава. Още в самолета на връщане от първия мач той

се е хванал на бас,
че ще вкара
и във втория

и го прави с убийствено прецизен удар по диагонала. Разнася защитниците сякаш „движен от ядрен реактор“ според сполучливата метафора на „Народен спорт“. Успява да преодолее Субисарета и в още една ситуация, принуждавайки Алойзио със сетни сили да чисти от голлинията. Не спира да се бори дори когато Амор вкарва за 1:2. В крайна сметка ЦСКА губи и този мач, но Ицо е спечелил своя. След година той отново ще стъпи на „Камп Ноу“, но вече с екипа на Барса, за да пренапише съдбата си, а с нея и историята на българския футбол.