На днешния ден (13 ноември) през 1966 г. България със слависти и отритнати гази Норвегия в похода си към четвъртфиналите на европейското

Любомир СЕРАФИМОВ

„Или се връщаш в Левски, или ще гледаш националния отбор през крив макарон!” Ултиматумът поставя не кой да е, а вездесъщият шеф на футбола в България през 60-те години на миналия век Недялко Донски, известен като болен фен на сините, към Никола Цанев, който ще остане във фолклора на голямото червено-синьо противопоставяне с крилатия лаф: „Бях юноша в Левски и мъж в ЦСКА”. Наместникът на управляващата партия БКП коли и беси в А отбора и не е трудно да изпълни заканата си в период, в който националните селекционери са в ролята на пионки за силните на деня.

Цането блести в ЦСКА, но вратите на представителния ни тим са затръшнати за него. А какво е изпуснала футболна България от липсата му в стартовата единайсеторка се вижда в мач, с който започваме похода към четвъртфиналите на третото европейското първенство, изиграно в периода 1966-1968 г. В него бием Норвегия с 4:2 у дома, а наставникът Добромир Ташков, поел А отбора

след фиаското ни на финалите

на световния шампионат в Англия, прави малка революция. В отсъствието на контузения Георги Аспарухов-Гунди (по тази причина липсва и Димитър Якимов-Митата) решава смело да заложи в нападението на Петър Жеков, тогава още в Берое, и на отритнатия Никола Цанев. „Бях сигурен в тези юнаци – спомня си Ташков години по-късно. – Двамата играха много зряло тактически”. И добавя многозначително: „Радвах се, че приеха моето разбиране за атака”. Без да уточнява дали има предвид тогавашните шефове на футбола ни, с които несъмнено е водил тежка битка зад кулисите, за да наложи своето виждане кого да избере…

На терена триумфът на специалиста над бюрократите с клубни пристрастия е пълен – още до почивката дуото в нападение се развихря срещу скандинавците. Цането бележи 2 гола, а с попадение се отчита и Жеката. 3:0 за едно полувреме предопределя развоя, въпреки отпускането в нашите редици през втората част, довело и до автогол на капитана Борис Гаганелов. За 26-годишния техничар Цанев, нижещ гол след гол на „Армията”, кой от кой по-красив и важен, това е едва седма поява с националната фланелка, уви, и предпоследна преди преждевременно да бъде изпратен в „пенсия”.

Мирко, както е известен навремето селекционерът ни, е голямо име във футбола. В онзи момент Ташков съвместява поста в националния с този в Славия, чиято клубна легенда е бившият централен нападател, а месеци по-късно след успеха над Норвегия

ще изведе белите до
полуфинала за КНК

срещу шотландския Рейнджърс. Съвсем логично срещу скандинавците той се обляга на гръбнак от футболисти на своя клубен тим – на вратата е Симеон Симеонов-Мони, на двата бека в отбраната са Александър Шаламанов-Шами и Стоян Алексиев-Стойката, в средата на игрището действа Иван Давидов, а в по-предни позиции на Жеков и Цанев помага Александър Василев-Чоко. Петима слависти в единайсеторката на България, облечена в онзи дъждовен ноемврийски ден от глава до пети в бели екипи – това никога повече няма да се повтори.

Добромир Ташков не е сред послушковците и плаща скъпо с мястото си на треньор на първата звездна генерация на футбола ни, която ще ни изведе до първото място в квалификационната група без загуба в шестте двубоя с голям точков аванс пред португалците, бронзови медалисти от първенството на планетата в Англия през 1966 г. с голямата звезда на световния футбол Еузебио в редиците си, и после до епични четвъртфинални сблъсъци с бъдещия еврошампион Италия. Но вече с друг предводител – Стефан Божков-Стевето. ”Мачът с норвежците бе в края на годината. В началото на следващата 1967-а си подадох оставката, защото

имаше задкулисни действия

на мои колеги и на ръководители на федерацията – разказва Ташков. – Моите разбирания за подготовка на националния отбор и неговото изграждане коренно се разминаваха с техните. Пуснаха интригуваща клюка – бил съм с труден характер, не съм смеел да поема отговорност, колеблив, дори страхлив и още, още… Като официални мотиви, разбира се, изтъкнаха съвсем други – моята ангажираност със Славия”. И добавя за свой разговор с предшественика си в А отбора, треньорското светило Рудолф Витлачил, на чаша кампари по време на световното в Англия: „Той ми каза – Ташков, ти никога няма да бъдеш треньор на националния тим с твоя манталитет и разбирания с тия ръководители, които имате”! За „професионализма” им говори и един куриозен факт – победа над Норвегия можеше въобще да няма, защото броени минути преди началния съдийски сигнал националите ни са още без… футболни обувки – ваксаджията, натоварен да ги донесе в чувал, закъсал с трамвая в локвите по улиците на София.

ЕВРОКВАЛИФИКАЦИЯ
13 ноември 1966 г.
„Васил Левски” 35 611
БЪЛГАРИЯ 4:2 НОРВЕГИЯ
Симеон Симеонов, Александър Шаламанов, Борис Гаганелов (к), Стоян Алексиев, Добромир Жечев, Иван Давидов, Динко Дерменджиев, Димитър Пенев, Петър Жеков, Никола Цанев, Александър Василев
Добромир Ташков
Киел Касперсен, Роар Йохансен, Арне Педерсен (к), Фин Торсен, Арилд Матисен, Тригве Борньо, Бьорн Борген, Пер Кристоферсен, Харалд Берг, Олав Нилсен, Киетил Хасунд
Рагнар Ларсен
Голмайстори: 1:0 Н. Цанев 18, 2:0 П. Жеков 42, 3:0 Н. Цанев 43, 3:1 Б. Гаганелов 59-авт., 4:1 П. Жеков 85, 4:2 Хасунд 86
Съдия: Музафер Сарван (Тур)