Нямах време да отговоря на всички поздравления, заяви селекционерът на европейските шампиони

Отличието е от стерлингово сребро. Високо е 60 см и тежи 8 кг. Носи името на Анри Делоне и е изработено в Лондон, в бижутерския магазин Asprey. Това е европейската купа, трофей с два живота. Първият е до 2004 г. (42 см и 6 кг). Вдъхновен е от скулптура в Националния археологически музей на Атина. Вторият, настоящият, е направен въз основа на първия и от последните 5 турнира цели 3 пъти се е озовал в ръцете на испанския капитан. Сякаш има магнит. 8 килограма радост! А Луис де ла Фуенте е четвъртият испански треньор, който го печели. Той го донесе в редакцията на „Марка“, идвайки за интервю.

MARCA

Луис, как чувства треньорът на европейския шампион?
– С емоция и благодарност към цяла Испания. С гордост от постигнатото и как е постигнато. Ключът към успеха е това, което винаги казвам – работа, работа и продължаване на работата. Без този дух в целия екип нямаше да е възможно да го постигнем. Но сега искаме повече. Все още можем да се подобряваме и да растем.
Вече забелязвате ли промяна, когато излизате навън?
– Винаги съм се чувствал много признат. Където и да отидох, се отнасяха добре с мен. Получавайки поздравления, забелязвам, че хората също участват и са съпричастни към нашето постижение. Имено това ценя най-много. Обичам да сравнявам духа с онзи от световното през 2010-а. Най-голямото удовлетворение е да виждам народа щастлив и горд от постигнатото.
Докато бяхте в Германия, усещахте ли еуфорията, която провокирахте тук?
– Не. Бяхме концентрирани в работата, в турнира и във футбола. Бяхме като изолирани в балон. Да, получавахме информация, но нямаше как да си го представим в действителност. Идваха клипчета. Но ние не знаехме какво се случва.
Наистина ли Луис де ла Фуенте е същият днес, какъвто и преди 2 седмици, месец или година?
– Напълно. Същността не се променя. Същият съм, както винаги. Не бягам от процеса да бъда по-добър професионалист и преди всичко по-добър човек. Опитвам да следвам съвета на Майка Тереза от Калкута: „Не позволявайте на никой, който дойде при вас, да си тръгне, без да е станал поне малко по-добър”. Опитвам го всеки ден.
Някога почувствахте ли се наранен от съмненията или казаното по ваш адрес?
– Аз, за съжаление, трябваше да спра да слушам, да виждам и да чета всичко, което се коментира. Дойде момент, в който си казах, че не мога да следя това. Затова се концентрирах само върху хубавите неща. Останалото не ме засяга по никакъв начин. Ако взема решение, което смятам, че е правилно, тогава продължавам напред.
Кога осъзнахте, че можете да спечелите еврокупата?
– Още от първия момент. Постарах се да стигне до играчите. Не говоря за победа или не, защото е много сложно. Но трябваше да се чувстваме като кандидати, които не отстъпват по нищо на другите.
Испания оцеля няколко пъти в деликатни моменти…
– Защото това е екип! Едно постижение не е голямо, ако е постигнато без страдание. Това е смисълът на спорта. Когато играеш срещу Германия, Франция или Англия, няма как да не изпадаш в деликатни моменти! Но това са процеси, които преодоляваш, ако искаш да станеш шампион.
Само Германия ли успя да надиграе Испания?
– Това нещо може да се случи. Мачът се разви по такъв начин, че те губеха в резултата, бяха домакини и времето изтичаше. Знаехме, че ще ни накарат да страдаме, но като цяло създадохме усещане за контрол. И че винаги играем това, което трябва да се играе. Демонстрирахме зрялост.
Вие сте изключителен случай, защото сте спечелили повече финални фази, отколкото сте загубили…
– Това е вярно, ако говорим за финалните фази, за които сме се класирали. Но ако анализирате всички години, спортистът винаги е губил повече, отколкото е печелил. Това е така. Но поражението не е драма, а част от спорта.
Мислите ли вече за септември, какво предстои?
– Да, да, да. Това е прекрасното на нашата професия. Когато си футболист, успехите траят по-дълго. Но като треньор, щом свърши един мач, вече мислиш за следващия. Веднага когато мина празненството, започнахме да планираме за лятото. Това никога не спира, но сме щастливи, наслаждавайки се на работата си.
Говорихте ли много с Мората?
– Да, той е капитан за пример. За всички и във всичко. Перфектният капитан.
Ще остане ли в националния?
– Надяваме се и го искаме. Сега той ще играе в Милан и ще се наслади на още едно фантастично изживяване. Но ние също се нуждаем от него, защото е страхотен футболист. Простете, че обобщавам, но той бе малтретиран от всички страни. Сякаш не се признава голямата му професионална стойност. Показателите му са на световна звезда. Може би трябва да мине време, за да осъзнаем колко е голям.
Може ли Испания да изживее още един златен цикъл?
– Не искам да казвам, че е невъзможно, защото виждаме как се чупят рекорди и проклятията свършват… Но да печелиш е толкова трудно! Понякога е успех дори да си в състояние да се доближиш до него.
Ядрото на отбора е такова, че Испания ще бъде в пълен състав за Мондиал 2026 плюс играчи като Балде и Гави…
– Създадохме фантастичен колектив. Забравихте Йереми Пино, Марко Асенсио… Има още, които могат да бъдат с нас. Бъдещето на Испания предрича големи успехи. Изобщо не е тема, че разполагаме с много добри футболисти. Никоя друга държава не притежава такъв материал, а това ни приканва да мислим, че бъдещето е прекрасно. Разбира се, няма как да печелиш винаги, но важното е да бъдеш подготвен. И ние ще бъдем!
Казахте Асенсио… Да го оставите извън състава ли беше най-болезненото?
– Изпитвам специална признателност към него. А също и Мерино, Унай Симон, Родри… Работим заедно с тях от 2015-а, спечелихме европейски титли за юноши до 19 г., младежи за 21 г., медал от олимпиада, Лига на нациите… Марко започна пътуването с мен още от самото начало. Имам огромна привързаност към него, но той и останалите трябва да разберат, че конкуренцията е голяма и колективът има предимство пред индивида. Знам, че Асенсио го боли, че не е тук. Но вратите за него са отворени.
Карвахал целуна Ямал… Това ли е примерът, че Испания е повече от отбор?
– Разбира се. Ние живяхме като голямо семейство. Семето бе посято още в Лигата на нациите, след това при 7:1 в Тбилиси над Грузия в квалификациите. Контузията на Гави през ноември ни сплоти. Видяхме, че сме наистина обединени. Гордост е да видя, че някои играчи дори заминаха заедно на почивка.
Колко поздравление получихте?
– Повече от 3000. Дори нямах време да отговоря на всички.