Загубихме авторитета си само за 30 минути срещу Германия, признава селекционерът на европейските шампиони

Сид ЛОУ, GUARDIAN

Луис де ла Фуенте седи в малък, незабележим бял офис на втория етаж в тих ъгъл от централата на Испанската футболна федерация в Лас Росас, докато обсъждаме качествата, които сякаш се търсят от треньорите в наши дни. „Неприятен, груб, неуважителен, арогантен… Изглежда, че това е начинът, по който могат да те вземат под внимание. Не знам какво е, но ако отговаряте на тези характеристики, казват, че имате „харизма“. Е, тогава аз не искам харизма. В Испания ние показахме, че да си нормален също може да носи успехи.“

Неговата история е на човек, който на 61 години пое отбора на Испания. Бивш краен защитник в Билбао и Севиля, описван като тих, дискретен, непознат, дори анонимен. Първоначално изглеждаше, че се чувства неудобно на публични места, но по време на разговор е топъл, ентусиазиран и е приятна компания. Всъщност точно това – харизматичен. За което обаче не му е нужен опит на елитно ниво. Единствената работа на Де ла Фуенте като старши на мъже бяха 11 мача в третото ниво, и то десетилетие по-рано. Но се оказа, че този е начинът на Испания работи.

И това, което имаше, бяха кадърни играчи, а той го знаеше по-добре от всеки друг. Мнозина дори не подозираха колко добри са всъщност. Но Луис се присъединява към федерацията през 2013-а и е интегриран в успешна структура, създадена още в края на 90-те от Иняки Саес. „Това не е случайност, а контролиран процес, датиращ от много години и базиран върху идея – споделя Де ла Фуенте. – Тук съм от почти 12 години, Санти Дения (треньорът на младежите) от малко повече”.

Преди да спечели титлата на Евро 2024, Луис извежда младите фурии до континентална титла за 19-годишни и 21-годишни, както и сребърен олимпийски медал. Подобно на Гарет Саутгейт (Англия) и Лионел Скалони (Аржентина), той също е лансиран отвътре, но същото важи за някои от играчите му, защото петима от състава, спечелил Евро 2024, покориха и първенството за младежи до 21 години през 2019-а.

„Когато ме направиха селекционер, казах точно това, че

имам предимството
да познавам играчите

и това ни позволи да заложим на бъдещето. Тъжното е, че чак сега хората оцениха Дани Олмо. Не помнят ли кой беше той преди четири години? Или Фабиан Руис? Марк Кукурея? Хората сякаш не знаеха кои са нашите играчи. Това е драмата. Не за нас, а за тях… Къде гледахте и защо не ги виждахте?”, пита треньорът.

Европейските шампиони се превърнаха във вълнуващ и динамичен отбор, в който Ламин Ямал и Нико Уилямс са символите на една „Нова Испания”, която по думите на селекционера „укрепва обществото, културата и е бъдещето“. Във финала срещу Англия бяха подредени 10 полеви играчи от 10 различни клуба, а съставът, записал 7 победи от 7 мача, мина по пътя си през четири страни, които са ставали световни шампиони (Италия, Германия, Франция, Англия). Нито един турнирен тим не е бил толкова доминиращ и толкова явно превъзхождащ. И все пак техният успех бе неочакван и участието им посрещнато първоначално с песимизъм, поне отвън.

„Трудно беше да си представим и дори да мечтаем да спечелим всеки мач срещу съперници от такъв мащаб, но ние опростихме нещата. Фразата „мач за мач“ е измислена много отдавна и ние преминавахме препятствията едно по едно. Трябваше да премахнем драмата от понятията „победа“ и „загуба“, защото понякога всичко е каприз на съдбата. Но нашето убеждение беше, че ние сме там, за да победим и да достигнем до лимита си”, казва Де ла Фуенте.

„Когато се отдаваш изцяло на едно нещо, никога не се проваляш – продължава той. – Не чета, не слушам и не виждам.

Това ми носи
спокойствие

и психическо здраве. Но изолацията не е акт на страхливост или невежество. Нищо такова. Просто това, което не ми помага, не ми трябва. Лошите неща? Можете да ги запазите. Вътрешно бяхме убедени. Ами отвън? Това е невъзможно да го контролираме, така че няма никакво значение”.

Испания показа поразителна увереност дори когато Англия поведе на финала. И фуриите спокойно възвърнаха авторитета си. „Същото беше и срещу останалите отбори с изключение само на половин час срещу Германия. Мачът с Италия в началото го броя за ключов, защото от гледна точка на морала го почувствахме, че сякаш сме спечелили с 4:0. Беше като удряне по масата с вика: „Ето ни“. Това ни даде увереност и ни укрепи. Отборите с талант като този имат нужда именно от увереност, за да направят следващата крачка”, разкрива селекционерът.

„Не можеш да очакваш да се състезаваш срещу Германия, Франция и Англия и да не бъдеш притиснат до краен предел – продължава той. – Но ние винаги се възстановявахме и винаги бяхме убедени. Знаехме какво трябва да направим. А и е по-лесно, когато имаш добри играчи. Винаги следваме идея, технически и тактически подход, но повярвайте ми, че преди всичко е водещ техният талант. Искахме да бъдем по-гъвкави, а не да налагаме, защото налагането би било грешка и нещо арогантно, ограничаващо качествата на играчите. Тогава грешката нямаше да е на футболистите, а моя. А вярата в младите играчи е убеждение. Формирал съм се в такива клубове като Севиля и Билбао, за да знам, че когато видиш талант, трябва просто да разчиташ на него, без значение колко е млад”.

Но Ямал е не просто млад. Той бе само на 16 години! „Докоснат е от Божията сила. Има играчи, които са различни и не искам да влизам в сравнения, но разполагат с нещо, което отличава футболните гении”, сигурен е Де ла Фуенте, но все пак няма как да избяга от обучителната роля на по-възрастния. Ламин пристига в Германия с домашни за писане и изпити, на които трябваше да се яви, за да завърши училище. „Да, няма как да се загърби фактът, че той бе дете само на 16. Когато играчите излизаха навън да ядат, той не можеше, защото беше непълнолетен. Някой с отговорност трябваше да остане в хотела и да се грижи за него. Има родителски разрешения, но още повече отговорност към обществото. Така че има някои неудобства да си млад”, признава селекционерът, който си поделя лидерската роля в отбора с играчи като Дани Карвахал, Родри и Алваро Мората.

„Алваро изглежда крехък, но е твърд човек, който е преодолял нещо, което другите не биха могли. Един ден може би ще обясни какво е, но показва голяма сила. Ние сме много близки, нещо повече от треньор и играч. Футболистите

имат нужда
от подкрепа

когато им казваш: „Тук съм за теб”. Трябва да нормализираме играчите и това не е слабост. Както казах, не съм съгласен, че трябва да си арогантен, за да си харизматичен”, добавя Луис де ла Фуенте.

А дали Родри е треньор? „Да”, отговаря селекционерът с усмивка. „Тази позиция е ключова, а с Родри и Зубименди разполагам с най-добрите централни халфове в света. Родри е компютър. Двамата с Карвахал си спечелиха правото да претендират за „Златната топка”. Ако не ги вземат под внимание, ще бъде голяма несправедливост, защото са направили повече от достатъчно”, завършва той, отправяйки се към следващата цел в Лигата на нациите. Турнир, който испанците вече спечелиха под негово ръководство.