Владимир ПАМУКОВ, Боян БОЙЧЕВ / в. „Труд“

Според много почитатели на футбола, Марадона е най-великият, който е играл тази игра – гениален и също толкова ексцентричен. Той е обожествяван от няколко поколения футболни фенове. В негова чест хора от цял свят пеят песни, правят филми, пишат статии и книги… Появата му навсякъде по света не спира да предизвиква еуфория. Той е Диего Армандо Марадона! Екипът на „Труд“ на световното в Бразилия получи шанса да се срещне с Дон Диего. В интервюто гениалният аржентинец говори за Мондиал 2014, за ФИФА, Меси и България.

– Какво ви харесва и какво не на световното първенство досега, сеньор Марадона?

– Допадат ми много голове, защото те са моята слабост. Не си спомням толкова открит футбол на световни финали. Мачовете са динамични и зрелищни, а защитната игра е поставена в ъгъла. Идва обаче едно „но“, защото не ми харесва организацията – стадионите не са напълно завършени и това създава проблеми.

– Хората във ФИФА не са ви любимци. Защо?

– Винаги съм защитавал интересите на футболистите и така ще бъде, докато съм жив. ФИФА продължава да гледа на играчите като на черноработници, които са длъжни да служат на организацията. Правят си първенства, където си искат. Не искат и да чуят мнението на никого за часова разлика, за климат и за още куп детайли. ФИФА се интересува единствено колко пари ще събере от спонсори и телевизии. И стана абсолютно ясно на всички, че в тази организация повече от футбола обичат задкулисните игри.

– От какво негодувате конкретно на Мондиала?

– ФИФА не си държи на думата. И ако не се смени мисленето на управляващите, ще помоля всички мои колеги да се съберем и да излезем на протест. Защо поискаха седем души от Коста Рика да отидат на допинг контрол след мача с Италия. Къде го има това? Все едно казват, че има нещо нередно в победата на Коста Рика. Наказанието на Луис Суарес също е абсурдно. Вината си е вина, но как можеш да забраниш на футболист да тренира.

– Какви са спомените ви от България?

– Няма да забравя Световното в Мексико през 1986 г. Там играхме с вас и победихме с 2:0, вкарах и гол. Но беше много тежко. Помня всяка минута от този Мондиал. Най-добрата България, разбира се, беше с моя приятел Христо Стоичков през 1994 г. И не беше само той. Бяхте голяма банда – двамата халфове си спомням – единия без коса, другия с голяма коса (б.а. – Лечков и Балъков – подсказваме веднага). Да, помня, да. Лечков и Балъков. Имаше и един страшен защитник с брада (б.а. – Трифон Иванов – пак се намесваме). Точно, игра и в Испания, нали? Сега не следя отблизо българския футбол. Явно е, че нямате силно поколение като това в Щатите. Не съм чул за силен български клуб или играч. Явно сега нещо не правите както трябва.

– Кога ще дойде в България?

– Когато Христо ме покани. Обичам го както него, така и цялата му фамилия – Марияна, Мика и Христина. Свързвам България най-вече с Христо. Неслучайно той беше до мен на моя бенефис. Сега съм повече време в Дубай, наблизо съм до Европа и е възможно да дойде да видя България.

– Знаете ли, че българин беше страничен съдия на стадион „Ацтека“ на четвъртфинала Аржентина – Англия (2:1) през 1986-а (б.а. – страничният рефер Богдан Дочев не видя, че Марадона вкара с ръка на Питър Шилтън)?

– Разбира се, знам, как да не знам. Оттогава всички българи сте мои амигос! Ако можех, щях да кажа на този съдия: “Да си жив и здрав, амиго!” Обичам България, предайте от мен поздрави и целувки.

– Тежат ли на Лео Меси сравненията с вас?

– Оставете Меси да играе футбол. Няма човек на света, който да не знае колко много може той. Заслужи да има четири „Златни топки“. Меси няма да стане по-велик или по-слаб, ако не вдигне купата на световното. От него се иска само да играе на макс, да играе както може и да не се притеснява от критиците. Тях винаги ще ги има. Както вече го има и неговото величие за историята.

– Колко истински приятели има днес Диего Марадона?

– Когато бях футболист, със сигурност не можех да ги преброя. Всички ми се пишеха близки и верни. А днес? Днес започвам да броя и ми остават пръсти на ръцете. Но не се оплаквам. Аз съм от любимите деца на съдбата. Пожелавам ви и на вас да сте щастливи. Адиос.