Теодор БОРИСОВ

Последните 7 години в сръбския футбол минават изцяло под диктовката на Цървена звезда, която се намира в най-бляскавия откъм трофеи период в славната си история. Годините, в които Партизан доминираше в западната съседка, изглеждат безвъзвратно отминали, а почти изравненият брой отличия и успехи във вечното дерби бяха безмилостно изтрити от статистическите справочници.

За последно Звезда загуби битка за шампионската титла през 2017 г., когато въпреки преднината си от редовния сезон позволи на Партизан да го изпревари с 3 точки, а в комбинация с това да ги победи с 1:0 и във финала за националната купа. Проблемите за черно-белите започват веднага след края на кампанията, когато треньорът Марко Николич напуска, за да поеме унгарския Видеотон (днес Фехервар) и бива заменен от Мирослав Джукич. По същото време на улица „Лютице Богдана“ 2 е взет Владан Милоевич, който за последно е водил Паниониос. В хода на лятото са направени няколко ключови трансфера – от Лудогорец е взет вратарят Милан Борян, атаката е подсилена с Александър Пешич от Тулуза и Ричмънд Боаки от Латина, а под наем от Рома идва крилото Неманя Радонич. Макар и да не блестят с изключителен футбол, звездашите успяват да се класират в групова фаза на евротурнир за пръв път от десетилетие, елиминирайки последователно Флориана, Иртиш, Спарта и ФК Краснодар. Чудесата не спират и сръбският тим заема второ място в група с Арсенал, Кьолн и БАТЕ Борисов, завършвайки 0:0 на „Емирейтс“. Така белградските вечни съперници стигат до елиминационната фаза на Лига Европа в комплект, но там Звезда отпада от ЦСКА Москва с минималния общ резултат 0:1, докато Партизан е изхвърлен от Виктория Пилзен. В хода на сезона се оказва, че играчите на Милоевич са

по-подготвени за
дългия маратон

във вътрешното първенство и в крайна сметка го печелят със смазваща преднина от 18 точки. Решително в битката за титлата се оказва привличането на нападателя на Олимпиакос Бен Набуан през зимата, което накланя везните в полза на еврошампионите от 1991 г.

Началото на доминацията на Звезда съвпада и с момента, в който Александър Вучич е избран за президент на Сърбия. Заемащият преди това премиерския пост политик никога не е крил пристрастията си към тима, което е едно от обясненията за бързия начин, по който милионните дългове започват да се топят като пролетен сняг. Селекцията за атака на Шампионската лига е с променлив успех – докато Милош Дегенек се утвърждава като основен стълб в отбрана, Лоренцо Ебесилио разочарова, а Джонатан Кафу не успява да повтори доброто си представяне с екипа на Лудогорец от 2016 г. Въпреки това играчите на Милоевич правят немислимото и след 0:0 у дома и 2:2 като гости елиминират австрийския Залцбург и за пръв път влизат в групите на Шампионската лига. Специално за груповата фаза стига и може би най-класният играч в новата история на клуба – бившият немски национал Марко Марин, привлечен от Олимпиакос. В Лигата на богатите Звезда остава последна в група с ПСЖ, Ливърпул и Наполи, но и до днес се помни домакинският успех с 2:0 над мърсисайдци, дошъл след 2 гола на Милан Павков и асистенции на Марин. И докато на „Райко Митич“ пеят „Хей, Павков, скочи и вкарай с глава“ по мелодията на Mambo Italiano, вътрешното първенство се превръща в досадна формалност и преднината от 12 точки пред Раднички Ниш го показва. Загубата с 0:1 на финала за националната купа от Партизан е като утешителна награда за съперника преди нов сезон на доминация.

През лятото на 2019 г. Цървена звезда отново достига по

чудотворен начин

до групите на ШЛ, елиминирайки ФК Копенхаген с дузпи и Йънг Бойс с гол на чужд терен, макар видимо да отстъпва и на двата съперника. Този път разликата в класите в групата е голяма, за което свидетелстват загубите с 0:4 от Тотнъм и 0:6 от Байерн у дома. Като се добави и поражението с 0:2 в есенното дерби с Партизан, изглежда обяснимо, че Владан Милоевич бива сменен с Деян Станкович. За Деки това е първи ангажимент като старши треньор, но той разполага с достатъчно качествени играчи, с които успява да си върне първото място и в края на сезона печели с 14 точки аванс пред Партизан.

Белязаният от пандемията сезон 2020/21 ясно показва, че тенденцията пред Цървена звезда е да не оставя шансове на конкуренцията и по този начин титлата е спечелена с рекордните 108 точки. До голяма степен успехът нагарча след отпадането в квалификациите за ШЛ от Омония след дузпи, но то е компенсирано от пробив в Лига Европа. Привличането на опитни играчи като австрийския национал Александър Драгович и халфа Ненад Кръстичич през лятото на 2021 г. пък е заявка за ново класиране в Шампионска лига, но шокиращо Звезда е елиминирана от Шериф Тираспол. Сръбският гранд все пак печели своята група в Лига Европа, на дъното на която остава Лудогорец, но веднага след това е елиминиран от Рейнджърс. Шокиращо или не, играчите на Деян Станкович не успяват да спечелят нито един от двата си мача в редовния сезон срещу Радник Сурдулица и водят непримирима борба в плейофите с Партизан, като в крайна сметка титлата е завоювана с актив от 100 точки, 2 повече от големия съперник. Победата с 2:1 на финала за националната купа ясно показва кой кара влака и доминацията на тима изглежда безкрайна.

С леки

признаци на
нестабилност

стартира сезон 2022/23, след като тимът се проваля в квалификациите за ШЛ срещу Макаби Хайфа и тимът е поет от бившия помощник на Станкович – Милош Милоевич. Макар да записва внушителните 11 равенства в хода на сезона, Звезда в крайна сметка печели титлата с 22 точки пред ТСЦ Бачка Топола, а големият съперник е едва четвърти. Ръководството решава да пробва с високопрофилно име като израелския специалист Барак Бахар през следващия сезон, в който тимът вече има директно място в групите на Лигата на богатите. Експериментът се оказва крайно неуспешен – последно място с 1 точка в ШЛ и есенна титла за Партизан в сръбското първенство. Завръщането на човека, с когото започва всичко – Владан Милоевич (за последно водил Аполон Лимасол), се оказва от ключово значение и седмата поредна титла е спечелена. Към днешна дата краят на тази доминация не се вижда, като тя може да се определи като продукт на добра селекционна политика, отлични европейски резултати и благоприятна политическа обстановка.