Три седмици след като елиминира Карлос Алкарас в Шанхай, Григор Димитров победи и третия в света Данийл Медведев. Той говори специално за бойния дух, който отново ни показва и с който се прочу в началото на кариерата си.

Кентен МОЙНЕ, L`Equipe

Четвъртият в света Холгер Руне в Пекин, вторият Карлос Алкарас в Шанхай и сега третият Данийл Медведев тук в Париж. За един месец три победи над Топ 5. Това ли е големият завършек на сезона, към който се стремяхте?

– Всеки спортист живее точно за тези моменти. Не само заради резултатите, но и заради начина, по който се чувства на терена. Този завършек е плод на изминалите години, които съм на корта. По време на кариерата си имах много възходи и падения, добри и лоши години. Сега имам чувството, че мога да прогресирам още. Точно това ме кара да се вълнувам и да се чувствам щастлив. И ми дава надеждата, че предстоящите години ще бъдат още по-добри. Останалото е въпрос на постоянство и се надявам, че тялото ми ще издържи. Няма какво да доказвам на никого. Това е моя битка. Имаше години, в които съм правил определени неща, за да се докажа, да спечеля нещо или да победя някого конкретно. Сега вече правя всичко заради мен самия.

Споменахте за възходи и падения. Имало ли е вътрешни сътресения?

– Твърде често. Преживял съм доста моменти на съмнения. Все пак съм човек. Преминах през години, в които съм имал доста турбуленция. Възходите бяха наистина огромни, но и паденията бяха също толкова тежки. Научих се да приемам нещата по-кротко. Няма много време за празненства на големите победи, нито пък такова за униние след тежките загуби. Успях да изградя един баланс. Но преминах през моменти, в които се чудех „мога ли да започна от нулата? Мога ли да продължа да играя изобщо?“. Когато паднах до 80-о място в света (78 през август 2019), дори мислех да спра с тениса за известно време. Имал съм моменти в кариерата си, когато съм се чувствал невероятно зле. Една от силите ми обаче е това, че успявам да се събера. Човек трябва да е способен да се бори с тези психически кризи.

Какво имате предвид?

– Тенисът е един от най-самотните спортове в света. Когато играта не ти върви и имаш проблеми, ти се иска да се изпариш. Когато минаваш от другата страна на корта, си сам. Когато играеш, си сам. Когато вземаш решения, си сам. Това е трудно. И ако си в криза, става още по-тежко. Затова трябва да намериш баланса. Може да стане чрез работа с психолог, или пък да е плод на правилно хранене, спане и почивка. Аз съм някъде по средата. Устроен съм просто, не спирам да работя върху себе си и да искам да се развивам във всяко отношение. Знам кое, как влияе върху представянето ми. Дали е дълга разходка, приятен разговор, да отида да видя близък. Има начини, по които разпускам. Но разговорът с вътрешното аз е много важен. В момента се чувствам добре в кожата си.

Защо не се получаваше преди?

– В началото бяха тези неспирни сравнения с Роджър (Федерер). В един момент си казах „стоп, стига толкова“. Но това ми помогна и да постигна някои неща. Хората казваха – трябва да постигне това или онова. Но спрях и се замислих – изградих ли име? Абсолютно. Имам ли добра кариера? Смятам, че да. Можех ли да постигна повече? Без съмнение. Често чувам: „Ако играеше в друг период, а не на Голямата тройка“. Знаете ли какво? Обожавам факта, че съм част от този период. Изправял съм се срещу всеки от тях и съм ги побеждавал. Разбира се, те са ме били десет пъти повече и спечелиха повече титли. Но също така аз съм бил част от този исторически момент за тениса, може би най-хубавите години, които този спорт е познавал. И не съм приключил. Трябва да остана търпелив и да извличам максимума от възможностите. Останалото ще се случи.