Димитър Пенев винаги се е славел като колоритен събеседник, а в това се убеди и екип на румънското издание „Проспорт“ през юни миналата година.

Съседите пристигнаха в София за среща с Пената, който за пореден път „оправда очакванията“. Мястото на разговора бе клубният музей на ЦСКА, а темите – максимално широки.

„На юг от Дунава Димитър Пенев е „двойник“ на Ангел Йорданеску. Двамата поведоха Златните поколения на България и Румъния на Мондиал 1994 , където съседите завършиха по-напред от нас, на 4-то място. Той е на 77 години, четири години по-възрастен от Генерала, и не изглежда толкова добре като Иорданеску. Той е леко прегърбен, говори припряно, бързо се уморява и паметта му изиграва шеги. Въпреки това не забравя да прикрие грешките си с шега или усмивка. Има специален кът в музея на ЦСКА София. Клуб, където Пенев е икона. Тук повече от час си говорим за световните първенства, на които е участвал като играч или треньор, за футбола в двете съседни страни, за звездите. Любопитно е, че след като изгасихме камерите той се отпусна с още истории. „Пишете ги, истина са“. Така започват материала си колегите от северната ни съседка.

„Жена ми е от Русе. Когато се оженихме, майка ми каза, че тя е румънка, щом е от границата. Имам дъщеря и две внучки. Едната играеше тенис, другата волейбол. Аз съм и прадядо, защото всяка внучка има момиченце. Имам само момичета в семейството си. Всички са малко румънки от страна на съпругата, нали?“, пита Пенев шеговито съседите. А след това им припомня за загубата им с 1:2 от Испания на Евро 1996, която се оказва решаваща за отпадането на България. „Човек от щаба на Румъния ни поиска 50 000 долара, за да не загубят от Испания. Но в крайна сметка паднахте с 1:2“, недоволства и до днес Стратега.

„Винаги съм мечтал да стигна върха! И като футболист, в което качество участвах на три световни първенства, и като треньор на още два-три финални турнира. Мечтата ми се сбъдна. Сега ми се иска Румъния и България да намерят сили да повторят историческите си резултати, но за това първо трябва да участват. Много ми се иска отново да видя двете страни на европейско или световно първенство“, казва още Пенев извън официалното си интервю.

 Г-н Пенев, участвали сте на три световни първенства като футболист – 1966, 1970 и 1974 г. Сред съперниците ви са били Пеле, Бекенбауер, Еузебио, Кройф. Колекция от запомнящи се дуели!

– Това са красиви спомени. Тогава и ние имахме силен отбор, с добри футболисти от Локомотив София, Славия, Левски, ЦСКА, Ботев Пловдив, Черно море. В тези клубове имаше непрекъсната селекция, развитие, което доведе до възможността треньорите да имат богат избор. Бе съобразен и един важен аспект: нямаше разделение в състава по отбори, всички играехме за България. Не трябва да говорим само за Пеле. Имам спомени и с холандците, с Мюлер, Бекенбауер или Гаринча. Страхотни футболисти, лидери на силни формации на европейско и световно ниво.

Играли сте срещу Пеле и Кройф, а през 1994 г. се разминахте със среща с Марадона, когато вече сте треньор. Как бихте наредили тези три огромни легенди?

– Трудно е да се предложи йерархия, когато всички изброени бяха

с класа

над своите

съотборници

Все пак, ако трябва да направя класация, бих сложил начело този, който е отбелязал най-много голове. Също толкова трудно е да избереш някой от България сред Якимов, Аспарухов и много други.

Но следователно Пеле е номер 1 за всички времена според вас?

– Трудно е да го кажа, годините са различни. Работа на специалисти или журналисти е да направят такава класация. Моето мнение е: в България – Якимов, в света – Пеле и Кройф.

Срещнахте три пъти Румъния като треньор и постигнахте две победи и равенство. Какво си спомняте за тези срещи.

– Говорим за отдавна изиграни мачове. Изправяли сме се един срещу друг и на клубно, и на национално ниво, но статистически Румъния винаги е била пред България. Бяхме някъде с 30% зад тях. Винаги проблемът ни беше „какво ще правим със съседите“.

Футболът в Румъния и България е в перманентен упадък. Какви са причините?

– Преди време клубовете от Балканите бяха голяма конкуренция за отборите от Европа. Сега има отстъпление от наша страна. Това е свързано с приемствеността на поколенията и факта, че много чуждестранни футболисти идват да играят в България. Не знам как е в Румъния, но тук има 50% играчи от други страни, много са пристигнали от южните райони. За тях е по-трудно да се адаптират в рамките на един сезон, така че не могат да покажат качествата си от самото начало. Тежко им е, тежко им е и на треньорите!

Трудно ли е да си начело на „луд човек“ като Христо Стоичков?

– Личността му е сравнима с тази на Кройф. Те също работеха заедно. Имам много истории с Христо, повечето приятни. Когато се запознаеш с един човек и забележиш неговите футболни качества, трябва директно и ясно да обясниш какво искаш от него, какво очакваш. В същото време трябва да му помогнеш да се развие. Да го подкрепяш. Ако Христо ми се обади тези дни, ще му кажа, че съм говорил за него. И ще го помоля

да спре да казва

на румънците

„Мамалиги, go home“ (смее се). Обещавам! Страхотен играч, кой не го харесва? Знаете, че феновете обичат такива играчи, Христо, Пеле, Кройф.

Кой беше по-голям Стоичков или Хаджи?

– Не бих могъл да кажа, защото ще трябва да добавим към тази оценка и отделни подробности: с кого са играли, с какви момичета са ходили, колко фенове са имали. Искате да ги преценя по характер, но има и други неща, които трябва да вземете предвид освен това. Те са на едно ниво. Но предлагам да организираме среща с тях на границата и да ги попитаме какво мислят по този въпрос. Нека решат помежду си, очи в очи с мен! Хаджи и Стоичков са добри приятели, даже бяха като братя. И двамата са страхотни футболисти с големи души. Ходил съм с тях на партита в Испания. Емил Костадинов и Трифон Иванов също идваха с нас.

Чувате ли се още с Христо?

– Когато има възможност и идва в България, се срещаме. Чуваме се по-рядко по телефона. Имаме много общи приятели, които след разговор с него ми звънят. Христо живее в САЩ, винаги е в движение, доста зает човек. През цялото време поддържа връзка с физиотерапевта на ЦСКА Христо Запрянов. И той ми дава цялата информация за Стоичков. Христо често ме пита: „Старче, как си?“. А аз му отговарям: „Ама ти, стари Стоичков, как си?“.

Какво мислите за организирането на среща между златните поколения на България и Румъния?

– С удоволствие бих седнал на българската резервна скамейка за подобен мач. И преди съм участвал в такива срещи. Но вие, журналистите, трябва да поемете инициативата, имате нужните контакти.

Бяхте ли строг треньор?

– Като треньор трябва да създадеш група, в която да има единство. Случват се индивидуални грешки и на терена, и извън него. Но когато колективът е силен, той поема последствията и коригира грешките. Треньорът

не може да

контролира

всичко сам

но има правото да вземе крайното решение, защото може да е минавал през такива моменти в миналото. От камбанарията на играча нещата изглеждат прости, но треньорът трябва да се справя с различни характери. Аз работех открито, имах приятелски отношения със съблекалнята, въпреки че това отношение понякога не се разбира от някои футболисти.

Трудно ли се носи този ореол на треньор на века в България?

– Защо да е трудно, след като имаш големи постижения в кариерата си, а другите са признали заслугите ти и те уважават? Би било добре да можем да помогнем на по-младите треньори. Казвам това, защото случаите не са малко, както в миналото, така и днес, когато специалистите се вслушват в съветите на някои шефове, и от това страда отборът им на терена.