Мартин КОСТАДИНОВ

Физическата агресия, пристъпите на ярост и омразата са един от сериозните проблеми, с които обществото ни се бори в днешното изнервено и забързано ежедневие. Те не трябва да се толерират по никакъв начин и е нужно да се работи за максималното им редуциране. Воден от тези цели обаче модерният свят вече преминава в другата крайност, която е не по-малко опасна в глобален лан. Тя касае свободата на изразяване на мнение и поведението според характеристиките на определени среди и ситуации. Поредният пример за изнежването на обществото е бурята в чаша вода, която се разрази около „шамар“ на Александър Томаш срещу „дете“ от школата на Берое. Именно такива бяха първите заглавия, твърдения, слухове, а дори и версията на самото момче. Но всъщност

от мухата се

направи слон

защото те отговарят в минимална степен на истината. Разпространеното видео с лошо качество разкри, че посягане и контакт от страна на треньора на ЦСКА към бузата на Владимир Миленов в действителност има, но той нито е „силен шамар“, нито пък млад мъж на 17 години може да бъде наречен дете, макар и все още в непълнолетна възраст.

От кадрите никъде не се вижда Томаш да е тръгнал да налита на бой на наперения тийнейджър. Нещо повече – във футбола като мъжки спорт, подобни дисциплиниращи или укорителни маниери от треньор към футболист са нещо често срещано, част са от невербалния спортен сленг. В ЦСКА армейските ценности вече са позабравен идеал, но Томаш като възпитаник на треньори от по-старото поколение, е закърмен с изискванията за уважение и дисциплина. И начините, по които мъжете ги предават помежду си от по-опитен към по-незрял. Дори не е нужно да се обръща по-сериозно внимание на детската глупост на юношата на Берое, който е искал да се направи на пораснал мъж, а след това се оплете във версиите си, някои от които силно преувеличени.

Комуникацията на терена и в съблекалнята е свещена за футбола и тя има своите специфики. Затова и не трябва да се дават неуместни примери и сравнения с други ситуации, които заслужават единствено пълно порицание. Но тръгнали в тази посока, скоро ще започнем да корим треньори и футболисти, че псуват по време на мач…

Физическата агресия не трябва да се толерира по никакъв начин и затова

са измислени

закони и

наказания

срещу нея. Както и признаци, според които тя се разграничава. Интересно е каква би била експертизата относно действието на Томаш! В днешния дигитален свят обаче всеки раздава присъди, без значение дали всъщност налице е истинско провинение. Виждаме това в европейския футбол с играчи, които са оневинени от съда, но до живот са с лепнат черен печат от фенове, клубове, организации. Голям удар по свободата бе и обявеното наскоро абсурдно наказание от 9 месеца за треньора на Лион Пауло Фонсека за… крещене в лицето на съдията. Ясно е, че той трябва да бъде санкциониран, но да лишиш професионалист за близо година от пълноценна работа, защото си е изпуснал нервите по време на спортен двубой и го е показал на висок тон? Звучи извратено!

Битката за един „светъл и по-добър свят“ взе погрешен завой и ако продължава така, всички ще станат инертни и скопени откъм експресивност, за да не съгрешат и да бъдат заклеймени. Гоним демокрация, а се връщаме към изкуствени рамки, познати от друг строй с ярък пример финалът за Купата на НРБ през 1985 г…