Кирил Домусчиев даде интервю в предаването на Сашо Диков по Нова телевизия през 2014 година. Босът на Лудогорец говори за драмата със Стяуа, участието в групите на Шампионската лига, както и за смяната на Стойчо Стоев с Георги Дерменджиев.

-Онзи ден направихте първа копка на новия стадион, защо не отиде, а беше брат ти?
-Ще ме изгонят от вкъщи с тия мачове, трябваше да си видя и семейството.

-Беше ли се простил с Шампионската лига на мача със Стяуа?
-Бях много притеснен, но не се бях простил. Имах вътрешното усещане, даже на хората около мен казах, че Моци ще направи чудото. Най-тежък бе моментът, когато изгониха вратаря ни. Преди гола на Вандерсон всеки момент очаквах, че ще вкараме. След като видях ентусиазма на публиката, всички скандираха Моци, а и той с какво желание тръгна към вратата, някак си ми дойде вътрешно, че ние този мач ще го вземем.

-Не те ли беше страх, че от този мач, от който зависят няколко милиона…
-Този мач беше за 8,6 милиона евро.

-Не се ли плашеше, че може да се отрази психически на футболистите?
-Те са професионалисти, това им е работата. Отиват и воюват до последно, а вече каквото стане. Два-три дни бях с тях, казах им, няма какво да загубим. Ние сме стигнали до Лига Европа, има да играем мачове поне до зимата със сериозни противници. От тук нататък можем само да спечелим. Не говаря за пари, които са ми на последно място. Ако съм треперил за нещо в този мач, е не за парите, а да зарадваме хората и за престиж. Така че общо взето аз съм убеден, че това е било в главата на футболистите. Никой не го е вълнувало дали ще вземе 20, 50 или 100 хиляди евро. И да му го кажеш, да, минава му през главата, но всеки знае, че играе пред семейството си, пред цяла България. Мачът го предаваха в над 50 държави в света. В този мач излязоха като мъже и се бориха като за последно. За мен беше много по-мотивиращ филмът, който показаха треньорите преди мача. Имаше мачове на Ливърпул, Барселона, Байерн Мюнхен – велики двубои. В един момент този филм спира и започват кадри със семействата и децата как казват на бащите си: “тате, обичаме те, излез на терена и бъди мъж.” На човек му иде да се разплаче.

-Едва ли си си представял, че полеви играч ще спаси дузпи?
-Естествено, но такъв е животът. Станахме известни с това. На другия ден бях в Хамбург, всички ме питаха и пишеха за чудото Лудогорец. Има хора с топки и без топки. Има мъжкари българи, мъжкари румънци. Просто Моци е фактор в нашия отбор, мъжко момче и силен характер, а и много скромен. Преценил е, че той ще бъде Матросов на амбразурата и е застанал.

-Вярно ли, че обича да си пийва, цигари да пуши?
-Малко са преувеличени нещата. При нас той спазва дисциплината, защото ние тези неща ги следим изключително изкъсо. А и Разград е много малък град, всичко се знае. Нормално, всеки може да покръшква, запалва цигарка или да пие по една бира. Лично аз съм ги канил в ресторанта да изпият по една бира.

-Това, което каза за пожизнената пенсия за Моци в буквалния смисъл ли имаш предвид или се помайтапи?
-Не, не съм се майтапил. Моци вече е легенда на клуба и при всички положения, ако няма някакво колосално предложение от чужбина, ще остане при нас в следващите години. Един ден, което е много вероятно, ще го вземем на работа в клуба.

-Със Стойчо защо така? Сменяш треньорите точно, когато е най-абсурдно?
-Аз не играя покер и комар, не мога да коментирам дали е покерджийски номер. Със Стойчо историята е много по-дълга. Имах известни колебания, има неща, които не ми харесваха заради това, което се случваше в отбора по времето на Стойчо като треньор. Водил съм много разговори. Веднъж говориш, втори път говориш, пети път. Но накрая вече започва да ми писва, чашата започва да прелива. Помислих кой би бил най-подходящият. Дори и да докараш някой от чужбина той не може да опознае отбора за два-три дни и да ти реши мач. Тряваше да привлечем някой, който познава отбора, който държи дисциплината. Причината да махнем един треньор и да го сменим с друг е, че когато преценя, че даден треньор не може да надгради повече. Не толкова като резултати, а като качество на работата.

-Не беше ли си повярвал повече отколкото трябва Стойчо Стоев?
-Много треньори са така. Не знам, просто някакъв футболен манталитет или нещо друго. В един момент всички си мислят, че са хванали Господ за шлифера и не се вслушват в съветите на човека, който им е дал възможност. В един момент стават с английски мениджъри. Нормален човек ще се замисли, как ще те вземат на работа в Англия, когато не знаеш английски, не си се доказал кой знае колко. Ние му говорим 2-3 месеца за нов договор, а аз разбирам от медиите, че е подписал с мениджърски агенции. Както и да е. Човекът подходи коректно след това, каза, че иска да си остане в Лудогорец. В крайна сметка продължихме му договора, но за съжаление това, което искам, не се получи.

-Няма колебание, мачовете от групите на Шампионската лига ще бъдат на Националния стадион „Васил Левски“?
-Доста подобрения трябва да се направят. Проведохме срещи с ръководството на Националния стадион, кои неща ще направим или дарим на стадиона, кои неща стадионът ще изпълни. Сега търсим откъде да купим от Европа голямо електронно табло да монтираме. Едно такова табло струва няколкостотин хиляди. Специално за един такъв мач, като за Реал Мадрид, ще се похарчат между половин и един милон.

-Ще признаеш, че нямате много шансове срещу Реал Мадрид?
-Е, аз пък никога не се предавам. Ще направим всичко възможно и защо да не направим някакво чудо. Човек трябва да вярва в мечтите си, за да се сбъдват.