Теодор БОРИСОВ

(ЧАСТ ОТ ПОРЕДИЦАТА „МИТИЧНИТЕ СТАДИОНИ“)

През 1982 г. Испания е домакин на световно първенство, представяйки се пред света с внушителните 17 стадиона. От „Карлос Тартиере“ в Овиедо, през „Ел Молинон“ в Хихон, та чак до „Ла Росаледа“ в Малага, всеки от тях има своята интересна съдба, а „Сория“ в Барселона дори вече не съществува. На този фон изборът на „Рамон Санчес Писхуан“ никак не е случаен, тъй като това е домът на най-титулувания отбор в историята на Лига Европа – Севиля.

Началото си клубът води от 1890 г., когато група представители на британската колония в града решават да си основат собствен тим.

Неговият дебютен мач

е на 8 март срещу Рекреативо Уелва, като срещата се играе на „Иподромо де Таблада“. Съоръжението е разположено на Кампо де Таблада, където в миналото са се правили военни лагери и се е помещавал градският пазар. Първоначално се използва за конни надбягвания и има капацитет за 3000 души. Началото на следващия век андалусийци започват на терена на стъкларската фабрика Ла Тринидад и са принудени да се съобразяват с неизмеримия терен и непрекъснатото наличие на различни предмети на игрището. Следващата им локация в периода 1905-1908 е Уерто де ла Мариана, където се провежда ежегодна изложба на селектирани говеда. Изглежда това не им пречи, но след като Реал Тенис клуб изявява желание да наеме съоръжението, те отново са в търсене на нов дом. Такова се намира на територията на днешната Пласа Еспаня, където в продължение на 3 години се играят мачове на съоръжение, известно като Кампо дел Прадо де Сан Себастиан.

По време на Първата
световна война

добрите взаимоотношения между Севиля и местната търговска камара довеждат до възможността тимът да играе мачовете си на специално игрище на мястото, където през април се провежда традиционният градски панаир –  Кампо де Меркантил. И този вариант обаче е изоставен, тъй като заради Иберо-американското изложение целият район се преустройва и от 1918 до 1928 г. Севиля играе на игрище „Рейна Виктория“, изградено върху земи, закупени от маркиза Ескивел. За целта клубът пуска 100 облигации по 100 песети, които да финансират начинанието. Интересът към отбора налага президентът Хуан Домингес Орборн да потърси нова локация и така бива взет парцел от маркиза на Нервион, в чиято чест е кръстено и съоръжението. Обичайният му капацитет от 12 000 нараства на 20 000, за да достигне 27 000 за дербитата с Бетис и международните срещи. На фона на дотук изброените той се задържа цяла вечност – цели 30 години. Още през ноември 1937 г. обаче президентът Рамон Санчес Писхуан закупува парцел с площ 42 000 квадратни метра, върху който в бъдеще да се направи нов стадион. Идеята придобива конкретика през януари 1954 г., когато е обявен конкурс за съоръжение с капацитет от минимум 50 000 души. Проектът е спечелен от Мигел Муньос Монастерио, което не е изненада. Именно той стои зад изграждането на „Сантяго Бернабеу“ и „Местая“, а по същото време работи и върху бъдещия „Рамон де Каранса“ в Кадис. Проектът, който му донася парична награда от 50 000 песети, е достатъчно амбициозен за андалусийци. Общият капацитет от 70 329 зрители е поделен между 20 329 седящи места и пространство за 50 000 правостоящи.

За съжаление, Рамон Санчес Писхуан не доживява да види завършен неговия грандиозен проект, тъй като умира на 28 октомври 1956 г. Неговите наследници обаче се заемат да реализират мечтата му и на 2 декември 1956 г. е положен първият камък на съоръжението. То е завършено за 22 месеца и 6 дни, а официалното откриване е на 7 септември 1958 г. Макар по някои части от стадиона да се правят довършителни работи до 1975 г., той

бързо влиза в ролята си
на важно място

за испанския футбол. През 1959 г. е поставено осветление, което е представено по време на приятелски мач с Байерн. То се състои от четири кули, монтирани в ъглите на стадиона от компанията Abengoa. Има мощност от 250 лукса, което е почти двойно повече от осветлението, с което разполагат най-добрите стадиони в Европа на онзи етап. Първоначално конструкцията на стадиона е трябвало да се извърши от компанията „Агроман“, но впоследствие е предпочетена каталунската Ingar, която хем има опит с изграждането на „Камп Ноу“, хем предлага по-добри цени. Цялостната стойност на проекта е 50 млн. песети, който се финансира с пускането в обръщение на 100 000 облигации по 500 песети. Тежестта при тях се поделя поравно между Банко Еспаньол де Кредито и Каха Провинсиал де Севиля. Впоследствие се оказва, че необходимите пари са 78 млн. песети, но в крайна сметка те биват покрити.

Споменатата вече 1975 г. е белязана от откриването на второто ниво на трибуните Гол Сур и Гол Норте, а във връзка с Мондиал’82 капацитетът е намален до 66 000 зрители. По това време е изградена и пищната мозайка на централния вход, дело на Сантяго дел Кампо. През 1996 г. във връзка с новите регулации на УЕФА капацитетът е намален на настоящите 42 714 седящи места, но и това не са последните промени по него. „Рамон Санчес Писхуан“ придобива

настоящия си облик

след реконструкция през 2015 г., включваща боядисване на седалките, нови видеостени, подмяна на преградите между отделните сектори и др. Макар че по отношение на медийната трибуна могат да се отправят известни забележки, без съмнение стадионът спада в категорията на първокласните футболни стадиони на Европа, а намиращият се в съседство търговски център го прави още по-атрактивен за съвременния тип фенове.